Как готвачите стават актьори

on

Третият сезон на MasterChef набляга на шоуто за сметка на кулинарията. Жалко, че са го сбутали само в понеделник и вторник

Uchastnici
Участниците в третия сезон са образи, с които не ти се иска да се сбогуваш.

 

“Как готвачите стават шефове” – така беше озаглавен анализът, който публикувах тук в разгара на предишния сезон на “Мастършеф”. Тогава акцентът беше върху изненадата, че едно риалити шоу е възможно не само да не свали нивото във второто си издание, а даже да го надскочи. Година по-късно третият сезон на кулинарното състезание отново ни изненадва приятно – летвата е вдигната още по-високо.

Този път обаче в много по-силна степен става дума не толкова за надпревара между готвачи, колкото за шоу – в добрия смисъл на тази дума. От кандидатите сякаш вече се очаква не просто да създават красиви и вкусни блюда, но и да бъдат герои в истински телевизионен трилър, с всички елементи на съспенс, сюжетни обрати, евтини и не чак толкова евтини хватки за задържане на зрителското внимание и гъделичкане на любопитството му.

Същото още по-силно важи и за тримата шеф-готвачи Ангелов, Токев и Михалчев. От първоначалната симпатична неувереност, с която сме ги запомнили от дебютния сезон на това предаване през пролетта на 2015-а, вече няма и помен. Тогава тя ни изглеждаше аматьорска в телевизионно отношение, но някак си експертна и автентична в кулинарно. Сега сякаш е точно обратното. И тримата съдии изглеждат толкова обиграни в поведението, интонацията, мимиките и жестовете си, че вече направо започваме да се съмняваме – това професионални шеф-готвачи ли са, или обиграни тв водещи, които умело замаскират кулинарните си пропуски? Няма да е пресилено ако се каже, че в третия сезон на “Мастършеф” виртуозната артистичност, с която Ангелов, Токев и Михалчев си играят и с участниците, и с публиката, на моменти чак идва в повече. Как пък веднъж не сбъркаха в преценката си, как един път не излязоха извън нерви, не проявиха субективизъм и лична симпатия!? И тримата вече са парекселанс телевизионни муцуни, на чийто фон гостуващите за някой тематичен мастър-клас външни готвачи изглеждат някак си по-професионално и автентично.

Но толкова лошо ли е това всъщност? Съвсем не – просто съм длъжен да отбележа еволюцията на това може би най-добре реализирано риалити-шоу в българския ефир днес. Готвенето все повече остава някак си на заден план, а на преден е изведено зрелището, забавлението.

Трансформацията от кулинари към шоумени в не по-малка степен е налице и при участниците. С всяка изминала година те се превръщат пред очите ни в нещо като по-съвършени аватари на самите себе си. Даже и когато допускат грешки, успяват хладнокръвно да ги обяснят и оправдаят. Даже и когато са им се случили драматични събития край печката, минути по-късно разказват за тях с артикулация и артистичност, присъщи на врели и кипели звезди от шоубизнеса.

Впрочем, тазгодишната селекция от кандидати за пореден път доказва максимата, че един симпатичен и добродушен човек няма как да не готви вкусни ястия. Както и реципрочното – че човек, който готви с любов към храната и старание, няма как да не бъде симпатичен и добродушен. След предишните два сезона бяхме склонни да си помислим, че благодатните образи за това предаване са на път да се поизчерпят. Откъде ще намерят нови толкова атрактивни и талантливи чешити, които на всичкото отгоре да готвят със страст и умение?

Както се вижда, успехът и високата летва на първите два сезона са довели до наплив от още по-качествени кандидати за нов Мастършеф на България. Как да не се забавляваш с изпълненията на налудничавия компютърджия Антон и неговата неуморима склонност да експериментира? Как да не се трогваш от положителната енергия, спокойствието и благата усмивка на брокерката Теодора или румънския автомеханик Стелян Куку? Как да не се учудваш, че бодигард с имиджа на Петър може да готви с такова старание и въображение и да не се възхищаваш от уменията и силните характери на каменоделеца Иван или “холандката” Божана? Също както бе и в предишния сезон, и сега публиката се радва на редкия комфорт да следи надпревара, в която който и да победи, не би изглеждало незаслужено, нагласено и дразнещо. В това отношение “МастърШеф” е предаване без аналог в риалити-жанра у нас.

На фона на всичко казано дотук изглежда малко странно решението на Би Ти Ви да промени програмацията му и да го побере само в две делнични вечери (макар и с половин час по-дълги) вместо в три, както беше досега. Нетната седмична продължителност не се променя, но се редуцира присъствието му в цялостната схема на телевизията. А тя не гъмжи с чак толкова много хитови предавания, че да си позволи лукса да сбутва диамант като “Мастършеф” само в понеделника и вторника.

Да, има сериозна доза истина в твърдението, че този сезон на Би Ти Ви е един от най-силните и добре балансирани през последните години – не само заради готварското риалити, а и заради хитовото ново издание на “Гласът на България”, набралото скорост “Смени жената”, 11-ия сезон на “Столичани в повече” и завърналото се с видими подобрения (или поне не така дразнещо като преди) “Бригада Нов дом”. Но в съзнанието на много зрители праймтаймът на тази телевизия все още остава доминиран от явлението “турски сериали”, които са се превърнали в нейна емблема. Затова е и проява на необяснимо разточителство попадение като “Мастършеф” да присъства само в два от делничните дни.

Отделен проблем, свързан с удължените 90-минутни епизоди, е че готвенето, напрежението, конфликтите и развръзките в кулинарното студио започват да идват малко в повече. В един момент зрителят направо му “изпуска края”, затрупан от твърде многото събития, събрани в едно предаване. А увеличеният брой участници (нещо чудесно принципно) не изглежда достатъчно оправдание за тази претрупаност. Предишният ритъм – с три едночасови предавания от понеделник до сряда- изглеждаше много по-удачен и лесен за възприемане. Ако тази година заради нарасналата група състезатели бяха дори четири пъти в седмицата по един час, едва ли публиката щеше да има нещо против.

Но нейсе. Дори и сервиран по този начин, “Мастършеф” остава рядък деликатес, който вдъхва оптимизъм, че българската тв индустрия все пак не е толкова безпомощна, опорочена и дразнеща, колкото си мислим. Бон апети!

Angelov
Дайте му не “Мишлен”, а “Оскар”: шеф Виктор Ангелов е в стихията си като актьор.
Tokev_Mihalchev
Андре Токев и Петър Михалчев също изпълняват виртуозно ролите, които са им отредени.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s