Основният проблем на новото риалити „Мис Пепеляшка“ е налучкването на тона, с който анализира момичетата от моловете и краварниците

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 24 април

Този сезон тотално дежа вю. Когато и да пуснеш Нова телевизия, почти сигурно ще попаднеш на някакво риалити. И то не от онези, в които действията се развиват пред очите ти и (уж) имаш възможност да контролираш развръзката, изпращайки есемеси, а от другите, официално режисираните, в които обикновени хора са поставени в актьорски позиции и направлявани от ловък екип сценаристи и продуценти.

Така от национален рейтингов лидер, който би трябвало да диктува дневния ред в ефира и да поставя жалоните за телевизионното ни развитие, Нова все повече заприличва на нишов канал – от този тип, който излъчва предавания от един и същ жанр и повтаря епизодите им до дупка.

Не че има нещо лошо в риалити-жанровете. Би било леко лицемерно, ако пишещият тези редове, а и най-четеният български вестник като цяло, отрекат мястото им в ефира и общественото съзнание. Понякога едно риалити може да повдигне повече и по-важни въпроси и да намери по-разбираеми за широките маси отговори от куп публицистични предавания. Може да е по-полезно от ток-шоутата, извадени като от калъп и с едни и същи „говорещи глави“ и по-интригуващо от скъпоструващите (и невинаги качествени) български сериали.

Проблемът е, че този сезон Нова тотално загърби аналитичния момент и го удари на режисиран сеир. Дали ще е гузното удоволствие да чакаме изкуствено събрани младоженци да започнат да се карат помежду си, дали ще гледаме как известни актьори и тв водещи се правят на циркови акробати и клоуни – няма значение.

Новото риалити „Мис Пепеляшка“ експлоатира доста позната формула – „смяна на местата“. Вече сме гледали куп подобни експерименти, поставящи хора в необичайна за тях среда. Най-бързата аналогия е с „Шатрата“ отпреди две години, отново от ефира на Нова, където режисьорът Андрей Слабаков, певецът Любо Киров и вечната Джуджи гостуваха на ромски фамилии и живееха техния живот. По ТВ7 пък гледахме „Валя и Моро превземат света“, където двама представители на същия етнос обикаляха из Европа в качеството си на съвременни байганьовци. Във „Фермер търси жена“ красавици от различни градове се пробваха като земеделки и животновъдки, чиято основна цел беше да впечатлят апетитни като визия и финансов статус ергени от модерното селско стопанство. „Кралицата на шопинга“ (ТВ7) и „Футболни съпруги“ (bTV) пък бяха риалити-сериали, показващи ежедневието на съвременните градски жени в най-широкия смисъл на това понятие.

Концепцията да пратиш разглезена кифла от моловете и салоните да рине кравешки обори, а обикновено селско момиче – да живее в луксозни градски условия, звучи толкова познато, че чак е трудно да повярваме, че досега не сме гледали това риалити-шоу. „Мис Пепеляшка“ е като онези холивудски филми, които ти стават ясни още като им изгледаш рекламния клип. Почти всяка ситуация е или „дежа вю“, или толкова очаквана и предвидима, че чак да ти стане досадно.

Подобно на „Женени от пръв поглед“ и „Съдби на кръстопът“ обаче, и това риалити изглежда предварително застраховано от провал. Документално заснетият сеир неизменно кара зрителя да се идентифицира с някой от героите, да прави паралел между събитията на екрана и собствения си живот или просто да тайничко да се подиграва и злорадства. Първите два епизода на „Мис Пепеляшка“ бяха заснети с добър операторски стил, с динамичен монтаж и показаха уверена работа на сценаристи и режисьори, които знаят какво искат да постигнат. Основният проблем е, че предаването някак си не може да налучка тона.

От една страна, паралелите и противопоставянето между градския и селския живот пораждат много сериозни  размисли, а показаните картини често са покъртителни или просто трогателни. Метаморфозите, които героините преживяват, са не просто любопитни, но и поучителни. Дикторският глас зад кадър обаче пресолява манджата и преразказва събитията с интонация, сякаш гледаме някакви смешни клипчета с животни или гафове с полуидиоти, свалени от интернет. Комичният ефект се търси зорлем, без това да се налага и очаква.

По този начин „Мис Пепеляшка“ някак си априори намалява тежестта и смисъла си. Зрителят чак започва да се чувства странно и дори гузно, ако случайно е започнал да взима нещата по-насериозно.

Иронията към „градските кифли“ изглежда излишно предпоставена. Съчувствието към селските труженички – също. Вторите със сигурност не се нуждаят от ничие съжаление, нито от такова сгъстяване на краските при обрисуването на ежедневието им. Кифлите пък не винаги и не непременно са толкова лекомислени, ограничени и разглезени, колкото наративът на сценария внушава още от първата минута. И едните, и другите участнички имат достатъчно основания да са недоволни от шаблона, в който ги вкарват. А зрителят пък – от факта, че толкова го подценяват. Реалността изглежда толкова подчертана, контрастът е толкова рязък, че чак се създава усещане за неавтентичност.

Което в крайна сметка е жалко. Потенциалът на „Мис Пепеляшка“ остава неоползотворен докрай. Шансът за смислен анализ не просто е пропуснат – той изобщо не е бил търсен. На всеки няколко минути предаването попада на истински находки, които с лека ръка оставя настрани и без акцент. Не се задълбочавай много, драги зрителю, просто гледай тези диаметрално противоположни светове и не спирай да се учудваш, че са еднакво възможни в нашата земя като една човешка длан.

Това е сезонът на големия риалити-разгул. На преяждането от автентични истории, режисирани и изиграни с подозрителна лекота. Вече започнахме да забравяме, че някакъв сюжет може да бъде разказван от професионални актьори. Скоро ще започнем да се учудваме, ако нещо в праймтайма не е „документално“. И ще се чудим кога да вярваме и кога – да имаме едно наум.