Използвайте веднага и Даниил, не се отказвайте и от Копейкин!

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 5 юли

Миналата неделя българската православна църква избра своя четвърти патриарх и „демократичната общност“ изпадна в шок, ужас и траур. Някои публично хвърлиха кръщелните си свидетелства, други се отказаха изцяло от вярата си, трети видяха у видинския владика новия наместник на Сатаната и Путин (по избор, или пък и на двамата) по българските земи.

Беше истински парад на отчаянието, в който се включиха и телевизионни коментатори. Докато БНТ излъчваше приемането на почетния караул в края на над 5-часовия си блок, посветен на интронизацията, по bTV с обилно слюноотделяне се коментираше „намесата на държавата в църковните дела“. Настроението беше все едно Митрофанова е извършила десант на сивите павета около храма, който, о, ужас, продължава да носи името на руски княз-светец и поборник за православието! Другарски съд в най-добрите комунистически традиции. Една неделя, която ще се помни дълго.

За „демократичната общност“ тя обаче беше колкото тъжна и тягостна, толкова и облекчителна – намери се нова мишена, нов враг, около ругателството срещу когото жълтопаветниците могат да пролетарски да се съединят и да се почувстват поне за кратко по-добре.

Психологическият им профил е такъв, че нуждата от образи на врага е определяща за съществуването им. Те са като слънцето и въздуха за тях. Пилонът на Рожен, народните носии край Жеравна, чешмичката на „Витошка“, ръченица пред Народния театър, недай си Боже някакъв нов лифт на някоя планина… Това са чудесни сюжети за задружен хейт, но се изчерпват все по-бързо. А и след скорошния период на мазните кафета вече е по-трудно да се сочат с пръст злодеи за жълтопаветна конумация.

Миналата седмица коментирахме тук, че сезонът за лов на политически врагове е открит и че ще се търсят такива дори ако трябва срещу заплащане. И ето как, наред с гнева, в горещия неделен следобед за кратко се усети и въздишка на облекчение у либертариата след изненадващия избор на Даниил Видински за патриарх. Вече имат още един човек, когото да мразят, и върху когото да упражняват остротата на фейсбук-перото си. Сега ще види той, бързо ще проучим каква Английска филология е тръгнал да учи в СУ и дали тайно не е бил спонсориран от кагебееца Путин още навремето! Няма начин да не е бил!

Възкачването на Даниил на патриаршеския престол като по някакво Божествено благоволение съвпадна с изтъркването на сюжети като „Полковника и Ивелин“ от „Величие“ и „съмнителната чистка в ДПС“. Проблемите в тези две партии не се оказаха достатъчно голямо буре с барут, способно да възпламенява жълтопаветната общност, част от която проследи неделните събития от айфоните край кемперите си на „Градина“ и „Арапя“. Ясно беше, че има нужда от нови, по-големи и надеждни плашила, които да застанат в строя редом до Митрофанова, резидента със зелените чорапи от „Дондуков“ 2 и Виктор Орбан от Будапеща. Доколко и докога Негово светейшество Даниил ще им свърши работа – това е отделен въпрос. Задружният хор срещу него ще постигне обратен ефект и само ще вдигне рейтинга на новия духовен водач на нацията. Този откат си пролича още в неделя, когато много българи се зарадваха от направения избор в мига, в който прочетоха как и кои хора се гневят от него…

Както някой беше коментирал тогава, това са същите хора, които знаят подробно какви часовници имат владиците, но иначе не могат да кажат „Отче наш“. Не са изкарали и една неделна литургия докрай, но са напълно наясно кой трябва да е патриарх и кой да не е. Преборихме се с комунизма, но с наследството му все още не…

И още един неделен цитат относно воплите срещу новия патриарх – от безжалостния фейсбук-зевзек Тишо Чергов: „Отявлен либераст, мразител на християнството, българската църква и всичко българско. Избират патриарх, който не е агент на ЦРУ и е вярващ, а онзи от предното изречение вика: „Аз бях до тук“.

Все едно в Русия като преизбраха Путин за президент, Урсула, Борис Джонсън и Кая Калас да напишат: Аз бях до тук с Русия. Или Евгени Минчев да напише гневен: Аз бях до тук с жените!“

Звучи сурово, но справедливо. Християнството, православието, църквата и патриаршията са само пореден епизод от дългия сериал на националния нихилизъм, който нечистоплътни безродници ни сервират сезон след сезон, година след година. Всеки, който с някаква своя постъпка и изявление дори за секунда е показал, че може да върши роля като злодей от техния нелеп филм, моментално бива сложен на мушката на комичния им гняв. Дали ще се вихри във фейсбук или в някое добре охладено телевизионно студио – без значение. Ефектът също е един и същ и все по-близък до нулата.

Полковника и Ивелин не са достатъчни, а и се оказват твърде близки до народния манталитет архетипи. Единия обичал червено вино с джоланче, а другият приемал жените като нещо, за което трябва да се погрижи. Как се воюва с хора, с които всеки втори българин би могъл да се идентифицира? Що за образи на врага са това? Ако това бяха престъпления, Бил Клинтън никога нямаше да има втори президентски мандат в Щатите, Тръмп никога нямаше да влезе в Белия дом, а Киро Парапета надали би надживял онази снимка с Лена от стълбището пред апартаментчето под наем. Щеше отдавна да си е някъде в Канада или на остров.

Затова и диаболичният егоцентрик Костадин Костадинов скоро ще бъде изтупан от праха и отново въведен като основен злодей за масова консумация. Но спешно се търсят още плашила, защото това с патриарха вече започва да отшумява…

 
_{Изборът на патриарх Даниил докара до инфаркти „демократичната общност“, която наточи мечовете във Фейсбук.}