“Хобит: Неочаквано пътешествие” върна позабравения спомен какво значи добра екранизация по добра литература. След толкова черни рицари, отмъстители, спайдърмени и трансформъри, киноманите отново дочакаха глътка мъдрост и човещина, поднесена достатъчно атрактивно. У нас само за 10 дни адаптацията по романа на Толкин е гледана от над 100 хиляди души. Това се дължи и на рекордното количество екрани, завъртели лентата – 49.

Киноиндустрията прави всичко възможно да оцелее в конкуренцията на телевизията и Интернет, борейки се и с неконтролируемото пиратство. Един от начините е този – филмите се пускат на максимален брой екрани в цял свят, за да им се “вземат парите”, докато още не са копирани и разпространени нелегално.

Другото оръжие на киното са новите триизмерни технологии. Стига се дотам да се правят 3D–версии на филми, чието съдържание не предполага това, само и само да се накара публиката да ги гледа в киносалона, а не на компютъра вкъщи. Помните ли триизмерния “Титаник” тази пролет? Какъв е бил смисълът да се хвърлят милиони долари и няколкогодишен труд за обработка кадър по кадър, за да виждаме кораба малко по-релефно отпреди? Много просто – за да ни вземат по десетина лева за кинобилетче, вместо да си пуснем доброто старо ДВД и да поплачем на дивана… И успяха.

Но да се върнем на актуалния хит “Хобит: Неочаквано пътешествие”. Режисьорът Питър Джаксън постигна пълен триумф с предишните си екранизации по Толкин – трилогията “Властелинът на пръстените” (2001-2003 г.). Десетилетие по-късно той се принуди да експериментира с нова технология – за да гарантира, че сегашната поредица за хобита Билбо Бегинс ще бъде очакваната голяма крачка напред.

“Неочаквано пътешествие” е заснет с последен модел дигитална камера и с двойно по-голям брой кадри в секунда – 48 срещу 24 при традиционното кино. HFR–технологията (може да се гледа само в специално оборудвани салони) търси по-голям реализъм, особено при бързи движения на обектива и панорамни снимки.

Крайният резултат обаче е далеч от търсения ефект, дори е пълна противоположност. Жестовете на героите изглеждат странно неестествени. Остротата на детайла е толкова голяма, че магическото въздействие на киноизкуството изчезва. Все едно гледаш не дългоочаквания епос, а документален филм за направата му. Вместо героя Билбо Бегинс от Графството, пред очите ти е актьорът Мартин Фрийман на снимачната площадка някъде из Нова Зеландия. Баталните сцени приличат на електронна игра…

Най-куриозното е, че предишната трилогия на Питър Джаксън дължеше успеха си именно на максималното избягване на компютърни ефекти за сметка на реални снимки. Когато нещо е могло да се заснеме със статисти, декор, грим и реквизит, дигиталната анимация е била табу. Това създаваше уникално усещане за реализъм и буквално те потапяше в събитията на екрана.

Сега това чувство е запазено, но само донякъде, и само ако гледаш “Хобит” на стандартна двуизмерна прожекция. 3D, HFR и IMAX–технологиите носят на продукцията милиони долари (билетите за тях са и по-скъпи, да не забравяме), но я лишават от цялата й магия и очарование.

Някои кинокритици са провели експеримент, гледайки филма в три различни формата – HFR, стандартен 3D и обикновен двуизмерен образ. Познайте на коя от трите прожекции публиката се забавлявала най-много?

Касовият успех на “Хобит” е крайъгълен камък в развитието на киноизкуството. Неговият създател е един от последните мохикани, които вдигат ръце пред диктата на технологията за сметка на магията. Победата на маркетинга над субстанцията и естетиката, колкото и да се отлага, е неизбежна.

Вероятно експериментът с 48-те кадъра в секунда ще бъде отчетен като неуспешен и ще го изоставят. Или пък ще го усъвършенстват по някакъв начин. Но едно е сигурно – киното вече никога няма да бъде същото, такова, каквото го помним от “Властелина на пръстените” или “Кръстникът”…

За щастие, творци като Уди Алън и Педро Алмодовар ще продължат да снимат “по своя си начин”, докато са живи. Пари за тяхното кино обаче ще се намират все по-трудно, а прожекциите им в мултиплексите ще са все по-редки събития. Върху големия екран ще шестват нови и нови триизмерни същества, а срещу тях зрителите, нахлупили онези смешни очила, ще заприличват все повече на хипнотизирано стадо, преживящо пуканки и чипс.