В шоуто на bTV досега смешни бяха предимно състезателите. Сега вече – и съдиите

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 27 март

Нов сезон на „България търси талант“. Както би казал Бърнард Шоу в легендарната си телеграфна рецензия – защо?

Как защо – за да може и bTV да се разпише отново в жанра риалити-формат. За да прави  конкуренция и сечено на царицата в тези работи – Нова тв. За да може да ни се хвали всяка седмица, как поредният епизод счупил рекордите по зрителски рейтинг.

Друга полза от това шоу, общо взето, няма. Ако не броим телешкия възторг на полуидиотите, докопали се до национален праймтайм чрез него.

Положението е като в затворен кръг. По-точно – като в кошмарно низходяща спирала, от която няма измъкване. Колкото по-безславна е съдбата на всеки предишен победител в „България търси талант“ (а тя е точно такава), толкова по-безумни са кандидатите за участие в следващите издания. Класическо фрийк-шоу на квадрат, маскирано зад пословично благородните намерения и внушения на bTV. А тази телевизия иначе обича да се гордее, че никога не е изпростявала така, както Нова умее.

Обикновено в този сеирджийски жанр журито има най-важна роля. Коментарите на съдиите и най-вече техните собствени личности и обаяние могат поне частично да очовечат цирка, както и да дадат някакво приемливо тълкувание на идиотщините, които се случват на сцената. В случая обаче, и както често става в продуцирани от Слави Трифонов формати, журито е не по-малко безпомощно и смешно от участниците. Просто така са го селектирали. Само си представете – интелектуален и емоционален лидер на тази комисия е нелепият Иво Сиромахов, известен в интернет-форумите като преписвач номер едно на лафове и вицове от социалните мрежи, с които после пише сценарии и книга след книга.

До него седи все по-одиозната Дарина Павлова, която е интересна най-вече с броя на пластичните си операции. Ясно е, че е извикана в журито не заради някакви таланти или продуцентски качества. Излишно и дори безумно е човек да се чуди и възмущава по този въпрос. Павлова е призована, за да буди жълт интерес към предаването, да събира клюкарите пред екрана – да гледат и слушат най-вече нея, а не „талантите“ на сцената. Проблемът обаче е, че тя не успява да си изпълни функцията, а и самото шоу и неговият маркетинг не се възползват по никакъв начин от булевардния й ореол. Дарина просто седи и гледа тъпо, с опъната до обезобразяване кожа на лицето, на моменти леко гузна, че е сложена някъде, където очевидно не й е мястото, но преобладаващо нахална и самоуверена.

До нея журналистката Илиана Беновска, селектирана явно като „лошото ченге“, най-изненадващо е решила да го играе добродушна и благосклонна, с което тотално обърква дълбокомисления план на сценаристите. Позитивната маска, която е пълен антипод на поведението й в парламента и по държавнически пресконференции, прави присъствието й на съдийската маса невъзможно за мотивация. В качеството си на каква е там? Ако е във функцията на непримирима „черна станция“, направила разногледи не един и двама премиери и президенти – ами да бъде такава, нищо че не е компетентна по въпроса за талантите. Ако ще се прави на добродушка, можеше да платят поне на някакъв наистина талантлив човек да играе тази роля. Нея всеки я може. Виктор Калев, например, щеше да я изиграе перфектно. Евгени Димитров-Маестрото – също.

В подобна функция е и четвъртият съдия – актьорът-режисьор Ники Илиев. Впрочем, той е единственият човек с някакви доказани таланти в журито, въпреки че красивата му външност  кара много зрители незаслужено да го подценяват. Ники е умно и способно момче, което успя да направи комерсиален пробив в родното кино, особено с филма „Живи легенди“. Проблемът му е, че има слаб глас и недостатъчно уверен изказ. Като цяло харизмата му е повече на мамино синче и празноглав красавец, отколкото на врял и кипял в шоубизнеса човек. Хора като него е по-добре да се изявяват или само като фотомодели (какъвто той дълги години беше), или като режисьори и продуценти зад кадър, но в никакъв случай – като съдии и коментатори. Просто не буди достатъчно респект и доверие. На Запад сигурно биха му назначили един-двама учители и биха оправили този проблем. У нас обаче той е чучнат в жури, чиито останали членове са дори много по-спорни личности от него…

Най-дразнещ безспорно е Сиромахов, който очевидно осъзнава превъзходството си над останалите трима и го играе нещо като домакин и представител на продуцентската квота. Коментарите му са смесица от престорена или зле прикривана подигравка, изтъркана самоирония, каквато отива само на Слави Трифонов, както и евтин, псевдо-сърцераздирателен патос. „Ти си нечовек, ти си машина! Искам да те гледам и занапред! Казвам ти да!“. Подобни реплики са произнесени със самодоволна и тържествуваща усмивка. Трикът на Сиромахов е да кара публиката непрекъснато да се пита – нарочно ли се прави на тъп, защото смята, че това се харесва, или просто си е такъв и толкова си може…

Измежду надпреварващите се в идиотщините фрийкове на сцената периодически се появява по някоя двойка или трупа невръстни дечица. Тук шоуто играе на сигурно. Децата не че показват нещо кой знае какво, но само защото са малки и сладки, никой не смее да изтрие усмивките от лицата им и да прекърши амбициите на родители и треньори. Павлова и Беновска майчински се умиляват… Отбор „Ягодка“ и отбор „Черешка“ продължават напред, докъдето е възможно. Роднините в публиката са в екстаз.

Единственият светъл и позитивен лъч в тази пародия на състезание за таланти са водещите. Мария Силвестър и Александър Кадиев са артистични, с бързи и остроумни реакции и могат да запълнят със съдържание даже и най-нелепата ситуация. Със сигурност се справят по-добре от Александра Раева и Мария Игнатова, които водеха предишни издания на фрийк-шоуто под продуцентството на Магърдич Халваджиян. Но това е слаба утеха, която даже още повече подсилва безумието на останалите компоненти.

Въобще – високорейтингова агония, която носи тъжни умозаключения за телевизионния бизнес у нас и за потребностите на аудиторията. Продуцентската къща на Слави Трифонов отново се докопа до автентичен световен формат и това поне временно я разконцентрира от опитите да краде и адаптира такива за вътрешни състезания в рамките на „Шоуто на Слави“. Традиционното неумение на екипа му да прави селекция (кандидати, одобрени състезатели, съдии) тук обаче лъсва в още по-силна и дразнеща степен.

България отдавна се е отказала да търси талант и го е ударила на сеир. Новото този сезон е, че подигравките вече отнасят не само тия на сцената, ами и тия зад съдийската маса.