Жоро тий парти! Tea Monitoring е новият ми блог, посветен на чая. Крайно време беше за нещо такова. Грехота е от толкова време (вече повече от година) да тествам и изучавам различните видове китайски, японски, тайвански, цейлонски и прочие чай, и да не споделям опита си никъде. Имам любопитни наблюдения и находки, а понякога и просто приятни преживявания.
Ако успея да ентусиазирам и някои от вас по темата, ще имате най-сетне една причина да ми благодарите.
Очаквам коментари, въпроси и предложения в Tea Monitoring. А тук ще пускам редовно препратки към публикациите там.


Хм, лятото се движех с едни тайванци из Европа. На сбогуване май ми подариха чай, но не помня. Трябва да проверя
ХаресвамХаресвам
Повечето хора не познават наистина удоволствието от пиенето на истински чай )))
Позачетох блога и го намирам за много любопитен )))
На мен чаят ми е любимата напитка и ако не получавах екстрасистоли / защото го обичам много силен/, щях да пия по цял ден. ))
Само че нямам и много време да се занимавам с чайните церемоции / т.е. с чайниците/, затова обичам пактчетата на Twinings. Имат всякакви видове и аромати.
Любимият ми е Prince Of Wales
http://www.twinings.ch/de/teesortiment/schwarztee/prince-of-wales-7.html
Написал си много хубави и интересни неща в блога. Очаквам да чуя мнението ти и за захарта и млякото в чая. Или не обичаш ? )))
ХаресвамХаресвам
Пакетчетата ги приемам, ако са от новите копринени пирамидки. Другите, от стария вид… само в краен случай – ако предлагат някакъв много интересен микс, който не мога да намеря насипен. Например новата серия 4 moments в Лидъл е голяма находка, защото предлага 4 страхотни комбинации.
За захарта – отначало, някога, си подслаждах чая – главно с мед, тъй като с кафява захар някак си не се връзва, а за бялата няма смисъл да коментираме. Постепенно обаче започна подслаждането да ме дразни и напоследък пия чая без нищо. Така усещам различните вкусове много по-добре. Голяма роля в отказа от подслаждането изиграха едни студени корейски зелени чайове, които у нас се продават само в ОМВ. Първо си бях купил един такъв по случайност и се озадачих, че не е подсладен. Бързо обаче се убедих колко по-вкусен и полезен е в този си вид. Така постепенно спрях да слагам мед и на топлия чай. В момента си слагам съвсем малко захар единствено в кафето.
Колкото до млякото – с черен чай не е никак зле, да. Но аз пия предимно зелен, а с него не се връзва особено. А любимият ми вид чай е тайвански млечен улонг, само че в него няма мляко, а просто при ферментацията е създаден такъв аромат. На този чай е грехота да добавяш каквото и да било друго. 😉
ХаресвамХаресвам