Слави – самотният гладиатор на арената

Достатъчни ли са актьорите, „Ку-ку бенд“ и Крисия, за да поддържат живота във все по-безидейното ток-шоу на bTV?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 6 февруари

slaviКонцертът на Слави и „Ку-ку бенд“ в „Арена Армеец“ на 25 април се задава тъкмо навреме – за да припомни кое е най-доброто амплоа на Трифонов и къде репутацията му ще остане още дълго ненакърнима. Разклатеното здраве на шоумена напоследък го е превърнало в четящ с досада от белите листи придатък към директорския стол на предаването му.

Самото шоу, чието актуално състояние ще анализираме по-надолу, е бледа сянка на някогашното си величие. Като фронтмен и работодател на „Ку-ку бенд“ Трифонов обаче е все така харизматичен и идолизиран от широките маси. Креативният потенциал на музикантите около Евгени Димитров-Маестрото не е спаднал даже и на йота. Дори и само феноменът Крисия да бъде даде като пример за това – пак не е никак малко. Колкото и да бе фокусирано медийното внимание върху шефа на „Ку-ку бенд“ покрай второто място на певицата на детската „Евровизия“, нито Маестрото, нито колегите му от оркестъра не изглежда да получават достатъчно признание за труда и таланта си.

Самият Слави не обича да изтъква публично достойнствата на колегите си – прави го само когато му гостува холивудско или музикално величие, които неизменно остават впечатлени от световната класа на бенда. Във всяка друга държава, а може би и във всяко друго шоу, „Ку-ку бенд“ обаче щеше да бъде идолизиран многократно повече.

Но Трифонов си е такъв открай време. Факт е обаче, че дали заради болежките си или заради някои горчиви житейски поуки, напоследък той изглежда някак си по-мъдър и уравновесен. Дано не бъркаме умората със смирение и самосъжалението с благородство, но усещането е не само мое. Онази агресивна простащина, която лъхаше от маниерите и монолозите му, онази самоувереност на морален, политически и какъв ли още не обществен стожер, днес е отстъпила място на отегчение и самоирония, а сарказмът му е насочен повече към собствените му сценаристи, отколкото към някоя клета българска знаменитост.

Любимото му изразно средство си остават вицовете. Сред тях тук-таме има по някой смешен, очевидно подбран лично от самия него, но преобладаващо са тъпи или изтъркани. Много по-тъпа обаче е анимационната рубрика с измислените новини, която уж трябва да освежава съдържанието на предаването. Очевидно някой в шоуто е решил, че трябва да се гепи и този жанр от чуждестранните образци. Нямало е обаче кой да му каже, че за да имаш такава рубрика, трябва да разполагаш най-вече с остроумни писачи на съдържание за нея. Колко още пари за безсмислена компютърна анимация трябва да се похарчат, преди Трифонов да се усети, че всякакви експерименти без участието на актьорите, музикантите или на самия него са обречени на гарантиран неуспех? Когато нещата опират до съдържателен текст, положението е направо трагично.

Като стана въпрос за актьорите – те си остават другия капитал на шоуто заедно с „Ку-ку бенд“, чиято стойност не девалвира през последните години. Радков, Калев и Бачев са в състояние да спасят с импровизация и чалъм и най-нескопосания текст, който им е връчен. Напоследък гледаме опитите на нови актьори да се присламчат към тяхната школа, но почти без изключение – неуспешни.

Но да се върнем на водещия Трифонов, който все повече прилича на кахърен образ от древногръцка или шекспирова трагедия и с това става трогателен и направо симпатичен на публиката. Неумението му да води интервюта е все така чутовно, почти до гениалност. Ако има предаване, в което човек ще научи минимум интересни неща за някой известен гост, това е именно „Шоуто на Слави“. Най-много да се чуе поредната случка от детството на водещия, свързана с именития човек срещу него. Затова пък закачките с музикантите от бенда му се получават все по-добре. Ако имаше поне един сценарист, който да умее да експлоатира чувството му за хумор и самоирония, сигурно понякога щеше даже да е смешно.

Какво да кажем за балета на шоуто? Там нещата са застинали с десетилетие назад. „Магаданс“ все така страда от тясното студио и невъзможността танцьорките да бъдат снимани от нисък операторски ключ и по-отдалеч. Колкото и да се стараят, момичетата трудно могат да впечатлят с някаква хореография при тези условия. За толкова години bTV можеше да уреди въпроса със студиото на най-емблематичното си предаване и да му даде простора и мащабите, което то заслужава. В момента всеки опит на режисьорите да покажат общ план на интериора предизвиква почти комичен ефект. Иначе мебелите и дизайнът принципно по нищо не отстъпват на тези от всяко подобно шоу в американска или западноевропейска телевизия, но какво от това?

Общото впечатление от предаването е, че през последните няколко сезона безпомощно тъпче на едно място или се движи по инерция. В неговия епицентър Слави Трифонов все повече прилича на самотен гладиатор, който е попаднал на погрешната арена. Като изключим музикантите, около него е пълно с хора, с които той няма какво да си каже и които видимо го отегчават.

Концертът в „Арена Армеец“ в момента е обект на вътрешноведомствени закачки и подмятания в шоуто, но ефектът от него ще е гарантиран. Ако разумът му не е замъглен от някаква мистериозна болест, Слави би трябвало да се възползва всячески от този стимулант на имиджа си. Как? Като все повече да се позиционира като музикант, ментор и продуцент за сметка на мъчителните си изяви като водещ и четец на нескопосани текстове и стари вицове. Това би спряло продължаващото свиване на фен-базата му и би било достоен изход от ефира на една иначе неоспорима телевизионна емблема от последните 2 десетилетия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s