Редакционният увод в августовския „Биограф“
Той се учи от артисти като Майкъл Джексън и Мадона, но неговият собствен, премерено скандален стил засенчва техния. Има възхитителен фалцет, богат на вибрато, безупречен контрол на тона и висок, пронизващ тембър. Песните му стават хитове едва след като се трансформира в един от най-запомнящите се травестити, излизали някога на сцена. Някои от тях са просто евтина евро-поп музика – преекспонирани балади със звукови ефекти, които бяха демоде още преди десетилетие. Но добрите му неща са зашеметяващ синтез от ромско пеене, източноевропейски фолклор, арабски поп и индийска бхангра, за която Боливуд очевидно е основно вдъхновение.
Питър Маргасак, музикален критик на Chicago Reader, септември 2006
Азис е феномен, отдавна надскочил границите на България, а само в YouTube песните му имат над милиард прослушвания. С подобни неща у нас, кой знае защо, не е прието да се гордеем, а за много хора този певец е олицетворение най-вече на всичко пошло и уродливо в жанра, наричан презрително чалга. Той обаче обитава своя собствена вселена там, леко в страни от евтините хитчета еднодневки, изпълнявани от простовати полуголи певачки. В музиката му има нещо много по-вълнуващо и непреходно – може би заради емоцията, която той влага във всяка фраза и нота.
У нас Азис е явление вече около четвърт век, а песните му се знаят наизуст от няколко поколения българи. За августовската ни Cover story един от водещите журналисти-културолози у нас – Кристина Патрашкова – го интервюира в разгара но пореден апогей, в който се намира кариерата му. „Обезумял, тотално изтрещял…“ – колкото и да държите ушите си надалеч от въпросната музика, е абсолютно невъзможно този рефрен да не е достигал до тях това лято, освен ако не обитавате някоя землянка в гората.
Лично аз познавам Азис поне от дузина години и винаги съм го възприемал не просто като ексцентрична попкултурна икона – той е и достатъчно умен, забавен, самоироничен и мъдър човек. Въобще личност, от която има какво да научиш, даже и да не държиш да слушаш в колата си „Сен Тропе“, „Мотел“, „Хабиби“ или „Тая дискотека“…
В 167-ия Biograph, който отново поставя акцент върху музикалната тематика, ви срещаме и с непризнатия гений на прогресив рока, чиято кариера, уви, вече е зад гърба му – Фил Колинс. Интервюираме неостаряващия секссимвол на българския поп Кристина Димитрова. Разказваме за невероятната съдба на певицата Дани Клайн от Vaya Con Dios и за шлагера на Панайот Панайотов „Момчето, което говори с морето“. Сбогуваме се с великия Ози Озбърн… Погрижете се да имате подходящ музикален фон, докато го разлиствате.
Приятно четене!
Георги Неделчев,
редакционен директор
Георги Неделчев - коментари и други неща 
И така, господин Неделчев, след една огромна спешна аневризма и една “обичайна” черепна трамва- привет в този така “нормален” за разговори час. 🙂 Пък кой знае. Може и тъкмо по тия часови зони хората да сме особено склонни да говорим. Кой със себе си, кой с когото му се говори- ако събеседникът му се върже на акъла. 🙂 Като се надявам, че все пак, сте в “плен” на заслужена почивка, надявам се, ще ми разрешите да изпия един ментов чай с Вас. 🙂От едно време, от Ирак ми остана тоя навик. В най- голямата жега или след много часове в операционната- чаша ментов чай с много малко каранфил. Ментата ободрява, но без страничните ефекти на кафето и черният чай например. А каранфилът помага на кръвоносните съдове да “поемат въздух”, ако си стоял дълго време на едно място. Че и прав при това. Прочее, този чай е много полезен при шофиране на дълъг път- защото ободрява, но не седира. Не приспива. И заради вече споменатия ефект върху кръвоносните съдове. И студен може да се пие. Но така. Без захар, без мед. Заради ефекта. И каранфилът да е малко, ама съвсем. Понякога си мисля, че лекарите сме пропуснали в университета една огромна част от медицината, да Ви кажа честно!… Един тегел из Изтока- и това ти става безпощадно ясно. Изпивам си чая, пиша си оперативните протоколи и се надявам, че няма да има повече полумъртви спешни случай. Господин Неделчев, трябва да Ви призная съвсем честно. За пръв път премислих доста, преди да Ви напиша каквото и да е. Знаете, аз обикновено си казвам какво мисля за новия брой. И гледам да си кажа честно. Знаете, лицемерието не е “добродетел”, която споделям и одобрявам. Но премислих много. Защото съм наясно, че този път ще кажа неща, които не казвам всеки ден. Но пък от друга страна, Вие сте човек интелигентен, трезвомислещ. Другата гледна точка никога не Ви е била проблем. Дори да е различна от Вашата. И така, малко е да се каже, че корицата на БИОГРАФ в моят месец август ме изненада. Шокирана съм. Но предполагам, това е напълно съзнателно целен ефект. Само предполагам.Азис. И БИОГРАФ. Интервюиран от Патрашкова. Което вече прави нещата сложни за понасяне. Да, знам. БИОГРАФ се стреми да отговаря на интересите на максимална аудитория. И тъй натам. Надявам се да си давате сметка, че една определена част от принципно интелигентните Ви читатели категорично няма да приемат този брой. Който обаче ще е един от най-най-най- успешните. Сигурна съм в това.Този БИОГРАФ ще си го купят и хора, които не умеят да четат. Буквално. Заради корицата. И, не. Това не ирония. Нито е дребнаво заяждане. Още по- малко е дори намек за някаква подигравка. Въпреки всичко, господин Неделчев, позволете ми да споделя, че не малка част от вярната Ви аудитория ще реагира като мен. С първоначален шок. Не знам според Вас как е, но според мен всеки един от читателите по някакъв начин, в някаква степен се “вижда” в човека на корицата. “Припознава” се в кавър-сторито, в определени моменти от него. Ние се идентифицираме с корицата. Всеки по своите причини. Предполагам, наясно сте с това. Няма как да се идентифицирам с Азис, господин Неделчев. Няма начин. Не ми пука дали е циганин. Дали е неук и неграмотен. Или само се прави на такъв, защото И това му носи дивиденти.Не ми пука дали носи полилей на главата си и розова брада.Въобще не ме вълнува нищо от това. До момента- преди това интервю в БИОГРАФ- съм гледала три негови интервюта, в различни години. От чисто любопитство. Толкова много позьорщина. Толкова много лицемерие. Такъв ужасяващ, маниакален егоцентризъм. “Аз, аз,аз”. Не, не всеки творец е такъв. Категорично. Нищо от това нямаше да ме дразни така, ако отразяваше същността на този човек. Но не е така. Всичко е до милиметри пресметната поза. Която “продава” добре. Не бил разбран, не бил оценен подобаващо в България. Сериозно ли. Ама наистина. Много, много се надявам, че Азис няма да повлече крак. И изведнъж да се окаже, че вече няма нито една медия в България, която НЕ се занимава с чалга. Да, той има изключителен глас. Изключителен. Аз съм последният човек, който ще отрече това. Но изявлението “Аз съм в топ 3 на света”, при положение, че преди теб е имало Фреди Меркюри, Махалия Джаксън и Павароти- примерно, е леко така, любопитно изявление. Да бъда любезна. И нищо лично, но кралят на провокациите в тази страна е Иво Димчев. Според мен. Внимателно прочетох думите на Питър Маргасак. Музикален критик значи.А този критик дали е наясно какви отвратителни, пошли, ужасни текстове пее този човек? Позволявам си да изкажа обосновано предположение, че няма и представа от това. Някой, някога, изобщо дали ще попита Азис най- сетне за ролята му, лично неговата, за това щото тази нелепост, чалгата, да се бетонира като начин на мислене, като “стил” на живот? За това, че благодарение и на него няколко поколения пораснаха с изпрани мозъци, с дълбокото убеждение, че жените са ПРИТЕЖАНИЕ и че са УЛИЧНИЦИ, които служат само за украса от време на време? Искам да видя журналистът, който ще го попита това. Тези неща. Ама няма да го доживея. Пак добре, че Ризова не го е интервюирала за БИОГРАФ. Щеше да е върхът просто. Преди много години, повече от десет, съвсем случайно чух Азис да пее народни песни. Едната беше Караджа дума Русанки. Не можеш да оцелееш, не можеш да я изпееш. Ако нямаш техника и начин на работа. Освен дарбата. Беше изключително, невероято красиво и въздействащо. Но той не пее тези неща. Хващам се на бас, че хората нямат и представа, че той пее И това. И за толкова години. За толкова дълга кариера. За толкова УСПЕШНА кариера. Как не се намери един да го попита- абе, момче, не ги пееш тия неща, добре. Че поне албум запиши! В архив да останат. Преди много години музиковедът Розалия Бикс пише монографията “Николай Гяуров в големия театър на идеите”. В цялата книга има поместени части от негови разговори с авторката. Врязал се е в паметта ми отговорът на въпроса какво е големият глас. Гяуров казва: “Големият глас е нищо. Дори да е изключителен. Светът е пълен с велики гласове. Идват и се провалят всеки ден. Всички ги виждаме. Без широка култура, без солидна образованост, без ежедневна работа, без постоянство, отдаденост, търпение- просто гласът е нищо. Дори да е велик. Ако не изпея вокалните упражнения един ден, ще го забележа само аз. Ако пропусна три дни- ще чуе и критикът, и импресариото. А ако пропусна пет и повече дни- ще разбере и последния човек в залата. Работата на певеца е като копаене в мина- дълго, систематично, търпеливо. Докато стигнеш до частица злато.Големият глас е голяма отговорност и всеки артист трябва да помни това. Дължи го на публиката си.” Запомнила съм го. Дума по дума. Защото мисля, че е валидно за абсолютно всеки изключителен глас- не само на оперната сцена. Повярвайте ми, ако утре Азис запише албум с фолклор и обяви такъв концерт- първа съм! Или пък нещо, което съм убедена, че е абсолютно по силите му. Би му подхождало перфектно. И това е репертоарът на класическият Барок. Хайде, не чак Фаринели, но нещата, които днес пеят Филип Жаруски и Якоб Йозеф Орлински. Неговият глас е абсолютно перфектния за това. Идеалният е. Но…той ще си остане в дискотеката. Защото е по- лесно. И по- печелившо, разбира се. И понеже аз НАИСТИНА нямам никаква представа защо всички смятат Азис за гениален изпълнител- приемам препоръки, господин Неделчев. Ако трябва да чуя пет негови песни задължително- кои са те? Подчертавам. Въпросът ми е напълно сериозен. Нито съм иронична, нито нищо. Питам най- сериозно. Не сте длъжен да ми отговаряте, разбира се. Но сещате се, че освен Вас- няма кого да питам. И само не ме карайте да питам ИИ. Все още настоявам да си говоря с хора. Както винаги, бъдете здрав. 🙂
ХаресвамХаресвам
Харесвам доста песни на Азис, предимно баладите, харесва ми как извлича емоциията от думите, допада ми и чувството му за хумор и самоирония, а освен всичко друго е един от най-известните българи и е постигнал всичко само с талант и труд. Право на всеки е да не го харесва, както и да изтъква това при всяка възможност, но последното като че ли ми идва малко в повече напоследък. Ако аз не харесвам даден човек или явление (те не са много, но ги има все пак), а дадена медия ме занимава с него, просто ще подмина със снизхождение. Да изтъквам специално и старателно колко не го харесвам на мен ми се струва някак си слизане на неговото ниво или пък някаква неувереност в себе си, липса на достатъчно признание…
ХаресвамХаресвам
Балади. Разбрах. И благодаря, разбира се. Очевидно ще оставите сама да избера кои точно балади. Е, мисля, че се досещам какво ще направя. В болницата има една лаборантка, която го обожава. Абсолютно сигурна съм, че ще получа експертен съвет от нея. Представям си физиономията й, като я попитам…:) Колкото до останалото, и това разбрах.Но може би се налага да се изразя по- крайно. Въпреки, че нещо ми подсказва, че сте ме разбрал и първия път. Все едно. Разбирате ли, не става дума за това дали го харесвам или не, и колко.Нито за това коя медия с кого занимава обществото. Аз отдавна съм в режим “стриктно избирателен” по отношение на медиите. Именно защото са пълни с тъпи, глуповати същества, претендиращи за внимание и пет минути слава. Както обича да казва един мой любим приятел, също Георги като Вас- дистанционното отдавна е измислено. Не ти харесва, не гледаш. Това, което се опитах да изразя, но да не кажа направо е следното. Всичко в тази страна е чалга.Буквално всичко. Навсякъде. Да я видя и в точно това списание ми дойде вповече. Това е.Да, наясно съм, че това няма никакво значение. Наясно съм, че интересът на аудиторията и качественото съдържание са труден и не лесен баланс. Разбирам всичко това. Да повторя. Не е лично. Просто споделям мнение. Само това. О, за малко да забравя. 🙂 Нещо забавно. То не е много забавно, ама по- добре да се усмихна. Иначе не знам. Онова списание. За което Ви казах, че не са отразили поръчката неясно колко. Ми изпрати имейл. Преди три дни. Били във ваканция. Екипът бил малко. Нямало кой (!?) да следи поръчките “точно през лятото”- така пише, буквално. И черешката на тортата: “Онлайн поръчките не са наш приоритет”. А физическата продажба. Да се бяха сетили поне едно “извинявайте” да напишат. Мили родни картинки. Прочетох го тоя имейл, погледах го. И го изтрих. Да са живи и здрави. Нито са първите, нито са последните, които с лекота губят вярна и “отгледана” аудитория. Както винаги- бъдете здрав.
ХаресвамХаресвам
За мен Азис е повече от „чалга“, има просто много хубави и прекрасно изпълнени песни, някои с доста съдържателни текстове. Същото важи и за Слави Трифонов, но и него много хора предпочитат да го сложат в общия чалга кюп. Когато видите новия филм с Лиъм Нийсън Ice Road, може би ще почувствате, че „чалга“ може да има и в Холивуд, но това не е причина тотално да зачеркнем този актьор, нали? Нито пък аз ще стана по-умен и възвишен, ако пиша на някое списание, което го е сложило на корицата си, колко се е изложил и как се е продал в името на парите или нещо друго… Бил съм на концерти на Азис, слушал съм доста негови албуми и мога лесно да разбера защо той е явление вече четвърт век – нещо непосилно за нито една негова „колежка“, а и за много рок и поп величия, впрочем. Вероятно и в Щатите има ирония и подигравки към кънтримузиката и нейната аудитория, или пък към рапа, но само в България един музикален стил се е превърнал в начин за себеутвърждаване, като непрекъснато демонстрираме отвращението си към него. Само това ли Ви отвращава у нас или пък по света? Мен и много политици ме отвращават, например, но не съдя нито една телевизия, която ни занимава с тях – просто това е България, това сме ние, а аз просто мога да изключа телевизора или да си пусна някой филм…
ХаресвамХаресвам
И така, господин Неделчев, „докладвам”, че направих това, което Ви казах. Отделих време да чуя някои от баладите на Азис. Не претендирам за изчерпателност, нито за подробен поглед.
Слушах Ледена кралица, Като скитница, някакъв дует със сръбска певица, Тея някоя си. Чух също Мотел, един дует с Малина и, да. Тази дискотека.
За толкова ми стигна търпението. Не можах повече.
Разбрах точно какво ми казвате с думите „харесва ми как извлича емоциите от думите”. Разбрах го, определено.
За протокола, никога не съм твърдяла, че му липсват гласови данни. Не и аз. И никога няма да го кажа. Това е несериозно, да се отрича очевадна дарба.
Между другото, Мотел е песен, която бих слушала отново. Може би не скоро. Не често. Но бих.
Да, това е един изключителен глас и все пак е просто един глас. Светът е пълен с велики гласове. Идват и си отиват. Всеки ден. И Вие го виждате, няма нужда аз да Ви го кажа.
Това, което категорично трябва да се признае на този човек е, че е положил усилия и е работил сериозно.
Италианците имат една ужасяваща сентенция, която за жалост е напълно вярна. Гласи: „Цениш само успеха, платен с лишения, болка и сълзи”.
Мога да го потвърдя от първо лице.
Да, не бих отказала, ако пътят ми до тук беше по- лесен. Особено професионалният ми път, не толкова личният. Не бих.
С удоволствие бих пропуснала огромни дози първобитен сексизъм, пещерен мачизъм, ужасяваща злоупотреба с власт, произтичаща от поста и пола на упражняващият тази власт.
С радост бих забравила „съвети” като: „Скъпа, хирургията е за мъже. Неврохирургията- за сериозни мъже. Но пък можеш да си отлична сестра. Или педиатър в краен случай”.
В „краен” случай!?
Съдбата обича да се шегува. Грозно, ужасно да се шегува.
Година след този „съвет”, човекът, който го изрече стоеше пред моята операционна зала. И не смееше да ме погледне в очите.
Единственото му дете лежеше на масата. На моята маса.
Попита ме само няма ли да започвам. Стоеше там, със семейството и близките. И ме попита няма ли да започвам.
„Знаете кога ще започна. И нито секунда по- рано”.
И просто седнах да допия едно кафе.
Онзи нямаше как да знае, че лично съм подготвила сина му за операцията и съм се погрижила да не се рискува нищо, нито за секунда.
Въртя се до масата, обиколи я три пъти. Накрая застана пред мен. „Извинявайте, госпожо. Съжалявам за думите си . За това, че ги казах пред други хора”.
Не помръднах. Даже не го погледнах. Отне му три минути да разбере защо. Когато се извини отново и ме нарече „докторе”, влязох в операционния блок.
Синът му се справи блестящо. С онази операция. И с всичко останало.
А онзи неандерталец продължи да унижава и мачка колегите- жени. Предполагам, че още го прави.
Да, с удоволствие бих забравила всичко това.
Но именно заради моменти като този знам цената на успеха си. Знам коя съм. Знам точно колко струвам.
Предполагам, че за Азис е същото.
Смея да предположа, че не са много хората, които са наясно какво му е костнало да стигне до тук. До този ден. До тази кариера.
Това трябва да бъде уважавано. Така правят цивилизованите хора.
Но позите, в които често влиза, никак не ми допадат. Тези непрестанни обяснения за произхода му, сексуалността му и прочее.
За Бога, това са евтини номера за семпли хора. Подписвам се под думите си.
И гаргите знаят, че свири на тая струна за „горкото циганче” и „различният”, защото това продава. Продава бързо и добре. Негово право. Но отказвам да ме правят на глупачка.
И аз като Майкъл Корлеоне. „Само не ми казвай, че си невинен. Не обиждай интелигентността ми.”
И аз така. Отказвам да обиждат интелигентността ми.
Да твърдиш, че си „горкият циганин” и те сочат с пръст, защото си „различен” в страна, в която те обожават и те носят на ръце, е прекалено.
Това е поза, която ме дразни и няма как да я приема. Както отбелязах- негово право. Но моето е да кажа какво мисля, нали?
Стоиш в студиото на Ризова, даваш акъл и обясняваш как си „неразбран”, „недооценен” и „не напълно приет”. Ама наистина ли!? Сериозно?
А пък аз съм Пенелопе Крус, нали!
Човек трябва да има мярка, господин Неделчев. Това ме провокира. Това ме отблъсква. Липсата на мярка. На реална самооценка.
Представете си един човек, незавършил осми клас, който стои и Ви обяснява как се прави списание. Назидава Ви как да си вършите работата. НЕ визирам конкретен човек, говоря по принцип. Дава Ви акъл. На Вас. С целия Ви опит, професионализъм, култура, образованост. Само не ми казвайте, че ще го приемете за нормално.
Затова имам за чалгата мнението, което имам. Защото тя е нагла. Безвкусна. Нахална. И назидателна.
Да, добре. Този човек има изключителен глас и евентуално няколко песни, които ще останат във времето. Но няма сила на света, която да ме убеди, че чалгата не носи вреди и не нанася щети. Не карам никой да споделя мнението ми. Не го натрапвам.
За Слави Трифонов нищо няма да кажа. Нямам отношение, никога не съм имала. В крайна сметка той се превърна в това, срещу което УЖ се бореше. Жалка история. Поредният авторитарен „лидер”, който е нечия кукла на конци и въобще не му пука за друго, освен за собствения му интерес.
Преди десет години казах, че този човек през телевизора си отглежда електорат. Подготвя си гласоподаватели. Всичките ми близки, с които съм водила такива разговори, се смяха. Днес не им е никак смешно.
Прочее, има една песен негова, тяхна с бенда. Винаги много съм я харесвала. Ако не греша, казва се Балканско болеро. По- известна е като песента за смъртта. Мисля, беше от албума Жълта книжка.
Това е една наистина великолепна песен. И само откровен хейтър не би я оценил.
Благодарна съм Ви за този съвет всъщност. Да чуя балади на Азис. Покрай него чух още някои неща. Няколко песни на Ивана, много ми допадна тембъра й. Разбира се, няма да коментираме посланието на „бясно карай на червено, направи за мене нещо откачено”.
Видях фолклорни песни, изпълнени от Стораро. Фики. Слушах много внимателно- исках да го „хвана” в чалга орнаментика. Не го. Поздравления. Погрижил се е да се справи блестящо.
Чух и някои парчета на баща му. Много специфичен, много рядък тембър. С една такава особена емоционалност.
Една балада много ми допадна, Не е до пари. Прекрасният, плътен звук на пианото и щрайха правят нещата доста по- различни. Напълно различни.
Та, както виждате, господин Неделчев, покрай съвета Ви да чуя баладите на Азис- чух и други неща. Не мога да бъда заподозряна в недобросъвестност, категорично.
Въпреки това тези изключения само потвърждават правилото. А именно. Проблемът на чалгата не е, че я има. Проблемът е в „ценностите”, които демонстрира и налага чрез текстове, клипове и прочее.
Не знаех, че в Щатите има ирония и подигравки към кънтрито, от Вас научавам. Аз си слушам кънтри от време оно. Имам си любими песни, любими изпълнители. Хората пеят за любов, за дома, семейството, Бог, такива неща. Не виждам какво му е лошото на кънтрито.
Лиъм. Ах, Лиъм. Обожавам го. Няма значение колко безумни „тупалки” ще заснеме. Направил е повече от достатъчно приказни филми, за да бъдем благосклонни към филмите, в които избива половината свят преди петнайстата минута. С голи ръце.
Да, естествено, че съм напълно наясно, че тия ленти са джънк фууд. И Леден път, и Твърде лично и прочее. А, да. Честен крадец и онзи филм, където беше шериф на борда на самолета, с Джулиън Мур. Ох, сещате се, че му забравих името на филма!
Тия дни гледах Спомен, с Моника Белучи. Наемникът, който губи паметта си. С нетърпение чакам Голото оръжие. Въпреки Памела Андерсън…
Като оставим настрана Шиндлер, ролята му в Наистина любов е толкова сладка.
Междудругото, мислите ли, че може да се направи подобен паралел и по отношение на великата Маги Смит? За много хора ролята й в Хари Потър е „предателство” към „истинското актьорство”. Аз пък мисля, че тя е абсолютно фантастична професор Макгонагъл. Не си представям друга в тази роля.
Дори няма да споменавам любимата ми Вайълет Грантам! Само заради нея гледах Имението Даунтън. И заради Карсън! Но куп хора я хейтиха и за Потър, и за Имението.
Което ме подсеща, че вчера разбрах, че любимата ми Позлатена епоха ще има четвърти сезон. Ами много съм доволна! Обожавам такива филми. Рокли, балове, интриги, чудеса. Освен това си падам по Джордж Ръсел и госпожа Ван Райн. Да не подценяваме и милата мадам Форте, така несправедливо лишена от щастието си. Мъжът ми харесва госпожа Фиш и онази змия, Уинтъртън. За тази отпуска съм си приготвила целия Бриджъртън, всичките книги. Искам да го прочета, въпреки че според мен е по- добре да се чете книгата преди филма, ама…Ще видим.
О, като си говорим за чалгата в киното. Дали бихте споделил откровеното ми възмущение от екранизацията на Тримата мускетари от 2023- та?
Един постоянно пиян Атос(!?), бисексуален Портос и Арамис с очна линия?!
Дори Венсан Касел не помага срамът да е по- поносим.
Ева Грийн като Милейди е повече от грешка. Груба, с подчертано вулгарно излъчване, твърде шумна, твърде всичко.
Онази Милейди, от книгата, е друга. Тя е Дяволът. Фин, безшумен, безжалостен, перфектно владеещ маниерите си.
Та така. Ужаси ме този филм. Така че, да. Чалга има навсякъде. Уви.
А какво ме отвращава у нас и по света а тема, която по- добре да не подхващаме, господин Неделчев.
И на фона на всичко това- някакви деца, буквално деца влезли да гасят пожари. Един от тях с някакво вехто велосипедче кой знае колко въртял педалите да носи вода за пожарникарите при Сунгурларе. И двулитрова бутилка. За животните!? Разказва как дал вода на полумъртва катеричка. Все едно е най- обикновеното нещо на света.
Знае ли човек. Може пък да има още надежда за нас.
Междувременно днес моят татко би бил на 75. Ако беше жив. А утре е именият ми ден. Ще трябва да си купя подарък.
На всеки имен ден татко ми подаряваше по една книга, една роза и една грамофонна плоча. Винаги. И винаги успяваше да ги скрие, за да не ги видя предварително.
Не е ли странно какви неща помним.
Нали знаете онази песен на Борис Годжунов, Мария? Затова ме кръстил така татко. Заради тази песен. Представяте ли си.
Е, явно и Бог е бил съгласен, защото съм родена именно на Голяма Богородица, но по стария стил.
Както се казва- като сме безделници, да не сме без празници. А и отпуската идва. Най- после. Още малко. И като се върна- новият БИОГРАФ ще ме чака. Просто ще заминем много преди да излезе.
Както винаги, бъдете здрав. И благодаря още веднъж. Винаги е полезно да чуеш различно мнение от правилния човек. И подходящ съвет. Дори да не си съгласен и с мнението, и със съвета. Не може да сме все на едно мнение, нали. А то май и не трябва.
ХаресвамХаресвам
А новата песен с Мила Робърт „Полуживи“ не ви ли харесва? Аз не очаквам почитател на Пласидо Доминго да го замени с Азис – просто бих се радвал ако позволяваме на други хора да имат и друг вкус и мнение от нашите, както и на едно списание да сложи на 167-ата си корица (не на първата, не на 16-ата, 60-ата или 106-ата дори) човек, който е явление в много аспекти – като професионални постижения, известност зад граница, преодоляване на стигма свързана с произхода, сексуални табута и много други. Постарали сме се да мотивираме достатъчно добре тази корица. Със сигурност не само тази личност от корицата ни има дразнещи неща в характера си. Но нахвърлянето върху Азис и върху нас заради нашия избор (да, разбира се, че не сте само Вие), според мен говори за не по-малко притеснителни изкривявания, отколкото изкривяванията у самия него и у нас, клетите журналисти. Не се изживяваме като Библия, не гледаме на корицата си като на табло „Наша гордост“ на входа на завод от времената на соца. Разказваме историите на хора, които си заслужават да бъдат разказани и които имат какво поучително да споделят. Азис отговаря на абсолютно всички наши критерии. Бих се радвал, ако закрием тази тема – ако не бяхте конкретно Вие, дори не бих си дал труда и това да напиша – до такава степен съм афектиран от този тип реакции…
ХаресвамХаресвам
Разбира се, господин Неделчев. Приключваме темата.
Казахме достатъчно. Може би дори повече от достатъчно.
Но преди това- чух „Полуживи”.
Не знам как ще Ви прозвучи, но клипът ми се видя толкова шантав- в хубав смисъл- че се наложи да чуя песента, без да гледам.
Хареса ми текста. Много даже. С две думи- хареса ми песента. Благодаря, отново. Вероятно бих я пропуснала, ако не бяхте ме попитал специално. Или пък щях да я чуя след дълго време.
Мила Роберт по принцип ми е много любопитна. Също като Иво Димчев.
И двамата по някакъв начин непрестанно предизвикват таланта си. Разширяват полето на провокациите и творчеството си. Интересни са ми такива хора и ги уважавам. Вероятно поради фактът, че самата аз не съм такава. Разбира се, дебело подчертавам- говоря за истински талантливи и можещи хора. Не за такива, които се провъзгласяват за нещо, което не са.
Да, аз мога да поема риск. Дори огромен, на пръв поглед неоправдан и безразсъден риск. В операционната. В името на това да дам най- доброто от себе си на пациента си. Просто знам на какво съм способна. Наясно съм. И това, което отстрани изглежда като лудост, всъщност е подплатено с много знание, много опит и много добре пресметнат процент „всичко се случва”.
Но иначе…Иначе, опасявам се, нямам тази вътрешна свобода, която виждам и при Димчев, и при Роберт. Не и в такъв размах, определено.
Мила Роберт ми е интересна и по една конкретна причина.
Не я познавам, имам идея само от това което съм чула/ видяла/ прочела.
Талантливо младо същество. Оригинално. Категорично неординерно.
Не харесвам майка й, но това няма никакво значение. Казвам го само, защото така е честно. И защото това не ми пречи и не ми влияе на възприятието.
А причината е интервю, което Мила Роберт не знам кога е дала. Аз го гледах преди около месец. Не беше случайно, моя приятелка ми го изпрати.
За малко да пропусна. Поради интервюиращият. Нищо лично срещу господин Станков, може и да е добър журналист. Нямам идея. Но да се кръстиш Мон Дьо е гаранция, че аз поне ще те възприема с около триста и две наум. Е, поне като първо впечатление бих имала едно на ум за някой, който смята, че може да се казва Бог. 🙂
Вярвам на преценката на приятелката си обаче.
И от това интервю разбрах, че това талантливо, симпатично младо същество е станало не просто прицел-станало е мишена- на такъв неописуем, невъобразим хейт. На такава безпросветна злост и сляпа ярост.
Да, добре. Да приемем, че не можем да обличаме рокли като националния флаг. Но Камелия го направи. На стадион. Пред стотици хиляди.
Никой не я заплаши със смърт.
Никой не написа на майка й „Да ти умре детето”.
Никой не й каза, че ще й намери „достатъчно изнасилвачи, да ти дойде умът”.
Казаха й, че е постъпила безвкусно и толкова.
„Да ти умре детето”?!
Останалите неща даже няма да ги повторя.
Не останах с впечатление да е имало последствия. Да е имало разследване, намеса на полиция, защита някаква.
Седях, слушах как това момиче разказва тези безумия с една лека усмивка и си мислех КОЛКО съм признателна, че МОИТЕ дъщери не живеят тук.
Слушах тази талантлива млада жена, минала по пътя си до тук с грешките, съмненията, провалите си може би. И не можех да проумея- КАК е възможно това? В 21- ви век, за Бога!?
Ами не харесваш някого- не го слушаш. Не гледаш. Не се занимаваш.
И защо така? Защо по този начин?
Не може ли, моля, цивилизовано и прилично да упражним правото си да заявим, че не харесваме някого/ нещо?
Да, аз може да смятам, че е прекалено Азис да седне в студиото на публичистично предаване и да лее житейска мъдрост от екрана.
Може да съм сигурна, че по отношение на хора като мен това е оскърбително. Предвид изявленията на самия Азис, че не иска младите хора, които го харесват, да направят като него- а именно, да се откажат от образование.
Всичко може.
Но никога няма да пожелая нечия смърт или да изсипя един камион странни епитети, просто защото този човек не ми допада.
Ето това ми е интересно в това момиче- извън таланта й и освен него.
Кое, какво й помага да преодолява тази диващина? Тази с нищо непредизвикана не просто агресия- това са заплахи за живота й.
Понеже лекарите често сме прицел на агресивни и като правило- не особено грамотни и възпитани хора. Но НИКОЙ не се сеща да ни попита как преодоляваме това. Как продължаваме. Защо продължаваме.
Та затова Мила Роберт ми е любопитна. Интересно ми е какво кара един талантлив млад човек по тия предели, който рязко не се вписва в масата, да не се откаже. Да не стане „като другите”. За да е „подходящ”. От цялото си сърце й желая само най- доброто и все повече успехи. Мисля, че го заслужава.
И за финал.
Приемам, че съм прекалила. Че съм изразила мнението си…”по- цветно”, отколкото е трябвало. Приемам го.
Но Ви моля да ми позволите да отбележа- върху никого и нищо не съм се „нахвърляла”. Понеже знам, че понякога говоря, преди да помисля- старая се да избягвам именно това.
В своя защита ще кажа само, че винаги съм готова да чуя обосновано и разумно мнение. Вашето винаги е такова. Дори когато не споделяме една гледна точка. За каквото и да е, и за когото и да е.
И, да. Както винаги, прав сте. Предрасъдъците. Рамките вътре в главата. Понякога са така фино насадени, че не ги виждаш. Докато не ти избодат очите.
Но аз не съм човек, който няма да си признае грешка. Категорично не съм.
Значи, в крайна сметка и Азис ще се окаже прав. В свое интервю за англоезично издание преди години казва: „Вторачени са в това, че съм циганин. И нетрадиционно сексуален. Толкова вторачени, че не чуват гласа ми. Или отричат таланта ми. А това е обидно.”.
Прав е. Обидно е. Но не за него.
Както винаги, бъдете здрав.
ХаресвамХаресвам