Очакванията към един от най-титулуваните филми на 2022-ра, написан и режисиран от гениалния Мартин Макдона („Три билборда извън града“, „В Брюж“), бяха много големи, но той даже ги надхвърля. „Баншите от Инишерин“ е рядък пример за един от най-трудните жанрове в изкуството – трагикомедия.

Историята, заснета в спиращ дъха стил и ситуирана в 1923-та по време на едногодишната гражданска война в Ирландия, разказва за двама стари приятели от отдалечено село. Те внезапно започват да враждуват, след като единият решава да прекрати отношенията им („Просто вече не те харесвам“). Събитията, които следват, са стряскащи, абсурдни и дори зловещи, но трябва да се възприемат като една голяма алегория. Колко е голяма крачката от мира до войната? Възможно ли е до вчера близки хора (разбирай общности и народи) внезапно да си станат врагове просто ей така, заради едното нищо? Докъде може да стигне саморазрушителният инат да се поддържа или нарушава някакво статукво?

Представен по невероятно автентичен начин (включително до диалекта и ръчно плетените пуловери на героите), „Баншите от Инишерин“, с препратки към стария местен фолклор, сграбчва зрителя за гърлото още от първите минути и не го пуска до края, а после вирее в съзнанието още дни и седмици наред. Изпълненията (все именити актьори от ирландски произход начело с Фарел и Глийсън) са достойни за оскари, а в началото, сякаш за да се подчертае още повече космическата непреходност на посланията, звучи и българската песен „Полегнала е Тодора“ чрез хора на БНР.