Около нас вече всичко е smart. Връща ли се култът към простите вещи и уреди?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ Forum, BIOGRAPH #43, април 2015

Когато преди няколко десетилетия гледахме тв сериали като „Седморката на Блейк“, воденето на разговор през часовник на ръката ни се струваше научно-фантастична екзотика. Да, подсъзнателно или съзнателно сме усещали, че тези времена рано или късно ще дойдат, че вероятно ще ги доживеем. И в най-смелите си представи обаче едва ли сме предполагали до каква степен технологиите ще променят живота ни във второто десетилетие на XXI век. Нищо чудно ако не ние, то поне децата ни да доживеят и времето, в което ще могат да се телепортират от едно място на друго…

Едно от нещата, с които ще се запомни 2015-а, е излизането на Apple Watch – умният часовник на ръката, способен да върши какво ли не. Преди него и други големи компании пуснаха вече няколко поколения подобни джаджи. Те даже имат още повече функции от часовника на Apple, но не притежават това могъщество и митичен ореол, който кара милиони  потребители да харчат луди пари, за да са в крак с модата и времето.

Междувременно все повече набира скорост и така нареченият „интернет на нещата“ – възможността всички уреди около нас да са свързани помежду си, да обменят информация и да решават проблеми вместо нас. Климатици, перални, хладилници и автомобили – всяка технология, за която се сетите, много скоро ще изпълнява функцията си напълно автономно и с минимална човешка намеса. Понякога даже ще се справят по-добре от хората – така, както навигационните системи в колите намират правилния път по-лесно и от най-опитния шофьор… Специални фитнес-гривни мерят крачките и всяко наше усилие, казват ни кога е време да се раздвижим, как сме спали нощес и какво не бива да ядем.

Но докъде ще доведе всичко това? Не е ли вече съмнителен и дори опасен този култ към умните вещи и не се ли превръща в зависимост, от която започват да атрофират и най-елементарните човешки способности? Има доста основания в тези притеснения. Опитайте се да изкарате един ден без любимия смартфон или таблет. Ако сте свикнали да се ориентирате в непознати градове или квартали с навигационни карти, пробвайте веднъж да се справите без тях. Ако сте меломан, представете си живота си без сайтове като YouTube и VBOX7 и без услуги като Spotify, Soundcloud, iTunes…

Малките деца вече трудно проявяват интерес към нещо различно от екран, на който нещата светят и се мърдат. Все по-сложна задача е да ги накараш да посегнат към книжка като в доброто старо време, да си играят с влакчета, войници, кукли, които не говорят и не пеят. Още от пеленачета се вторачват в телевизора и гледат в захлас канали като Baby tv…

Има ли кой да ни спаси от умните неща и от затъпяването покрай тях? Има – самите ние, естествено. По-далновидните хора отдавна са издигнали в култ ретро-стила и се опитват да го налагат навсякъде в живота си.

Vintage-модата вече се е разпростряла далеч не само върху облеклото. Прословутите очила-компютър на Google се провалиха с гръм и трясък, а старовремските модели стават все по-актуални. Добрите стари аналогови часовници с ръчен механизъм са все така скъпи и търсени. 3D-технологията е все по-рядко използвана екстра в телевизорите, дори и на голям екран повечето режисьори избягват този дразнещ очите трик за печелене на повече пари. И още нещо особено показателно – през последната година за пръв път от доста време насам продажбите на винилови плочи с музика отбелязаха ръст. И това се случва в апогея на онлайн-услугите за излъчване на музика в реално време!

Театралните зали са все така пълни, напук на домашното кино и геймърските забавления. Независимо от бума на таблетите и електронните четци, книжарниците стават все повече и приютяват все повече хора.

Очевидно човекът подсъзнателно, или пък съзнателно, е решил да се бунтува срещу нашествието на умните машини в живота си. Отпорът ще става все по-труден. Колко далеч са времената, в които ще воюваме открито срещу автоматите – така, както ставаше това във филми като „Терминатор“? Попитайте ме пак след няколко години…