bTV насочи тежката артилерия към Магърдич Халваджиян, но той имаше асото Ненчо Балабанов
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 29 май


Понеделнишката вечер стана арена за поредно действие от пуническата рейтингова война. За да контрира очаквания голям интерес към финала на „Като две капки вода“ по Нова – безспорният риалити-хит на сезона, bTV извади един от най-силните си козове за тази година – концерта на Слави Трифонов и „Ку-ку бенд“ в „Арена Армеец“. Сблъсъкът задочно противопостави двама бивши добри приятели, а в момента – нещо повече от конкуренти и дори, може да се каже – врагове: Дългия и Магърдич.
Кой е имал по-висок рейтинг? Всяка от двете телевизии сигурно ще ви отговори, че тя, разбира се. Агенции за пийпълметрия услужливо ще извадят данни в полза на едната и на другата. Аз мога да съм сигурен само за едно – че докато досадният талисман на Нова – Джуджи се правеше на Ваня Костова от „Тоника“, почти всеки нормален зрител е превключил на bTV и е гледал уникалното изпълнение на Софи Маринова и Слави „Единствени“. Също така се басирам, че докато в „Капките“ течеше нескончаемото награждаване с ленти тип „За всекиго по нещо“, сякаш извадено от конкурс на Митьо Пищова, повечето телевизори са предавали дуета на Годжи и Дългия „Жива рана“.
Иначе като цяло шоуто на дългокосия арменец беше уравнение с повече неизвестни от това на Дългия. „Капките“ съдържаха много повече интрига, най-малкото защото всичко се случваше в реално време, а не на запис. Това шоу забавлява тв публиката седмици наред и предложи къде смайващи, къде просто трогателно-забавни превъплъщения плюс много хумор благодарение на виртуозните си водещи. Журито преобладаващо дразнеше публиката, но тя като че ли взе да свиква с този факт – то в кое ли подобно риалити не е така?
Разминаването между неговите оценки и тези на зрителите обаче бе постоянно явление. Журито прекрасно знаеше как ще гласува публиката, затова редовно се опитваше да компенсира нейния вот с изкривени точки в полза на по-слабите имитатори.
Върхът на всичко обаче бе полуфиналът седмица преди епилога, когато съдиите по меко казано съмнителен начин се опитаха да изхвърлят Филип Аврамов или Ненчо от призовата четворка и да въдворят там Жана Бергендорф. Оценките и на четиримата, като се започне от гостуващото арменче Рафи и се стигне до Маги Халваджиян, бяха „тунинговани“ в ущърб на Фицата и Балабанов. Даже самият Фънки, смятан за стожер на обективността, промърмори някакво тъпо извинение, обявявайки абсурдната си класация. Трябваше зрителският вот да сложи всеки на мястото му и да оформи финалния квартет, който се очакваше още от старта на надпреварата. Така за малко не се случи онова, което не си пожелахме в началото на сезона – цялата самоирония на Магърдич за „нагласеното шоу“ да се окаже жестока истина.
Апропо, тук е нужен един коментар и за регламента. Откъде накъде временното класиране през целия сезон ще престава да важи за полуфиналите и за финала? Какъв е тогава смисълът от него, от всичките тези усилия да се оценява, калкулира и преизчислява, да се събират есемеси от зрители? Ако ще се следва принципът на плейофите, при който се заличава класирането до момента, тогава трябва да има поне няколко финални сблъсъка, преди да се определи победителят. Иначе се отваря широка врата за домогването до призовата четворка на участници, които цял сезон са имали преобладаващо неубедителни изпълнения и са били далеч от фаворитите.
Но да се върнем на финалната вечер. Какво предложиха „Капките“? Филип Аврамов като Тодор Колев – трагичен грим, но брилянтно изпълнение. Ако трябваше да се взима под внимание само представянето на финала, то актьорът от Народния театър би трябвало да е безапелационен победител. Но Фицата беше не по-малко брилянтен и като Васил Найденов на полуфинала седмица по-рано. Това, разбира се, не попречи на журито да му даде стряскащо ниски оценки в опита си да добута Жана Бергендорф до призовата четворка.
Криско като Кърт Кобейн – стегнат и пренавит, но все така старателен и уважителен. Затвърди позитивните впечатления на всички, които го преоткриха и преосмислиха чрез това шоу.
Азис като Цеца Величкович направи това, което вършеше през целия сезон – пееше си като Азис и нескрито се кефеше, че няма кой да му попречи да прави кавъри на когото си поиска в националния праймтайм. На финала си изкара любимата „Кукавица“ така, както винаги е мечтал, и побърза да си махне перуката. Разбира се, журито (включително и уж безпардонният Фънки) пак услужливо премълча факта, че той се изяви като прекрасен певец и артист, но не и като добър имитатор.
В крайна сметка победата на Ненчо Балабанов в „Капките“ бе напълно заслужена и увенча триумфалното му представяне през целия сезон. Така че кланът Халваджиян може спокойно да обяви, а ние да се съгласим – финалът наистина не беше нагласен! Дори и само заради откритието Ненчо третият сезон на това шоу със сигурност ще се помни и по-дълго от предшествениците си. Впрочем, някой спомня ли си победителя в предишния? Аз лично помня изявите на Къци там, но не той триумфира накрая…
Какво междувременно се случваше в ефира на bTV в понеделник, макар и на запис? Концертът на Слави и приятели наистина не бе за изпускане. Заслужава си човек да дебне за негово повторение или да го търси в Интернет, за да го изгледа отново. Убедихме се за пореден път във вече аксиоматичния музикален гений на Евгени Димитров-Маестрото, Годжи и целия „Ку-ку бенд“. Балетът най-сетне получи възможност за адекватна изява извън стените на тясното студио в bTV. Всеки от десетките изпълнители на сцената бе на висотата, която 15-хилядната публика го задължаваше да бъде.
Самият Слави обаче изглеждаше излишно нервен и се държеше малко странно – сякаш беше сърдит на целия свят воглаве със собствените си фенове, сякаш правеше всичко напук и искаше да убеди и най-малкото дете сред зрителите, че няма никакво желание да се харесва на хората на всяка цена. Като гладиатор-ветеран, на който му е омръзнало да се сражава, но се чувства длъжен да продължава. Но не изглеждаше някой от зрителите в залата да е недоволен от видяното и чутото.
В 23 часа големият телевизионен сблъсък приключи и всякаква конкуренция изчезна. Нова пусна „Господарите“, а bTV – простотиите на Иво Сиромахов.
