Хайде, да са 7.5, но не повече, колкото и да ми се искаше. Всъщност, това е от онези филми, които чакаш дълго и с голям интерес (в случая – подклаждан от успеха на любим сериал, навъртял цели 8 сезона), но които смътно предусещаш, че по-скоро ще те разочароват.

Е, така е и в този случай. Твърде крехък сюжет, твърде много пудра захар, прекалено много продуктово и личностно позициониране. Повечето сцени са писани специално за да бъде вмъкната някоя камео-роличка – дали ще е на Тиери Анри, на Нина Агдал (не ме питайте кои са, ако не знаете) или на Фарел – няма значение. Появява се чак и Уорън Бъфет. Отделно от това „Кадилак“ показва най-новия си модел, „Найки“ – цялата си гама от спортна екипировка, че даже и такситата Uber са дали някой лев и са се намърдали тук.

Иначе, говорейки не като киноман, а просто като мъж, ако кажа че филмът не ми е бил приятен за гледане – ще излъжа. Хубава музика, изобилие от плът (на моменти нещата наподобяват клип на някой рапер), искрящи цветове, лафчета на всеки няколко минути. Какво повече му трябва на човек, освен бира в ръката?

Но някак си очаквах повече от историята. (следва спойлер) Да не говорим и че продукцията, която Винс Чейс снима като режисьор и главен герой вътре в „Антураж“, някак си по нищо не прилича на шедьовъра и хита, какъвто впоследствие се оказва, че е.

Колкото до участието на Емили Ратайковски – в Gone Girl някак си беше оправдано, защото показа двете най-добри неща от себе си. Но тук… Актьорските й възможности са твърде крехки за сравнително централната роля, която й е отредена. А освен че не ги показва в достатъчна степен, не показва и нищо друго. Дано поне някой от продукцията е „намазал“ с привличането й.

Така че гледайте го с едно наум, а като нищо можете да го изчакате и на малък екран. Дали ще има продължения, както на продуцентите им се иска? Съдейки по първите боксофис-резултати в Щатите – едва ли. Жалко за Джони Драма.