„Ком – Емине“ сблъсква традиционните ценности от планинарството с безумията на модерния живот
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 17 април

Новият сериал на БНТ е интересен жанров експеримент. В почти документален риалити стил се разказва за най-живописния туристически преход у нас – маршрута от 2016-метровия връх Ком край сръбската граница до нос Емине на Черно море. Формално погледнато, това е история за туристически ентусиасти, хижи, хижари и заклети планинари, но всъщност е много повече – сблъсък между традиционните ценности, останали от предишни десетилетия, и позьорщината, лицемерието и фалша на модерните времена.
Актьорите реално извървяват част от дългия път, а отделните епизоди са микс от лични истории, конфликти и зашеметяващи пейзажи. Сериалът (всеки четвъртък от 21 ч по БНТ 1) е вдъхновен от романа „Пътят“ на Юлияна Дончева, а продуцент е „Мирамар Филм“ – създател преди това на поредиците „Порталът“ и „Тревожност“ и кинохитове като „Дзифт“, “Love.net” и „Вездесъщият“.
Съпоставки с всякакви други наши сериали тук са неуместни – „Ком-Емине“ не се бои да нагази в непознати територии, рискувайки да отблъсне търсещата по-динамично съдържание аудитория. За сметка на това обаче, той веднага печели на своя страна всички планинари (а те не са никак малко у нас), както и онази публика, която търси по-спокойно, съзерцателно съдържание. С липсата на премодулирано напрежение и изкуствен драматизъм, сериалът връща спомена към доброто старо българско кино отпреди 40-50 години. Хуморът е спорадичен, но все пак го има, в диалога не липсват остроумни реплики и житейска мъдрост. Усещането е автентично, като в (почти) нережисирано риалити шоу. Ако някой зрител попадне случайно на поредния епизод, няма да е съвсем сигурен какво точно гледа – сериал, документален филм или репортаж. Интересни са и включванията на реални фигури от българското планинарство – като например неуморимия бегач Кирил Николов-Дизела (преминал този маршрут за рекордните 4 дни), опитни водачи и спасители. Те не само придават автентичност със своите истории и полезни съвети, но и превръщат сериала в своеобразен „трибют“ към всички, за които планините са професионална съдба и призвание.
Но всичко това не би било достатъчно, за да привлече към „Ком-Емине“ широката аудитория, с която той вече се сдоби. Най-голямата заслуга на сериала извън почитането на Стара планина с нейните красоти и герои е изобразяването на характерни български типажи от този век – инфлуенсър, манекенка, самовлюбен актьор, професор циник, пенсионерка бохем, депресирана девойка, щастливо разведен джентълмен… Всеки зрител лесно би открил себе си в някой от тези образи – и ако нещо в него не му хареса, това е повод за интроспекция и размисъл.
Колкото до актьорската игра – даже и да не блести с нещо, достойно за отбелязване, едно е сигурно – поне не дразни. Актьорите се държат като истински участници в планински преход, а репликите им звучат автентично, без преиграване или декламация. И нещо рядко срещано в родните сериали – звуковата картина е добра, всичко се чува ясно и отчетливо.
С аудитория от близо 300 000 души, въпреки рискования си жанров подход, „Ком-Емине“ отсега може да бъде причислен към успешните проекти на БНТ – веднага след хитове като „Вина“ и „Порталът“ и редом с по-нишови, но интересни поредици като „Те, вълните“, „Денят на бащата“ и „Аз и моите жени“. Тематиката и визуалното съдържание, предлагащо спиращи дъха гледки от Стара планина, го правят и лесно конвертируем за чуждестранния пазар. Едва ли има европейска страна, чиято аудитория да не прояви интерес към сериал за един от най-атрактивните планински маршрути на Балканите, а и въобще на континента.
P.S. И една добавка, която пропуснах да включа във вестникарската статия – музиката на сериала доста напомня на онази в култовата поредица на НВО „Белият лотос“. Впрочем, в доста аспекти мотивите са едни и същи – модерният човек, изваден от естествения си хабитат, по-отчетливо вижда абсурда на времето, в което живее.







Прекрасна статия, господин Неделчев. Както обикновено. Христос Возкресе!
Минавала съм Ком- Емине. Когато тялото още ме слушаше добре и напълно. Защото вече не е точно така. По някакви причини, не само ражданията на децата и ЕГН- то. Покойният ми дядо ме убеди, мир на душата му. Бих казала, някак насила тръгнах. Не исках да му кърша хатъра, сърце не ми даде да го отрежа.
Обаче хиляди, милион пъти не съжалявам. Сега, признавам си без бой- не минах маршрута за рекордно кратко време и не целия пеш. Част от пътя преминах на кон.
Бележка под линия: да се види от гърба на коня тая наша България от високото на Стара планина е изживяване, момент, чувство, за което няма достатъчно думи дори в нашия богат и чудно хубав език!
Вероятно ще Ви прозвуча много патетично, господин Неделчев, и вероятно излишно емоционално. Но истината е, че ЕДВА когато се качих на коня, снигнах до високото на Балкана и погледнах Родината си БУКВАЛНО като на „една човешка длан“- е тогава разбрах защо най-най-най красивите редове в нашата литература и в поезия, и в проза са написани именно за нея. За България. Защо великата Дора Габе пише, че: „Нашето небе е тъй дълбоко,/ нашите звезди са тъй големи/ и земята наша е безкрайна,/ а се сбира цялата в сърце ми!“. Защо вече покойния Михаил Белчев написа: “ Без теб какво бих бил?Дърво без корен./ Без хляб и сол. Без слънце и вода./“
За приказното стихотворение на Джагаров „България“ въобще дума да не отварям.
Който е минал Ком- Емине, ще ме разбере. Който не е- винаги може да го направи. 🙂 Накрая, на финала разбираш, че НАИСТИНА си е струвало. Поне при мен беше така. Категорично, един от най- ценните спомени в живота ми. И едно от нещата, които се радвам, че съм направила. По тоя път, някакси дори през пречките и проблемите по него, видях една България, която е красива като сън. Но е абсолютно реална. Истинска е. А ние сме слепи за нея. На всяка крачка в ума ми отекваше онова така пленително „Отечество любезно, как хубаво си ти!“.
Ами такова е. Отечеството ни любезно. Хубаво. Като сън. Като мечта. Но очите ни не виждат тая мечта като че ли.
Казвала съм го хиляда пъти, ще го повтарям цял живот- който може и е достатъчно здрав, да върви на Ком- Емине! Няма да съжалява! И също като Камино- ще се върне друг човек. И Камино съм минала, Слава Богу. Вече не бих могла. По причини от физическо- ортопедично естество. 🙂
А мойта любимка от филма е дамата с капелата и бижутата. Дето „една дама трябва да е дама навсякъде“. Ох. Много ми е сладка. Прилича по нещо и на покойната ми баба, която отсичаше, че: „Жена, която не говори френски, хич не ми я хвали!“, и на самата мен ми напомня на моменти. 🙂
Разбира се, Атанас Атанасов. И този младият актьор, ох! А, Константин Еленков. (Или Еленов!?) Хубав е филма. И музиката също. Таман малко да вземем въздуш от ужасиите на МАМНИК. Докато чакаме Бае Славе и новия сезон на ПОД ПРИКРИТИЕ.
Мъжът ми днес ми изпрати снимка. Пред катедралата Света Неделя. Щракнал се с Виктор Божинов и с Малин Кръстев. Снимат хората. Работят. Ама не отцепили района и така. Моичкият ми праща снимки. Позеленях от завист! За Малин Кръстев особено. Слабост ми е той на мен.
Нищо де. Човекът ми подари вчера билет за новия спектакъл на Мариус на 24- ти. Няма да му се сърдя. Много. 🙂
Извън темата- както винаги, много благодаря за интересния БИОГРАФ. Специално внимание обърнах на очерка за Коста Паница. Сега съм вече на кавър сторито. За военните филми. Жестока работа! Видях, че и някои от моите любими ленти са в класацията. 🙂
Както винаги, бъдете здрав.
ХаресвамХаресвам