Няколко сериозни извода от поредното несериозно шоу, с което Интернет надцаква линейната телевизия
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 24 юли

Един от най-популярните риалити формати в Интернет – „Къщата на инфлуенсърите“, стартира своя пети сезон, а извъртените три първи епизода вече пренаселиха форуми и подкасти с коментари. След приключването на световното по футбол, на практика той е без реална телевизионна конкуренция за момента. Междувременно компанията, която стои зад него – „Медия Z“ (обединение от фирмите на Иван и Андрей, Магърдич Халваджиян и водещите Павел Колев и Христо Стефанов), обяви кастинг и за нови риалити формати. Очертаващият се тренд е еднопосочен – Интернет все повече изземва от класическата телевизия този жанр, в комплект с по-младата му публика и част от основните рекламодатели. Покрай новия сезон, който иначе не изпъква с кой знае какви участници или някакво по-смислено съдържание, се оформят няколко важни извода за тази все по-развиваща се индустрия.
1.Аудиторията все повече се премества онлайн. Всеки от епизодите на подобно риалити е гледан над половин милион пъти, а понякога и много повече – аудитория, с каквато малко проекти на големите тв канали могат да се похвалят, Създава се траен навик не само у по-младото поколение зрители, а и у техните бащи и майки, баби и дядовци – съдържание да се търси в ютюб-приложението на телевизора или в компютрите и телефоните, а не в кабелния и все по-скъпо струващ абонамент.
За телевизиите краят на юли и целият август все още са „слаб сезон“ и предпочитат да пазят големите си (и скъпоструващи) патрони за есента. Сред тях изобщо няма да липсват мащабни риалити формати. Проекти като „Къщата на инфлуенсърите“ обаче показват, че този жанр може да се прави и с много по-ограничени средства, без голям спад в качеството на съдържанието.
Но още по-драматична за телевизиите е промяната на стереотипа. Когато публиката е свикнала през летните месеци въобще да не си пуска ефирните канали, а да следи риалити-забавленията в избран от нея час, дори и през есента трудно ще се върне към стария навик да сяда пред екрана в строго определени моменти. От това потърпевши ще са най-вече класическите рекламодатели с 30-секундните спотове в паузите. Вероятността те да бъдат пропускани расте с всеки следващ сезон. Само инерцията и мудността на този тип инвеститори все още ги задържа в линейния ефир под добре познатата и изтъркана форма.
2. Телевизиите също се преместват все повече онлайн, макар и тихомълком. Показателно е, че този сезон интернет-платформата на Би Ти Ви Voyo е сключила договор с „Къщата на инфлуенсърите“ и излъчва всеки епизод един ден преди качването му в YouTube. Това допълнително работи в полза на отдръпването от ефирното гледане като цяло. Тв каналите осъзнават, че част от аудиторията е почти безвъзвратно загубена като консуматор на реклами на живо, и се опитват, чрез разумна ценова политика, поне да спечелят някое-друго евро от нея като месечен абонамент за платформите си.
3.Бъдещето, особено за риалити-жанра, е в новия тип реклама – скрита в самото съдържанието на шоу. Това е особено благодатно за най-крупния рекламодател в българския ефир – хазартните компании, които така заобикалят законовата забрана за класическа пропаганда чрез спотове. Трябва да свикваме все повече с присъствието на познатите букмейкъри чрез лого върху някоя стена или маса, както и като спонсор на поредната мисия за участниците.
Това, от една страна, наистина е спасителна сламка за телевизиите и техните бюджети, но от друга изравнява все повече интернет-платформите като потенциален рекламен носител. Ако се окаже, че зрителите като брой са почти едни и същи, какво ще спира тези компании да предпочитат по-ниските тарифи на онлайн форматите?
4.Между хазартните компании все по-агресивно се появяват и други спонсори, като например онлайн-магазини, предлагащи ваучери за различни развлечения. Техни конкуренти пък рекламират в подкастите, трупащи аудитория чрез коментиране на подобни формати. Изводът, който се налага, надхвърля конкретните тенденции в телевизионната индустрия. А той е, че българинът все повече е готов да харчи пари, и то не малко, за забавления – екскурзии, екстремни преживявания, партита и въобще генератори на спомени.
Воят срещу инфлацията заради приемането на еврото като че ли взе да позатихва седем месеца по-късно. Но щеше да е доста странно ако продължаваше, при положение, че е очевидно – у нас има доста излишни пари за харчене. Не просто сме по-богати от когато и да било, но и все повече се чудим за какво да отваряме портфейла си. Оцеляването и борбата за насъщния видимо не е главен житейски проблем за преобладаващата част от населението. Рекламодателите са нагледен индикатор за това.
5.Конкретно за петия сезон на „Къщата“. Участниците са микс от добре познати, даже изтъркани имена, и хора, които може би тепърва ще разберат, че не заслужават да са особено известни. Потвърди се за пореден път старата максима, че за някои личности е било по-добре да не влизат в такива формати, а просто да си вършат работата, с която изкарват пари навън. Тихомълком и без излишни странични изяви. Ако си моделка с лош личен вкус за обличане, „фешън гуру“ с токсичен характер, глуповат рапър, мутирал в чалга-певец, певица, готвачка или диджей, по-добре е да си останеш това, вместо да се изложиш пред цяла България и стотици хиляди хора да осъзнаят колко глупав, елементарен, злобен или фалшив можеш да се окажеш. Все повече хора губят реална преценка за себе си и качествата си и решават, че няма да им навреди изобщо, ако широката публика ги опознае по-добре. Риалити жанрът е коварно изкушение, което може да изстреля нависоко кариерата на човек с качества и характер, но и трайно да дискредитира някой, който е загубил усет докъде може да натрапва себе си на околните и откъде нататък – не. А най-куриозното е, че половината участници са влезли вътре нито за пари, нито за слава (имат си и от двете), а за да „изчистят имиджа си“. Вместо това обаче, почти от самото начало успяват да постигнат точно обратното – още повече задълбават в посока на онова, с което са станали за всеобщ присмех досега.

