Никога не е късно за чаша чай

на

Жоро тий парти! Tea Monitoring е новият ми блог, посветен на чая. Крайно време беше за нещо такова. Грехота е от толкова време (вече повече от година) да тествам и изучавам различните видове китайски, японски, тайвански, цейлонски и прочие чай, и да не споделям опита си никъде. Имам любопитни наблюдения и находки, а понякога и просто приятни преживявания.
Ако успея да ентусиазирам и някои от вас по темата, ще имате най-сетне една причина да ми благодарите.

Очаквам коментари, въпроси и предложения в Tea Monitoring. А тук ще пускам редовно препратки към публикациите там.

3 коментара Добавяне

  1. Непознат's avatar Никола каза:

    Хм, лятото се движех с едни тайванци из Европа. На сбогуване май ми подариха чай, но не помня. Трябва да проверя

    Харесвам

  2. Непознат's avatar Анонимен каза:

    Повечето хора не познават наистина удоволствието от пиенето на истински чай )))
    Позачетох блога и го намирам за много любопитен )))

    На мен чаят ми е любимата напитка и ако не получавах екстрасистоли / защото го обичам много силен/, щях да пия по цял ден. ))

    Само че нямам и много време да се занимавам с чайните церемоции / т.е. с чайниците/, затова обичам пактчетата на Twinings. Имат всякакви видове и аромати.
    Любимият ми е Prince Of Wales

    http://www.twinings.ch/de/teesortiment/schwarztee/prince-of-wales-7.html

    Написал си много хубави и интересни неща в блога. Очаквам да чуя мнението ти и за захарта и млякото в чая. Или не обичаш ? )))

    Харесвам

  3. Пакетчетата ги приемам, ако са от новите копринени пирамидки. Другите, от стария вид… само в краен случай – ако предлагат някакъв много интересен микс, който не мога да намеря насипен. Например новата серия 4 moments в Лидъл е голяма находка, защото предлага 4 страхотни комбинации.
    За захарта – отначало, някога, си подслаждах чая – главно с мед, тъй като с кафява захар някак си не се връзва, а за бялата няма смисъл да коментираме. Постепенно обаче започна подслаждането да ме дразни и напоследък пия чая без нищо. Така усещам различните вкусове много по-добре. Голяма роля в отказа от подслаждането изиграха едни студени корейски зелени чайове, които у нас се продават само в ОМВ. Първо си бях купил един такъв по случайност и се озадачих, че не е подсладен. Бързо обаче се убедих колко по-вкусен и полезен е в този си вид. Така постепенно спрях да слагам мед и на топлия чай. В момента си слагам съвсем малко захар единствено в кафето.
    Колкото до млякото – с черен чай не е никак зле, да. Но аз пия предимно зелен, а с него не се връзва особено. А любимият ми вид чай е тайвански млечен улонг, само че в него няма мляко, а просто при ферментацията е създаден такъв аромат. На този чай е грехота да добавяш каквото и да било друго. 😉

    Харесвам

Вашият отговор на Анонимен Отказ