Защитните пледоарии имат място в ефира само ако присъства и тезата на обвинението. Крайно време е и прокуратурата да се обиграе в общуването с медии

Покрай арестуваната за подкуп кметица на „Младост“ ефирът отново се напълни с пледоарии. Интересът към тази обвиняема е толкова голям, че медиите и обществото се вълнуват и от най-малката подробност, която може да се изкопчи. Притеснителното е, че думата относно всякакви детайли, и най-вече относно тълкуванието им, получават предимно защитниците на Иванчева.

Принципно в това няма нищо лошо, но задръстеният с обяснения в нейна полза ефир за пореден път поставя на дневен ред какво е мястото на адвокатите в медийното пространство. Редно ли е те толкова напоително да присъстват в него и така необезпокоявано да лансират своите тези и внушения? Тук далеч не става дума само за злополучната Иванчева и демонстративния й арест, а за много други подсъдими, чиято вина понякога е доста по-очевадна и не будеща съмнения у никого.

Да вземем например адвоката на запалянкото, който уцели с бомбичка полицайка по време на мача „Левски“ – ЦСКА. Присъствието му в „Часът на Милен Цветков“ приличаше на нещо като процес преди процеса и едва ли не обезсмисляше цялото правораздаване по случаи като този. Милен, както и цялата му публика, бяха принудени не просто да слушат абсурдните обяснения на адвоката, но и да се правят, че им вярват. От интервюто научихме как въпросният Йордан Исаев е собственик на фирма за производство на торове и след приключване на работата си за деня отишъл на мач като всеки нормален човек. Там обаче възникнало напрежение между феновете и в един момент към него се приближил непознат, подавайки му бомбичка, като му казал да я хвърли. Исаев, разбира се, с охота го послушал и се опитал да я метне в посока към терена. Но миг преди това, за нещастие, някой зад него го бутнал и бомбичката се насочила в друга посока. До него междувременно седели хора, които веднага му подали един суичър и му казали да го облече. Емоционално действащият Исаев изпълнил всички тези нареждания безпрекословно, каза още адвокатът.

Всъщност, юристът си върши работата, а тя често пъти е да се измислят подобни абсурди и да се сервират на правораздавателните органи. Органите съответно могат и да им повярват, а могат и да не им повярват. Но въпросът е защо и телевизионната аудитория трябва да е принудена да слуша и гледа как се събират от девет кладенеца вода, за да може един адвокат да си свърши работата и пътьом да си направи малко реклама. Съмнявам се, че общественият интерес е дотолкова голям, че да се дава трибуна на подобни усилия – при положение, че успоредно с тях не присъства и гледната точка на обвинението.

Не по-малко комични реакции предизвика и пледоарията на Николай Кокинов като адвокат на шофьорката Таскова, причинила трагичната катастрофа на магистрала „Тракия“. В сутрешния блок на bTV той обясни, как тя не е изпускала волана на колата си при инцидента, но все пак допусна, че би могла да е закачила автобуса. Неговият шофьор инстинктивно завил надясно и затова вероятно ставало въпрос за „независимо съпричиняване“. Разбира се, Кокинов съвсем случайно, наистина случайно, още същия ден минал покрай мястото на катастрофата и забелязал, че падналият рейс е с извити надясно гуми. Въобще, адвокат като от холивудски филм!

Междувременно научихме също, че за 10-годишния си шофьорски стаж клиентката му само веднъж е била хващана зад волана след употреба на алкохол, но си е изтърпяла наказанието и това нямало нищо общо с настоящия казус. О, наистина ли? Ама разбира се, че няма нищо общо – тя и като е карала пияна не е искала да причини смъртта на никого… Въобще, ако зависи от адвокатите, достатъчно е да се каже, че някой не е търсил умишлено ефекта от действията си, за да бъде той оневинен или наказанието му да бъде сведено до минимум.

В ефира на bTV Ви Кокинов не пропусна да засегне и случая с кметицата Иванчева, заключавайки, че „това шоу трябва да престане и страните да се срещнат в съдебната зала“. Същото обаче в пълна степен важи и за неговата медийна изява – аргументите му би трябвало да отекват в съда, а не в националния ефир.

Но това е положението – очевидно адвокатите няма да спрат да търсят вратички в закона, който им забранява да извършват рекламна дейност, и едва ли някога биха отказали предложение за интервю или изявление пред микрофон. То на кой ли закон у нас не са били намерени вратички, та точно на този ли. Въпросът е дали медиите трябва толкова охотно да им предоставят подобна трибуна и това да се случва почти винаги едностранчиво, без присъствие на другата теза.

А още по-належащо е прокуратурата, на всички свои нива у нас, да се адаптира към тази ситуация и да наблегне повече на медийното си присъствие – и то по обоснован, подготвен и адекватен начин. На този етап изявленията на държавните обвинители почти без изключение звучат сухо, постно, понякога нелепо и дори съмнително. На фона на обиграните в медийното общуване адвокати прокурорите изглеждат не като блюстители на закона, а едва ли не като истинските престъпници, незаслужаващи и капка обществено доверие. Съвсем друг е въпросът, че понякога това е и самата истина. Но на тази адвокатска вакханалия в ефира е крайно време да се сложи точка. Решаването на съдебните казуси трябва да се случва в съдебните зали, а не по телевизора като в онова предаване на Нова всеки съботен и неделен предиобед.