Епилогът на „Х Фактор“ беше европейско шоу с български привкус. Победителят беше най-слаб от тримата финалисти, но най-харесван и това е по-важното

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“

В понеделник маратонският трети сезон на „Х Фактор“ приключи – тъкмо когато беше на ръба да досади и на най-заклетите си фенове. Проточването на шоуто от старата година в новата бе добър бизнес-ход от страна на Нова телевизия, но се посрещна противоречиво от публиката. Покрай коледните и януарските празници много зрители изтърваха нишката на интригата или просто загубиха интерес да дочакат развръзката й.

Но поне сезонът приключи на ниво – със спектакъл, от който не би се срамувала нито една европейска и световна телевизия. Грандиозна сцена, декор и осветление, чуждестранни гости от първостепенна величина, добри изпълнения от финалистите и нито един сериозен технически гаф – това си е постижение за тукашните стандарти. Водещите Алекс Раева и Мария Игнатова бяха красиви и даже в чудесни рокли – щастие, което невинаги им се усмихваше в досегашните концерти от сезона.

Менторите също бяха във форма – „октоподът“ Саня Армутлиева правеше грешка след грешка по Фройд, Велизар Соколов се уби да я прегръща, докато слушаха в захлас и на крака, Мария Илиева не спря да танцува и да пее, а накрая всички вкупом показаха перфектен английски, подмазвайки се на победителя от британския „Х Фактор“ Джеймс Артър. Момчето че пя добре – пя, но малко повече достойнство нямаше да ни е излишно в тази ситуация, а и той със сигурност би преживял и без нашите дитирамби. Към края продуцентът Магърдич Халваджиян дръпна и прочувствена благодарствена реч – да, беше уместна и вълнуваща, но не чак дотам, че да я опаковат от двата края в рекламни блокове. Можеше да измислят и някакъв друг пълнеж, докато се обработят гласовете на зрителите – например нещо подобно на прекрасната интродукция, в която отпадналите предишни участници се представиха с части от хитови песни.

Въобще – вечер на парадоксите. Европейско шоу с български привкус. Жана Бергендорф има чудесна западняшка фамилия, но по никакъв начин не е изпълнител на нивото на Джеймс Артър или Джо Лин Търнър, че да бъде третият гостуващ певец за дуетите на финалистите. Донякъде Невена Пейкова трябва да се радва, че й се падна дует именно с нея – така нагледно си пролича колко по-добре се справя от миналогодишната победителка. Дуетът Let It Be бе една от кулминациите на вечерта, но точките и овациите съвсем очаквано след тях обраха младият Джеймс Артър и легендарният вокалист на „Рейнбоу“. И двамата се държаха като истински големи звезди, оставяйки младите си партньори да изпъкнат на техен фон, докато преди това Бергендорф отчаяно се опитваше да се надпява с гласовитата Невена. Впрочем, тя самата не е виновна, че зорлем я бутат навсякъде и всячески се опитват да я превърнат в звезда. Дано същата съдба не сполети и иначе симпатичния нов победител Славин.

Той, милият, пя най-зле от тримата финалисти и дори фалшивееше във всяко от изпълненията си. Очевидно вълнението му изигра лоша шега, защото досега през целия сезон беше безпогрешен. Ако победата трябваше да отиде при най-добрия певец на финалния концерт, значи прилягаше най-много на Невена. Тя обаче, въпреки виртуозните си вокални качества и непосредствен чар, неясно защо не успя да се превърне в любимка на публиката. Може би защото имаше прекалено овладяна техника на пеене и притежаваше сценичното самочувствие на завършен изпълнител. Затова и поражението й от Славин не изненада никого и в крайна сметка мнозинството зрители останаха доволни от крайния резултат.

Но дали момчето с красив пронизителен глас и небрежен чар ще стане истинска рок-звезда? Ако се съди по съдбата на бившия победител в „Мюзик Айдъл“ Тома – едва ли. По-скоро Славин трябва да стиска палци някоя група като „Д-2“ да го вземе за свой вокалист.
Колкото до подгласничките му Невена и Михаела – за тях е по-вероятно да ги гледаме редовно по музикалните телевизии, даже и вездесъщата Саня да не стои зад крехките им гърбове.
За нас като зрители най-важното е, че третият сезон на „Фактора“ бе осезаемо по-добър от предишния. Като изключим досадата, която предизвикваше журито у публиката, почти всеки елемент от шоуто бе на нетипично за българските традиции високо ниво. Ако наесен освен кастинг за изпълнители направят такъв и за нови съдии, току-виж четвъртият сезон ни изненада още по-приятно.