Защо преформатираният „Сървайвър“ предизвика вълна от ярост с амбициозния си старт

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 24 февруари

Телевизионната индустрия се намира в такъв стадий от развитието си, че границата между възторга и разочарованието е все по-тънка, като много по-често се стига до второто, отколкото до първото. Публиката е преситена от всичко – и от риалити програми, и от все по-добре заснети сериали. Много малко неща могат да я изненадат, а камо ли истински да я трогнат и очароват. Стартът на новия сезон на „Сървайвър“ миналата събота стана поредното доказателство, че и най-добрите намерения могат да претърпят крушение заради някои недообмислени детайли.

Впрочем, подобна беше съдбата и на историческия сериал „Войната на буквите“ по БНТ – амбициозна екранизация по роман-бестселър, с вълнуваща всеки българин тематика и обичани актьори в основните роли. Решението героите да говорят на модерен градски език хвърли в потрес по-голямата част от аудиторията. Малцина бяха зрителите, за които съвременният речник не се оказа дразнител, а още по-малко – тези, които направиха аналогия с подобни исторически сериали по „Нетфликс“, където царе и царедворци употребяват днешни лафове, импонирайки на по-младата публика.

Промените в седмия сезон на „Сървайвър“ – без съмнение най-зрелищното риалити в българския ефир – са толкова много, че шоуто на практика е преформатирано. Разстоянието между снимачния период и излъчванията е максимално скъсено и това дава възможност публиката да участва в развоя на събитията. Друг е въпросът, че в стартовия епизод тази революционна промяна не беше изтъкната достатъчно подобаващо.

Сезонът стартира и без традиционното представяне на участниците с кратки визитки, което не изглежда оправдано от никаква гледна точка. Психологизирането на героите беше на практика сведено до нула за сметка на почти непрекъснати тричасови битки, които накрая дотегнаха на всички с еднообразието си.

Реализиран в Доминикана сред ослепителна природа, новият сезон е на качествено ново визуално равнище от всичко, излъчвано в България досега. Началните минути бяха на непознато за нашите стандати кинематографично ниво. Снима се с камери, каквито май сме виждали в действие само в испанското футболно първенство и на Олимпийски игри. Визуализацията и монтажът на кадрите са изключителни, но иронията е, че малко зрители успяха да оценят това и да му се насладят пълноценно. Повечето хора пред екраните бяха подразнени от уж по-маловажни детайли, които обаче се оказват съществени.

Новият водещ – натурализираният хърватин и бивш футболист Ваня Джаферович – събра върху себе си толкова много гняв от социалните мрежи, че чак да го съжалиш. Обективната истина е, че той не се справя никак зле със задачата си. Основно негово преимущество пред именития му предшественик Владо Карамазов е, че е бивш играч и победител в това шоу и има доста по-автентично отношение към сблъсъците в него, отколкото видимо отнесен интелектуалец като актьора-фотограф, който винаги е коментирал с известна дистанцираност и дори лека надменност. Продуцентите обаче (от тази година и те са съвсем други – турска компания с много опит в подобни жанрове) не са узпели да изчислят, че ясно доловимият му акцент и необичайна дикция ще се окажат такъв сериозен дразнител за публиката – до степен някои зрители да се заричат изобщо да не гледат епизодите нататък.

Когато се взима толкова съдбоносно решение за смяна на водещия, най-малкото са нужни повече усилия в налагането на новоизбрания – мотивиране защо той е предпочетен пред други варианти, какво дава на шоуто, което други кандидати не биха могли да дадат… Миналогодишният ангажимент на Ваня като репортер зад кадър в „Сървайвър“ не е достатъчен, за да мотивира лансирането му като титулярен водещ. Дразнещото участие на съпругата му Евгения Джаферович в последния сезон на конкурентния формат „Игри на волята“ също не направи добра услуга на симпатичния хърватин. „Връзкари, докога ще ни ги пробутват, не им ли писна да налагат едни и същи лица като това семейство или като Славена Вътова“ – това са типичните коментари в социалните мрежи. Ваня Джаферович се оказа в епицентъра на пресилен и до голяма степен незаслужен хейт, който измества фокуса от несъмнените достойнства, но и отчетливи недостатъци на новия „Сървайвър“.

Когато през есента на 2019-а стартира „Игри на волята“, всеобщата присъда беше – нескопосана имитация на „Сървайвър“, с която Нова се опитва да запълни същата пазарна ниша като Би Ти Ви. Днес сравненията са в обратната посока – „Сървайвър“ вече нескрито имитира „Игрите“ в доста елементи и очевидно ги е приел като еталон за подражание.

Самото кръщаване на двете племена – „Известни“ и „Войни“, е нелепо. Първото звучи иронично и дори подигравателно, особено на фона на съмнителната популярност на почти половината от участниците в уж звездния отбор. „Войни“ пък е дублетна форма на по-книжовната „воини“. Допустимо е да се употребява само по една-единствена причина – просто е станала твърде масова, за да продължи да се отрича. Но от флагманска национална медия като Би Ти Ви се очаква по-голяма чувствителност към книжовния български език. Биха могли да предпочетат по-правилната дума, за да избегнат двусмислието, а можеха просто да изберат синоним като „бойци“. Тази небрежност всъщност е по-дразнеща от хърватския акцент на водещия Ваня, чието име впрочем на български е женско, а не мъжко.

Увлечени в хейта срещу него, зрителите сякаш са по-малко придирчиви към провокативния и дори откровено сеирджийски кастинг, който превръща „Сървайвър“ в някакво подобие на „ВИП Брадър“, както и към недоразработените сюжети в стартовия епизод (така и не разбрахме как и защо толкова много участници се изпонамразиха). Той изглеждаше така, сякаш е взет от средата на сезона. Ваня се превърна в изкупителна жертва на всеобщото недоумение от преформатираното приключенско риалити.

Така плюсовете му, които не са никак малко, може да останат недооценени. Изводите остават за телевизионните продуценти – че не бива да се пренебрегва рискът публиката да се подразни от нещо, което уж не изглежда фатален проблем, и чрез вездесъщите онлайн-форуми да се самонадъха и остане сляпа за всичко останало.

И сериалите, както стана дума по-горе, и риалити-жанрът са в период, в който все по-трудно ще отговарят на очакванията на разглезената публика, както и на конкуренцията на бълващите какво ли не интернет-платформи. Би Ти Ви заслужава уважение и дори аплодисменти, че се опитва да освежи един от емблематичните си формати. Ще бъде жалко, ако заради недообмислени решения като избор на водещ, имена на племената и съдържание на дебютния епизод, целият седми сезон на „Сървайвър“ не успее да оцелее и отиде на кино. Дано поуките бъдат взети и урокът за по-нататък – научен внимателно.