Дара само да има късмета да не триумфира във Виена – българският фейсбук коментатор е приготвил страшна секира

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 6 март

В търсене на нещо по-лесносмилаемо от Петроханската трагедия и войната срещу Иран, тази седмица българското общество охотно прегърна темата „Евровизия 2026“. Новият повод за вълнения стана изборът на песен, с която ще участваме във Виена.

Месец по-рано селектирането на Дара за наш представител възпали нацията до огненочервено и само подвизите на Лама Иво по пътя към Околчица и конспирациите за мистериозна екзекуция щяха да му отнемат първото място по фейсбук-вълнения. Появиха се обвинения в задкулисни машинации („нагласено е от Кауфланд“), фалшификация на зрителския вот, корумпирани журита и какво ли още не – все бесове, типични за нашите ширини. Стигна се дотам една от най-успешните ни попзвезди да е на прага да се откаже от участие, а почитателите й се мобилизираха в нейна защита, сякаш е пламнала истинска война.

В крайна сметка на 28 февруари чухме три чудесни предложения за наша песен, създадени за Дара от опитни продуцентски екипи. Попхитове на световно ниво, от които няма как да ни е срам на нито една сцена (а не че и такъв резил не сме преживявали, включително и при последното ни участие на Евровизия). Получи се така, че цялата драма от последния месец и лавината от хейт срещу Дара й подействаха като допинг. Тя показа енергия и амбиция, към които трудно иначе би я провокирала задрямалата и затънала в провинциализъм българска попсцена. Видя се за пореден път – няма нищо по-вдъхновено от артист, който е поставен под съмнение и предизвикан да се докаже.

Това обаче не сваля напрежението от плещите на талантливото момиче. Сега Дара вече носи отговорност и за неща, които въобще не зависят от нея. Върху клетата певица автоматически се пренесе и целият хейт срещу поредната нескопосана тв реализация на БНТ . Кога, за Бога, на „Сан Стефано“ ще се научат на елементарен студиен дизайн? Подредените върху директорски столове с малки масички до тях членове на журито изглеждаха като Николае и Елена Чаушеску пред разстрела им в онази румънска казарма навръх Коледа от 1989-а. Осветлението по традиция беше ужасно, а говорилнята и губенето на време – непоносими. Цареше подтискащото усещане за „отбиване на номера“, за нещо набързо и зле скалъпено, сякаш гледаме държавната си телевизия отпреди три десетилетия. Върна се забравеният спомен за безхаберното самодоволство на БНТ при всяко отразяване на събитие с неин монопол – световно по футбол, Олимпиада или друго. „Ще ни търпите, защото друг не може да ви предложи това съдържание“.

Сега вече неприязънта от това се пришива към Дара, чиято единствена вина е, че просто иска да пее, и че за последното десетилетие се е доказала с кариера и хитове, достойни за всяка световна сцена. Едни и същи хора бълват тиради хем срещу конкурса Евровизия като такъв („защо изобщо съществува“), участието ни в него („толкова ли няма за какво друго БНТ да харчи бюджета си“), срещу тазгодишния ни представител („защо точно тя“) и избора на песен („как може точно тази глупост, това сериозно ли е“). Очакваме всеки момент пак те да се произнесат и върху видеоклипа, хореографията и костюма на певицата, телесното тегло и прическата й.

Дара днес е като един стресиран от напрежение музикален Хари Потър, чиито съученици от „Хогуортс“ хем го обвиняват, че е влязъл в турнира им с измама, хем изискват от него на всяка цена да се справи с Волдемор. В седмиците до виенския финал на 16 май следва ескалация на свръхочакванията – дори и от онези зрители, които уж не гледат Евровизия и държат всички да знаем това. Само пълен триумф на Дара в австрийската столица би могъл да им запуши устите, макар че и това не е съвсем сигурно. Всяко различно класиране от първото място ще доведе до нова вълна от хейт – „аз казвах ли ви, не беше тя подходящата певица, не беше това правилната песен“.

Всъщност ситуацията е аналогична с петроханската истерия. В опита си да превърне избора на наш представител във всенародно шоу, БНТ не постигна нищо кой знае какво, освен че даде думата на дежурните по хейт, на специалистите по всичко. А от тях не може да се очаква нищо по-различно от това да са „на контра“. Българинът със смартфон в ръка вече се чувства перманентно длъжен да показва на всички, че не вярва на онова, което му прожектират. В отговор получава залп от приятелски лайкове и потупване по рамото – това са новите захарчета за добре дресираните телевизионни зрители.

„Бангаранг!“ беше възклицанието на Питър Пан (Робин Уилиямс) от филма „Хук“ преди всяка негова атака или пакост. На креолски диалект означава нещо средно между „бунт“ и „хаос“, лудница. Докато Дара пее във Виена „Бангаранга“, този припев ще бъде нейното заклинание, нейната харипотъровска магия срещу волдеморския хейт на вкиснатите българи по диваните. Да й стискаме палци – ще й е нужно!