Двата нови български сериала предлагат интересни женски образи и сюжети, сякаш директно излезли от „Нетфликс“

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 11 април

Почти по едно и също време в ефира се появиха два нови български сериала, чиито теми и сюжети доста си приличат – „Майките“ по Нова телевизия и „Те, вълните“ по БНТ. И за двата може да се каже, че са израз на креативен феминизъм в модерното ни телевизионно кино – използват солидна драматургия от творби на популярни писателки, предлагат солидни роли на най-добрите и харесвани наши актриси и засягат проблеми, към които нито една жена не е безразлична. Те неслучайно предизвикаха сериозен зрителски интерес и коментари, макар, по стара българска традиция, доста от реакциите да са излишно заядливи и да търсят под вола теле.

Основните негодувания са, че като сценарий и проблематика твърде много приличат на холивудски сериали, познати от „Нетфликс“ и НВО. Най-често се цитира „Малки големи лъжи“ от 2017-а, където в главните роли са Никол Кидман, Рийз Уидърспуун, Лора Дърн, Зоуи Кравиц и Шайлийн Удли. И там, както и в „Майките“ и „Те, вълните“, завръзката е свързана с мистериозно убийство, а историята се върти около жени, чиито привидно перфектни животи се разпадат под тежестта на тайни, лъжи и лични драми. Но днешните критици на двете български премиери са същите, които пък преди 8 години са казвали „Няма ли най-накрая да имаме и ние подобни сериали?!“. За тези хора никога няма да има угодия.

„Майките“ екранизира нашумяла книга на писателката Теодора Димова от 2005-а – психологическо и социално изследване на разпада на семейните връзки и последствията върху най-младото поколение. Вдъхновен от реални случаи на детска престъпност, включително убийството на съученичка от две 14-годишни момичета в Пловдив, романът разглежда причините за агресията и отчуждението сред децата – най-вече емоционалната празнота, оставена от родителите, и по-специално от майките.

Героите са 18-годишни ученици и отделните епизоди представят техния живот и гледните им точки към драматичните общи събития. Централната фигура, която свързва отделните разкази, е учителката Явора. Тя е единствената, която предлага на децата топлина и разбиране, контрастирайки с отсъстващите или емоционално недостъпни майки. Сюжетът не разкрива изрично съдбата ѝ до края, оставяйки читателя да предполага дали тя става жертва на детската агресия или просто свидетел на техния срив.

Младата актриса Боряна Братоева, нашумяла най-вече с изявата си в комедийната поредица „Съни бийч“, тук стои добре в учителската роля – чисто визуално и като емоционален диапазон, макар че претенциите към играта й изглеждат основателни. Сред поддържащите роли на майките особено силно блестеше в първия епизод Рая Пеева. Тя е актриса, на чийто фон останалите персонажи винаги бледнеят. При „двойника на Тимъти Шаламе“ – младия актьор Матю Горанов, ситуацията е както при Братоева – добро визуално и емоционално попадение, но лимитиран артистичен инструментариум.

Като цяло „Майките“ впечатлява с уверената и ненатрапчива режисура на Виктор Чучков, чудесната операторска работа на Александър Станишев и съхранената психологическа дълбочина на романа. Съществена заслуга за последното имат изявите на Захари Бахаров (бащата-алкохолик от епизод 2) и една от най-обещаващите ни млади актриси Евелина Бибова (позната от кинофилма „Чума“) в ролята на дъщеря му. Това е сериал, който лесно можем да си представим и в някоя чуждестранна телевизия или стрийминг платформа. Даже и да нямаме повод за кой знае каква гордост с него, поне нямаме и от какво да се срамуваме.

При „Те, вълните“ ситуацията е отчасти сходна като сюжет (отново се започва със смърт и с неясна причина за нея, а кръгът на заподозрените е широк), но тук има повече дисекция на семейно и индивидуалистично, психологическо ниво, отколкото социален драматизъм и проблематика. Жанрът е по-близък до трилъра, а визуално-артистичните претенции са по-големи. Сценарият на младата писателка Рене Карабаш е сякаш директно преписан от някой минисериал на „Нетфликс“. „Какво се случи онази нощ?“ е клише, което сме гледали сякаш безброй пъти, но най-сетне с него се е нагърбила и българска продукция. Режисурата на Неда Морфова е съзнателно маниерна и модернистична – с накъсан монтаж, ефектно заснети кадри и пресилен драматизъм. На моменти това е дразнещо, но като цяло оставя добро впечатление.

Историята проследява аристократичната майка София (Мария Каварджикова) и нейните три дъщери – Вяра (Койна Русева), Надя (Теодора Духовникова) и Люба (Радина Кърджилова), а символизмът зад имената им не е случаен. Сюжетът започва с празненство в семейната вила край морето, но бързо се превръща в мистерия след изчезването на Стефан, съпруга на Надя. Този инцидент отключва поредица от събития, които разкриват дълго пазени семейни тайни. Сценарият ловко избягва изкушението да се превърне в поредното криминале и се фокусира върху психиката на героините и емоционалните последици от предишни техни решения.

От чисто кинематографична гледна точка „Те, вълните“ е амбициозен и напълно конвертируем продукт. Сценография, камера, музикално оформление – тук всичко сякаш е по стандартите на Холивуд, ако не броим традиционно лошия звук и на моменти неразбираема реч (докога?). Сред актьорските изпълнения най-силно е това на Мария Каварджикова, но голямата изненада е нюансираното и харизматично присъствие на Радина Кърджилова.

Като че ли най-критикуваният компонент на този сериал е сценарият – но не заради умишлено разтегленото действие (събития като за 15 минути се разгръщат в рамките на почти час) и целенасоченото объркване на зрителя, а повече заради усещането за „дежа вю“. Липсата на оригинална и завладяваща драматургия обаче е хроничен недостатък на българското телевизионно кино. Гледали сме далеч по-зле написани наши сериали от този.

В случая е по-скоро повод за радост, че е замислен и създаден продукт по модерен, изцяло западен образец – и като визуална реализация, но най-вече като проблематика и послания. Творба изцяло в духа на третото десетилетие XXI век, а такива имаме много малко, броят се на пръстите на едната ръка. Без да са излезли на екран поне още няколко сериала като „Те, вълните“, няма как да очакваме появата на истински шедьовър, който да блести с неподражаем сценарий и към който нито един зрител да не може да има никакви претенции.