Дали ни искат в Шенген и еврозоната или не, да си признаем – ако трябва да се оправяме сами, сме заникъде

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 23 декември

_{Аквариумът на берлинския хотел „Радисън“ преди и след пръсването. Един милион литра вода предизвикаха ефекта на земетресение в столицата на Германия. Тази екзотична риба, намерила смъртта си на берлинската улица „Шпандауер“, нагледно олицетворява състоянието на Евросъюза в наши дни. Гъркинята Ева Кайли, един от 14-те заместник-председатели на европарламента, бе сред петимата арестувани в Белгия по обвинения в корупция и пране на пари.}

Има нещо не просто тъжно, но и символично в драмата с пръсналия се мега-аквариум насред онзи луксозен хотел в центъра на Берлин. 25-метров резервоар с един милион литра вода и над 1500 риби се сгромоляса за ужас на 350-те гости и персонала. Добре че е било 6 без 15 сутринта… „Остаряване на материала“, била първоначалната диагноза на берлинската пожарна команда. „Истинско цунами“, в ужас коментирала кметицата Франциска Гифай…

Каква пародия на някогашно величие, наистина. Сякаш цялата обединена Европа днес страда от невъзвратимо остаряване на материала и е залята от цунамито на упадъка. В европарламента извършиха арести на високопоставени депутати, включително на зам.председателката му – гъркинята Ева Кайли, един от досегашните секссимволи на институцията, олицетворяваща обединения континент със синьото знаме и звездите. Очаква се разследванията да продължат и да има още задържани. Ева стиска палци да я съдят в Белгия, а не в родината й, защото там присъдите за същите престъпления – корупция, взимане на катарски подкупи и пране на пари – са много по-сериозни…

Унгарският премиер Виктор Орбан не пропусна възможността да се изгаври с еврокомисията, която е в открита война с Унгария и нейната политика. А президентката Урсула фон дер Лайен пък призова за „нов етичен кодекс“ на евродепутатите? О, нима? Май доста застрашително е „остарял материалът“…

За по-опитните политически наблюдатели корупцията в Евросъюза е факт от десетилетия. Тя е начин на живот още от времената, когато тази организация се наричаше Общ пазар и имаше само шест държави-членки. Из брюкселските коридори милиони евро сменят притежателя си със скоростта на светлината. Евросубсидии се харчат за какво ли не, тлъсти комисионни влизат в още по-тлъсти джобове, и уж всичко е в името на развитието и прогреса. Още през 1995-а британският икономист и „вътрешен човек“ Бърнард Конъли предрече процесите, до които ще доведе създаването на обща валута, а книгата му „Загниващото сърце на Европа: Мръсната война за европейските пари“ се превърна в световен бестселър. Днешната галопираща и неудържима по целия континент инфлация е само една от многото последици на централизираното финансово управление. „Тия хора, също като Хитлер и Сталин, си мислят, че политиката винаги ще надделява над икономиката“, пишеше преди повече от четвърт век Конъли, но думите му останаха глас в пустиня – ентусиазмът за обединение беше твърде голям.

Легендарната британска премиерка Маргарет Тачър също не пестеше мрачните си прогнози за бъдещето на Евросъюза. „Ръка за ръка с липсата на демокрация в него върви и липсата на подотчетност. Просто няма достатъчен обществен интерес към поведението на европейските политици и висши чиновници, за да бъдат подложени на постоянно и ефективно наблюдение. Създаващата се по този начин откъснатост е рецепта за злоупотреба с власт, злоупотреба с обществени фондове и в някои случаи – открита корупция“, пише великата баронеса в своята книга „Изкуството на държавника“, излязла през 2002 година…

С липсата на каквато и да било политическа линия (ако не броим антихуманни безумия като джендър-идеологията и Зелената сделка), с наведената си позиция спрямо САЩ, с обслужването на войната в Украйна (финансово, логистически и идеологически – все за сметка на собственото 450-милионно население, а и на украинското), с все по-централизираното взимане на решения за сметка на националните интереси на отделните членки, Евросъюзът в наши дни е една карикатура. А още по-карикатурно е, че влизането в най-вътрешното му ядро – Шенген, и във финансовата му система, се представят у нас като панацея за решаването на всичките ни проблеми. Куриозно или не, в момента е по-скоро късмет да не си част от еврозоната, отколкото да си вътре с двата крака в тази загниваща и управлявана от самодоволни чиновници икономика.

Днес британците, които през 2016-а пожелаха излизането от Евросъюза (около 17 милиона, предимно провинциалисти, срещу 16 милиона, гласували против – главно лондончани и шотландци), вероятно ликуват или най-малкото тихо се надсмиват над брюкселския хаос. Не че при тях ситуацията е цветя и рози, но поне могат да си я управляват сами, а не да чакат Урсула фон дер Лайен, Олаф Шолц и Еманюел Макрон да решат нещо вместо тях. Ако те изобщо са в състояние да решат каквото и да било.

Но гласовете против Евросъюза у нас са или по-глупави от техните, или са користни и коварни. Няма нищо по-лесно от това да манипулираш българина, че брюкселски чиновници му изяждат данъците и съсипват живота, а гордият български лев е стожерът на стабилността. Ако нещо у нас е стожер на стабилност, това е валутният борд, а не иначе много красивите ни национални банкноти.

Една България извън Евросъюза би потънала в хаос, корупция и престъпност в много по-силна степен, отколкото загниващият Брюксел. Българинът бързо свиква с хубавото и лесно забравя лошото. Мутренските времена и годините, когато държавата беше безпомощна срещу властта на парите и корупцията, не са в чак толкова далечното минало, че да си позволим самонадеяния лукс да вярваме, че никога няма да се завърнат. Ще се завърнат, и още как. Защото ако има нещо по-корумпирано от брюкселски чиновник, това е българският такъв.

Тукашни министри, полицаи, областни управители и прокурори, неподчинени на никого, освен на личните си интереси – това е много по-страшна заплаха от бръщолевенето на Урсула или далаверите на хубавицата Ева Кайли.

Тези дни дори вечният еврооптимист Александър Йорданов не издържа и пусна във фейсбука си патетична тирада срещу „еврохаоса“, който цари в Германия и Франция. Биг Ал даже стигна дотам патриотично да хвали положението в България на фона на безхаберието в Страсбург, Франкфурт и Париж. Ми къде сме тръгнали тогава, наистина?

Да се разочароваш от Евросъюза и дори да му се надсмиваш днес е почти толкова лесно, колкото да изядеш тройка кюфтета с гарнитура в стола на Народното събрание. Но българските евроскептици нека не се правят на толкова мъдри и далновидни, колкото пенсионерите от северния Карлайл или рентиерите от южния Корнуол в Англия.

Без диктата на корумпираното брюкселско чиновничество и нуждата да се съобразяваме с фактори, които са някъде там, над нас и надалече, тук само за броени години, дори месеци, бихме затънали обратно в собствената си мизерия, за да не употребяваме и по-миризливи думи.