Заглавието е турско и означава „В памет на…“. Песента очевидно е посветена на пианиста Ричард Райт, един от членовете на „Пинк Флойд“, който почина преди 6 години, но има участие в новоизлезлия техен албум The Endless River. Той е почти изцяло инструментален, а това изпълнение за мен е най-хубавото измежду всички. Не мога да преценя духовият инструмент кларнет ли е или тенор саксофон, но все едно – хармонията между него и китарата на Дейвид Гилмър е невероятна.
Все по-рядко напоследък се появява музика, която те кара да настръхваш и дори може да те просълзи. Този малък диамант от „Пинк Флойд“ е именно такъв пример. И един съвет накрая – не го слушайте от YouTube – качената там версия непонятно защо е разтеглена и с една четвърт по-бавен такт от оригинала.