Готвачи между другото

on

Накрая и в Мастършеф“ стана като в „Черешката на тортата“ – биографията на кулинарите е по-важна от уменията им в кухнята

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 5 юни

Дали Симеон и Елена стигнаха до финала главно заради кулинарните си умения или заради нещо друго? През целия сезон около тях май имаше и по-добри готвачи.
Дали Симеон и Елена стигнаха до финала главно заради кулинарните си умения или заради нещо друго? През целия сезон около тях май имаше и по-добри готвачи.

Току-що приключилият първи сезон на „Мастършеф“ премина при очакван успех, който прогнозирахме още на старта му. Сполучливият кастинг на участници и уверената ръка, с която продуценти и режисьори следваха схемата на световния риалити-формат, непрекъснато увеличаваха интереса към него. Единственото, което помрачи последните седмици на шоуто, беше усещането, че определени готвачи се фаворизираха заради медийния си образ и посланията, закодирани в него, а не заради уменията, които показваха.

27-годишната Елена Петрелийска се избавила от една от най-коварните женски болести – анорексията, не спират да повтарят пиарите на bTV. Тя предварително беше обявила, че ако спечели „Мастършеф“, ще напише и издаде специална книга с рецепти за момичета, страдащи от проблема, който тя успяла да пребори.

33-годишният Симеон Червенков, по професия компютърен специалист, пък години наред бил в плен на дрогата и едва успял да се спаси от нея. Близо 2 години той мил чиниите на 150 човека в нарко-комуна, гърмяха седмици наред медиите, захранвани от прес-службата на телевизията.

Какви по-благодатни финалисти от тези двамата? Който и да бе спечелил, шоуто гарантирано се извисяваше над „тривиалната“ кулинарна тема и се превръщаше в новия социално-отговорен проект на bTV. Апропо, точно като такъв приключи и поредният скучен сезон на „България търси талант“. Очаква се и следващата година там да се кандидатират предимно участници с някакви житейски проблеми и драми – това автоматически им гарантира ако не победата, то поне място на финала. В тази телевизия са обсебени от социалните мисии до абсурдна степен, която вече предизвиква повече насмешка, отколкото уважение.

Но да се върнем на „Мастършеф“. Макар през целия сезон решенията на тричленното жури от топ-готвачи да изглеждаха добре мотивирани и обективни, накрая наистина се получи така, че не бъдещият потенциал на състезателите определи финалния двубой, а тяхното минало, биографията им. Така бе постигната иронична прилика с току-що стартиралия нов сезон на „Черешката на тортата“ по Нова телевизия. Там готвенето и уменията зад печката е последна дупка на кавала – много по-важно е с какви интересни случки от живота си конкурентите ще забавляват публиката. Шоуто е много по-близко до риалити-формати като „Биг брадър“ и „Мис Пепеляшка“, отколкото до гурме-състезание. На кого му пука дали „императорът на фолка“ Милко Калайджиев може да готви добре? Важното е да разказва за „пиленцата на батко“ и за това как е открил певици като Преслава, Галена и прочие и прочие…

А иначе „Мастършеф“ изобщо не приличаше на светско шоу и цял сезон се фокусираше върху най-важната част от концепцията си – готвенето. Качествата му на телевизионен продукт бяха безспорни. Говори се, че гръцката продуцентска къща, която го реализира, успяла да постигне този успех с рекордно малък бюджет, което буквално шокирало британските лицензодатели на предаването. Досега само във Филипините са успявали да заснемат „Мастършеф“ с толкова ограничени средства, при това – по-малко епизоди от българските. Какъв е изводът от този факт? Че когато нещата са поверени на телевизионери с опит, мотивация и нужните качества (а не например на безпомощните редактори на Слави Трифонов) и когато се спазват многократно изпробвани и доказали се правила, резултатът е гарантиран.

През целия сезон шоуто впечатляваше с бляскавия си външен вид и майсторско заснемане. Картината пулсираше от цветове и добре монтирани близки и далечни планове. Интригите между участниците бяха подклаждани упорито и умело, но с мярка. Нито за миг предаването не излезе от коловоза на кулинарната надпревара и не се превърна в нещо друго – така, както често се случва в проектите на Нико Тупарев, например. Тримата шефове в журито до последно си останаха леко вдървени и декламиращи предварително написани текстове, но успяха да спечелят симпатиите на публиката именно с това, както и с безспорна личностна харизма. Вече едва ли някой ще си представя готварско състезание у нас без присъствието на Виктор Ангелов, Андре Токев и Петър Михалчев.

Както и без Иван Манчев, разбира се. В „Черешката на тортата“ неговите коментари са единствената връзка на шоуто с истинската кулинария. Истинското готварско шоу в ефира обаче е „Мастършеф“. Остава да се надяваме, че догодина участниците в него отново ще бъдат така добре подбрани и че накрая сред тях ще триумфира най-добрият майстор, а не най-интересната биография.

Шефовете Михалчев, Токев и Ангелов спечелиха симпатиите на публиката с професионализъм и личностен чар.
Шефовете Михалчев, Токев и Ангелов спечелиха симпатиите на публиката с професионализъм и личностен чар.
Никой не се интересува дали Милко Калайджиев наистина готви добре и сам ли е отгледал динята, която сервира. Важното е, че има доста истории за разказване.
Никой не се интересува дали Милко Калайджиев наистина готви добре и сам ли е отгледал динята, която сервира. Важното е, че има доста истории за разказване.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s