Редакционният увод в юлския „Биограф“

Аз просто съм лесно прежалим. Какво значи това ли? Това означава, ако някой те покани някъде на парти и ти не отидеш, на никого да не му пука от това.

Джон Рамбо обяснява защо са му възложили мисията в “Първа кръв II”

Напълно възможно е някои читатели да са погледнали с насмешка на Силвестър Сталоун и неговия Роки върху новата ни корица. За тяхно успокоение ще кажа, че напълно ги разбирам. Самият аз години наред го възприемах като “еднократно чудо”, като човек, надскочил себе си с първите два филма от боксьорската сага, който оттогава насам лежи предимно на стари лаври.

През 1997-а обаче гледах “Копленд”, където Сталоун си партнира с Рей Лиота, Харви Кайтел и Робърт де Ниро. През 2004-а прочетох какво казва за него Андрей Кончаловски в автобиографията си “Долни истини” – как се затворил във фургона си и буквално за една нощ пренаписал сценария на “Танго и Кеш”, при това – изненадващо адекватно. Хвалбите на именития руски режисьор ме учудиха и накараха да погледна с други очи на този мъжага.

Последваха “Роки Балбоа”, “Рамбо IV” и “Непобедимите”, за да се стигне до тазгодишния му “Златен глобус” с “Крийд”. Постепенно започнах не просто да уважавам Силвестър Сталоун, но и да изпитвам някакво “гузно удоволствие” от гледането на всеки негов филм. Забавно е и да се проследи как неговият нарцисизъм от 90-те прераства в някаква мъдра, уморена и носталгична тъга в по-новите му филми.

Така че не подценявайте този вече 70-годишен мъж (впрочем, кой би му дал толкова?), преди да сте прочели 18-те ни юлски страници за него. Но не пропускайте и очерците за Петър Димков и Джек Лондон, както и за героите на предишните европейски първенства по футбол и всички останали четива, каквито не можете да откриете другаде.

И накрая една молба – понеже скоро наближава юбилейният ни 5-годишен 60-и Biograph, отворихме акаунт в най-прогресиращата социална мрежа напоследък – Instagram. Ще се радвам, ако не само ни следвате и там, но и ни изпращате хубави свои снимки, на които присъства любимото ви списание. Ако съберем достатъчно такива, може да ги използваме в един красив юбилеен колаж.

А сега приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор