Макар и да търпи щети от все същото жури, новият сезон на музикалното риалити е с класи над предишния

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 5 декември

Първият сезон на “Х Фактор” беше страхотен. Сегашният е силен почти колкото първия. А вторият, от миналата година? За него по-добре да не си спомняме. На неговия фон просто няма как този да не изпъква и да не е крачка нагоре. Но дали ще произведе толкова популярни изпълнители като Михаела Филева, Рафи, Ангел и Мойсей от 2011-а? Много вероятно е, въпреки че миналата година това риалити толкова ни отчая, че вече се съмняваме във всичко…

През есента на 2013-а продуцентите на “Х Фактор” се сърдеха, когато критикувахме втория сезон и смятаха това за необективно заяждане. Заканваха се, че ще засенчат успеха на първия, който беше ръководен от друг екип и почти си вярваха, че са успели. Обещаваха, че победителката Жана Бергендорф ще стане истинска национална звезда. Е, не стана, въпреки че това лято се опитаха да ни проглушат ушите с дългоочакваната й дебютна песен.

Просто кастингът миналата година беше слаб, направо трагичен, а развоят на сезона до финала допълнително задълбочи този проблем. Съдиите показаха забележителна неспособност да се ориентират в потенциала на изпълнителите, които бяха селектирали. Ръсеха дитирамби и хвалебствия по адрес на едни клети момиченца, за които напъването и викането бяха синоними на добро пеене. Зад приповдигнатия патос на Саня, Мария Илиева, Любо и Заки може би се криеше някакъв комплекс за малоценност – че не са на нивото на предишното жури, че не притежават неговия музикантски усет, че може би са сбъркали в подбора. Опитваха се с гръмки думи да компенсират посредствените възможности на избраниците си. Режисьорите на шоуто също имаха вина, че не успяха да овладеят поведението на съдиите, което е ключово в подобен формат. В крайна сметка, въпреки бляскавата сцена и старанието на всички участници, у публиката остана усещането за “много шум за нищо” – нещо, което по принцип е прерогатив най-вече на “Гласът на България” и “България търси талант” по Би Ти Ви.

Но всеки човек се учи докато е жив, понякога – и в движение. Този сезон кастингът от участници е ако не значително, то поне видимо по-добър от предишния. Разбира се, журито продължава да обърква публиката, маскирайки всяко изпълнение зад дебел пласт клиширани и дразнещо патетични хвалебствия. Някак си стана така, че приехме тази четворка съдии за даденост и почти се отказахме да правим сравнения с онази от първия сезон. Да, няма как Заки Соколов да се сравнява с цигуларя Васко Василев. Саня Армутлиева, колкото и вряла и кипяла музикална издателка да е, все пак не е певица като Поли Генова. Нито пък иначе симпатичният Любо Киров е опитен композитор и музикант като Магомед Алиев-Мага. Мария Илиева… тя си е Мария Илиева. Може би единственият съдия, който си тежи на мястото в този президиум, въпреки че и нейните коментари понякога са необяснимо неадекватни и объркващи.

Но ще бъде несправедливо, ако не отбележим сериозния напредък на “Х Фактор” във визуално и сценично отношение. Тази година концертите са буквално с класи над всичко, което сме гледали досега. Декорът е изключителен – бляскав, без да е кичозен, богат на светлини, без да е претрупан и най-важното – мултифункционален. Стилистите също вършат чудеса с изпълнителите и това пролича особено добре в тематичните вечери, посветени на Хелоуин и на филмовата музика. В добавка към това Нова телевизия излъчва шоуто във формат 16:9 (а не като предишните два сезона в ретроградния 4:3) и заслепеният зрител с право се пита – нима това е българско шоу, заснето тук, а не някъде на Запад?

И все пак – основната заслуга за зрителското удовлетворение този сезон е на изпълнителите. Всеки един от сегашните финалисти по своему предизвиква симпатии и възхищение. Да се чудиш къде и как са проспали прослушванията за предишните издания на “Фактора”.

Разбира се, както вече споменахме, съдиите правят всичко възможно уравниловката от миналия сезон да продължи и тук. Начинът, по който допускат тяхното лично его да доминира над обективността и професионализма, на моменти просто е влудяващ. Защо толкова рядко се случва ментор да вземе решение в ущърб на отбора си и в полза на очевидно по-добрия конкурент от друг тим? Нима това е състезание между съдиите, нима крайната цел е да видим кой от тях е по-велик наставник, а не да изберем певеца с най-голям потенциал да стане национална звезда?

Едно е сигурно – тази година конкуренцията на финала ще е доста по-сериозна от предишната. За догодина остава да се надяваме, че вятърът на промяната ще завее и на съдийската маса.