Новият сезон на кулинарното риалити надгражда постигнатото от миналогодишния и е сред малкото хитове на bTV тази пролет

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 1 април

Кулинарните състезания в ефира вече са толкова много, че вторият сезон на „Мастършеф“ би следвало да предизвиква повече досада и раздразнение, отколкото любопитство. Парадоксално или не обаче, именно конкурсът за майстори-готвачи на bTV измива очите на целия гъмжащ от проекти риалити жанр тази пролет. На фона на конкурентни формати, които влудяват публиката с дразнеща режисираност или неадекватен кастинг („Шеф под прикритие“, „България търси талант“, „Звездни стажанти“), кулинарната надпревара заслужава аплодисменти във всеки свой компонент. Рядко се случва върху тези страници да сме толкова безкритични и възторжени, но изпипаните предавания в родния ефир са твърде малко, за да пестим похвалите за втория сезон на „Мастършеф“.

Зад това шоу не стои нито една от утвърдените външнопродуцентски къщи, които се броят на пръсти – тези на Нико Тупарев, Магърдич Халваджиян, Евтим Милошев или на Иван и Андрей. Реализирайки предаването със свой собствен ресурс в сътрудничество с немската „Константин ентъртейнмънт“, bTV нагледно показва, че и този модел на работа може да дава достатъчно добри резултати. При това – с многократно по-нисък бюджет от онзи, използван в останалите над 30 държави, където се снима готварският формат. Ключът за успеха тук е в ясно поставените задачи, стриктното следване на формулата, по която трябва да се работи, правилно разпределяне на ролите между редактори, сценаристи и режисьори и, най-важното – за втора поредна година отличен кастинг.

През последните години подборът на участници в повечето риалити-формати у нас е такъв, че кара публиката да се срамува от факта, че това са нейни сънародници. Търси се преди всичко ефектът на сеира и подигравката. Дайте да съберем на едно място куп скандалджии с кофти характери и да ги сблъскваме помежду им с всички позволени и непозволени продуцентски хватки – това е тертипът, по който се работи и в „Биг Брадър“, и в „Черешката на тортата“, в разните му там младоженчески риалити-експерименти. В „Мастършеф“ за втора поредна година имаме участници, за които публиката направо не може да повярва, че са българи, че живеят сред нас и че досега по никакъв начин не са стоели в светлината на прожекторите. Невероятно, но факт – оказва се, че всяко поколение, социална прослойка и регион у нас могат да излъчат достоен представител за участие в национална надпревара, който хем да притежава нужните за нея качества, хем да ги съчетава с аналогична доза телегеничност и скромност.

Големият кастинг-подвиг е бил извършен най-вече миналата година, когато предаването дебютира у нас в мрачната сянка на злополучно реализирания от продуцентския екип на Слави Трифонов формат-реплика Lord Of The Chefs. След като през 2015-а бяха подбрани толкова качествени участници, това нямаше как да не доведе до успешен сезон и съответно до кандидатирането на двойно повече квалитетни ентусиасти тази година. Ето един урок, който и „Биг Брадър“, и „България търси талант“ трябва да научат от „Мастършеф“ – взискателният подбор и съблюдаването на ясна ценностна система винаги се отплащат и оттам нататък сюжетът на едно риалити-шоу се пише и развива от само себе си. Истинско удоволствие е да наблюдаваш развитието у всеки състезател и всички перипетии от процеса по превръщането на един любител-готвач в шеф-майстор.

Е, все пак не можем да премълчим усещането, че и тук продуцентите понякога се изкушават да търсят повече междуличностни, отколкото кулинарни сблъсъци. В първите две седмици от надпреварата лансирането на най-възрастната участничка Димитрия като контрапункт на амбициозната и невъзмутима Цветелина беше повече от видимо. Но нека се подчертае още веднъж – при толкова балансиран и взискателен кастинг, какъвто и развой на надпреварата да се очертава, и дори да има опити той да бъде манипулиран в някаква посока, публиката пак ще следи шоуто повече с интерес, отколкото с раздразнение.

Заслугата за силния втори сезон, разбира се, е и на тримата журиращи шеф-готвачи. Тази година лидерската роля на най-красноречивия от тях – Виктор Ангелов – е още по-отчетлива, но и колегите му Михалчев и Токев са доразвили и усъвършенствали своя телевизионен артистизъм. В някои ситуации и тримата говорят не само с думи, но и с мимики и жестове, а понякога – само с поглед, което създава неповторима атмосфера и съспенс в шоуто. Запазената марка на „Мастършеф“ – накъсването на готварската надпревара с допълнително записани кратки монолози на участниците – е реализирана перфектно. За зрителя така и не остава време да се замисли в кой точно момент състезателите са били дръпнати настрана, за да си преразкажат емоциите по време на сблъсъците и как така се сдържат да не издадат преждевременно разочарованието или възторга си от крайния им изход.

И за да приключим с рядко срещаните по тези страници хвалебствия – във визуално отношение „Мастършеф“ е най-ефектното риалити, снимано някога у нас. Заслугата за това е както на дизайнерите на студиото, което буквално трепти от динамиката на цветовете в него, така и на майсторски подреденото осветление (тук би трябвало да си водят записки всички осветители и режисьори на БНТ), на съвършените ракурси на камерите и на виртуозния монтаж. Рядко се случва едно шоу да изглежда толкова атрактивно, без това да прелива в кич или дизайнерска претруфеност.

Дали в началото на юни вторият сезон на „Мастършеф“ ще има достоен за високо вдигнатата летва финал? В сезон като този, в който са й останали твърде малко продукции, с които истински да се гордее („Столичани в повече“ е една от тях), а конкуренцията я пробива в почти всеки възможен формат и жанр, за bTV залогът е твърде голям. Да окепазиш едно перфектно шоу като това изглежда почти непосилна задача, особено когато и преките му ръководители не са българи, но в джунглата на тукашния телевизионен бизнес, както знаем, няма невъзможни неща.