Бил съм някъде на 12, когато излезе хитът им Sharazan, после ги гледахме как пеят Ci Sara на фестивала в Сан Ремо през 1984-а. Тогава Ромина Пауър ми се струваше вероятно най-красивата жена на света – с тази дълга бяла рокля с голи рамене, с бялото цвете в пищните коси, с ослепителната си усмивка и най-вече с очарованието, което пръскаше всяка секунда…

После годините минаваха, вкусът ми към жените се промени, а аз забравих за Ромина. Покрай журналистическата работа в „Биограф“ я гледах на снимки преди няколко години и си викам – Боже, това ли е тя, вече е на 60. Пуснах си и старите им клипове с Ал Бано и някак си се чудех какво толкова съм й харесвал навремето.

До концерта в „Армеец“ този месец. Макар и на достолепна вече възраст, тази жена наистина успя да завладее не само мен, а и всички в залата. Същата усмивка, същата невероятна коса, същите жестове и маниери на сцената. Все едно е тийнейджърка. Присъствието й на живо е зашеметяващо. Значи все пак юношата в мен е бил прав да я харесва толкова. Или просто се беше пробудил отново и ме накара пак да й се възхищавам както преди 30-ина години.

Зачетох се и в коментари за нея из Интернет – наистина е обект на масово обожание. Естествена красота, стил, усещане за класа, поглед, от който струят радост от живота и най-вече любов – Ромина Пауър е една от най-красивите жени в света на всички времена. А такъв дует като техния с Албано Каризи и въобще такава семейна двойка (вижте ги на клиповете от едно време) едва ли ще се появи отново.

Приказките, че отдавна не се обичали (доколкото въобще е възможно да не се обичат хора, които са имали 4 деца и 30-годишен брак) и затова не искали да ги питат за това, ми се сториха някак си смешни. Между двамата на сцената имаше толкова силно привличане, такава химия, че дай Боже, викам си, всички на стари години (тя е на 64, той – на 72) да не се обичат по същия начин и да се търпят един-друг само в името на шоубизнеса и парите.

Неговият глас е все така пронизително силен, чак невъзможен. Нейният – все по-нисък и плътен, но в никакъв случай блед или отсъстващ. Хареса ми, че освен легендарните си дуети, изпълниха и достатъчно самостоятелни песни, които показаха индивидуалността им. Показаха чудесно чувство за хумор, радваха се искрено, че има толкова много хора на концерта им и пяха повече от 2 часа. На човек да му се напълни душата с музика и спомени.