Клада на суетата

на

Призивите за аутодафе срещу Петър Волгин и други журналисти са типичен пристъп на бяс срещу различното мнение и излизането от „партийната линия“

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 17 февруари

Аутодафе – средновековна рисунка.

В средновековието църковната инквизиция цинично наричала това явление „Клада на суетата“. В публичните огньове освен конфискувани от гражданите хубави дрехи, огледала, картини, парфюмерия и музикални инструменти, изгаряли и картини и книги. В края на XV век във Флоренция великият художник Сандро Ботичели дори сам подпалил някои от най-добрите си картини на митологични теми – защото се разкайвал за тях, след като попаднал под влиянието на фанатичния свещеник от Доминиканския орден Джироламо Савонарола.

Аутодафето (от португалски – „акт на вярата“) е общият термин за публично изгаряне на еретици или еретически произведения. „Безкръвно наказание“ го нарича още католическата църква, прилагайки го още от XIII век насам. Най-известните личности, жертви на аутодафе, са Орлеанската дева Жана д’Арк, астрономът Джордано Бруно, проповедникът и идеолог на чешката Реформация Ян Хус, българският богомилски водач Василий Врач и… самият Джироламо Савонарола, който накрая изпада в немилост пред папата, след като е настроил целия народ срещу себе си. Иронично, но факт.

Е, в наши дни инквизиция чак нямаме, но призивите за публична „клада на суетата“ стават все по-модерни. Аналогиите между Савонарола и фотографа-активист Цветан Томчев може и да са пресилени, но фанатизмът, с който хора като него се борят срещу всяко различно мнение, е почти същият.

В началото на месеца пред Националното радио се състояха протест и контрапротест. Една група граждани шумно поискаха изгонването на журналиста Петър Волгин от БНР, а друга защитаваше плурализма на мненията в ефира. Фотографът Томчев и съратниците му подкрепиха настояването за уволнение на Волгин и с подписка. Група депутати от „Демократична България“ се упражниха в любимия си доноснически жанр пред Съвета за електронни медии със същото искане, а Атлантическият съвет пожела и махането на директора на БНР Милен Митев, говорейки за „проруски агенти и медии“, нахлуващи все по-стремително в България…

Такива протести срещу предаванията на Волгин е имало и преди, както и акции в негова защита. Подобна е и журналистическата съдба на неговата колега от БНР Силвия Великова, която, парадоксално или не, изповядва коренно различни идеологически ценности. Сега двамата водят реципрочни издания на „Политически (Не)Коректно“, които се редуват в събота и неделя по обед в националния радиоефир – рядко срещан пример за плурализъм във водеща наша медия.

И Волгин, и Великова имат своите поддръжници и армия от редовни слушатели и последователи. Но импулсът да се организира „клада на суетата“ днес е насочен само срещу него и именно това очертава портрета на съвременния „либерален демократ“.

Той не просто иска да се чува неговото мнение – той не иска да се чува никакво друго. Този своеобразен нов тип фашизъм, избуяващ заради доминацията на все по-манипулативните „либерални медии“ от Западния свят, вече придобива измеренията на психопатологична диагноза.

Достатъчно е да отворите произволен форум на такава медия или фейсбук-профил на такъв човек – ще се сблъскате с толкова омраза и порой от обидни квалификации към всеки другомислещ, че веднага ще ви се прииска да се махнете оттам. Но определен кръг хора – доста тесен и ограничен – се опияняват да се самонадъхват и окуражават взаимно. Психопатологията да нападат всеки с различни позиции от техните постепенно довежда до агресия. За тях вече не е достатъчно това, че мненията им виреят и дори се толерират в пространството и че могат свободно да плюят и клеветят всеки несъгласен с тях – те търсят директна, направо физическа конфронтация с опонентите си и призовават към „безкръвни наказания“ по примера на средновековната инквизиция.

Да се върна за кратко на Петър Волгин, срещу когото Атлантическият съвет днес пише декларации и го заклеймява като „радиацонен радиолевичар, зад когото стои мозъчен център на руско задкулисие и хибридни операции“. С него сме съученици от Класическата гимназия, нямаме актуална комуникация, не си пишем и не пием кафе заедно. Но ако говорим за демократично мислене и действия в защита на свободата на мненията, той винаги е бил много по-последователен и смел дисидент от шушумигите, които днес се подписват с искане за уволнението му, и които кой знае къде са били и какво са правили преди Десети ноември. Хора като Волгин и Атанас Семов – днес професор и член на Конституционния съд, бяха истински водачи на връстниците си в онези мрачни времена и говореха и пишеха неща, каквито сегашните „атлантици“ не са смеели да изричат дори шепнешком в тоалетните си. Към действията на Волгин и Семов на гимназиалните събирания съм бил съпричастен и аз, но те продължиха със смелите си призиви дори и когато бяха под казармените знамена през 1988-а и 1989-а. Тогава такива неща можеха да костват минимум „дисцип“ и дори затвор, но това не ги плашеше. Интересно какъв ли е бил „мозъчният център“, който ги е ръководел?

Хора като Петър Волгин, но и като още немалко журналисти, част от съставяните днес „черни списъци“ от атлантиците, просто са истински демократи и привърженици на плурализма. Често пъти техният бунт срещу статуквото, срещу посредственото стадо, което хуква да изпълнява поредната спусната отгоре „партийна линия“, изглежда пресилено патетичен, понякога дори наивен. Цветистото им изразяване е трън в очите на безличната маса, която може да каже всичко друго за тях, но не и че са неуки и че са глупаци. Всъщност, тя може само да ги набеди, че са нечии агенти. Това, че няма никакви доказателства, не е важно. Аргументацията вече не е на почит – достатъчно е просто да се метне някакъв епитет.

Следовниците на новата конюнктура отказват да проумеят, че не е нужно да си ничий агент, за да имаш разум в главата си и инстинктивно да се противопоставяш на слабоумието и пропагандната лоботомия, която залива пространството. Не е нужно да си „рубладжия“, „четирихилядник“, агент на кремълския нацизъм и прочие трафаретни квалификации, взети на въоръжение в бедния им речник, за да заявяваш различно мнение и да го аргументираш и отстояваш. Стадното съзнание не стига толкова далеч в прозренията си – чипът му е ограничен на много по-ниско функционално ниво.

Но призивите към аутодафета тепърва ще се засилват – те просто са неизбежен следващ стадий от масовото промиване на мозъци и готовността да се блее в един хор като резултат от това промиване. Днешните павликморозовци карат тротинетки, ненавиждат българските народни носии и танци, подиграват се на скачането за кръста на Йордановден, готвят се да ядат щурци и гордо веят атлантически или украински знамена, или пък такива с цветовете на дъгата. Сега тяхна мишена е някой начетен и устат радиожурналист, утре ще е влогър от интернет (в основните тв канали свободомислието и търсенето на различни гледни точки отдавна са трапанирани) или пък писател като Розмари де Мео, чиито патриотични книги вече са заклеймявани като шарлатански…

Модерната инквизиция лети на крилете на собствената си глупост и набира все по-голяма скорост. Но всеки Савонарола рано или късно изпада в немилост, когато омерзението на хората от него стигне точка на нетърпимост.

…и акция от януари 2016-а в защита на тогавашното предаване „Деконструкция“ и свободата на словото.

3 коментара Добавяне

  1. ДР. МАРИЯ ПЕТКОВА каза:

    Светът е голям и класиците дебнем отвсякъде! 🙂
    А сега малко по- сериозно. Не че това беше несериозно, разбира се. В тая наша малка България където и да погледнеш- все някой класик ще закачиш. Лични люде сме, дума да няма. 🙂 Сигурно затова доста хора от време оно ни гледат накриво и ни имат за „привилигировани“. Ех, господин Неделчев, колко хора разни и разнообразни са ми обяснявали, че съм учила в „тежкарското училище на Людмила Живкова“. А че ние полудявахме от учене, докато повечето наши връстници си бъркаха в носа- това е отделен въпрос! Завиждаха ни просто. Ние бяхме в НАЙ- ДОБРОТО училище в цялата страна. И на него видяха сметката, прочее. Нашата любима Класическа вече е бледа сянка на някогашното Училище, където ни „возвисяваха“ и направиха от нас хора. От мен- със сигурност. Липсва ми онова време понякога. Липсва ми професор Каприев особено. И мама Доби, и Огнян Радев. Лека им пръст. Калоян Фол и госпожа Николова. Сто процента от всичко читаво, което съм постигнала в тоя живот, дължа на изключителните си учители в любимата Класическа и грижовното им отношение не само към образованието ми. Плаках дълго и горчиво в последния си учебен ден. Напусках място, където бях приемана, харесвана и свободна да бъда себе си. Включително с моите дълги до коленете не винаги събрани коси. Ех, колко пъти са я дъвкали госпожа Тончева за моята коса! Да. Липсва ми онова време. Онова училище ми даде много. Всичко.
    Колкото до написаното от Вас за Петър Волгин.
    Винаги съм слушала с интерес предаванията му. И с интерес четях списанието, което издаваше. Все още съжалявам, че A- specto вече не излиза. Там можеше да се четат неща, които никой в България не позволяваше да имат трибуна. Не е важно дали споделям възгледите му. Въобще не е важно това. Важно е, че той има ПРАВО да има тези възгледи. Комунизмът нали уж свърши!? Нали уж живеем в демокрация и свобода на СЛОВОТО?! Пък и тия болшевики, дето протестират срещу него- те не се ли усещат, че така просто му правят реклама? Ето така хората започват да си мечтаят за „ред“, „правила“ и „твърда ръка“. Ето точно така. С такива розово- либерални фашизоидни идиоти. Без извинение за израза. Волгин бил нам къв, а Цветана Оризова е самата НЕЗАВИСИМА журналистика!? Повдига ми се от такова лицемерие и двойни стандарти. Тия дни разбирам, че тез същите либерали, демократи и прочее са взели на мушка розовото масло!? Било…токсично и опасно!? И, разбира се, ние, които използваме парфюми, сме едни ужасни хора! “ Една капка от твоя парфюм е убила 50 красиви рози!“ !? Убила!? Ама те розите нали затова се отглеждат!? Някойю се е наточил на българския дял от пазара на розово масло май. Същите фашизоиди, дето плюят по Волгин. Същият начин на мислене. Болшевизъм.
    Страхотна статия, господин Неделчев. Отново. Толкова се радвам, че Ви има. Поне може да се прочете нещо смислено…

    Харесвам

    1. author каза:

      На мен Каприев и Фол не са ми преподавали, но и от Георги Бакалов и Кирил Мерджански нямам оплаквания, както и от Христо Тодоров… А Тончева беше голяма работа. Каквото съм научил съм го научил в тази гимназия – много малко извън нея…
      Радвам се, че статията и мислите в нея ви допадат!

      Харесвам

  2. ДР. МАРИЯ ПЕТКОВА каза:

    Георги Бакалов? Значи Вие сте от така нареченият Златен век на Класическата. Аз- от Сребърната епоха. Малко по- малка съм просто. Ама малко. 🙂 Мда. От толкова хора чувам Вашите думи- каквото знам, от там го знам. Данчо Банев ми беше съученик, и до сега сме си дружки. Все ми разказваше за баща си Красимир. Лека му пръст. Изобщо, хубави хора сме ние класиците. Повечето де. 🙂 Както казва мъжът ми ( също от Училището)- тя и Корнелия е учила при нас. Леле, това не го знаех.
    А статиите ги чета неотклонно. Все някакъв разумен глас трябва да звучи и по тия ширини. Нали така.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s