Слаба „Революция“, похвална еволюция

on

Култовият Люси Иларионов е едно от малкото достойнства на младежката комедия. Но експериментите с пренасяне на наши сериали на голям екран трябва да продължат

Revolution_Lusi_Il
Люси Иларионов в незабравима роля: няма слаб момент с негово присъствие, а една от сцените е направо шедьовър, достоен за учебниците по актьорско майсторство.

Когато преди няколко месеца се появи шумно рекламираният „Привличане“, аплодисментите в киносалоните бяха по-скоро сдържани. Да, имаше няколко смешни момента, филмът беше атрактивно заснет и с добри актьори, но като цяло оставаше усещането за пропусната възможност да се получи нещо наистина значимо. Радваща беше най-вече амбицията и у нас да се правят комедийки по холивудски – леки, комерсиални, ненатрапчиви, с едва мъждукащи, но все пак присъстващи послания.

Сега, когато гледаме „Революция Х“, „Привличане“ ни се струва направо шедьовър, достоен за „Оскар“. Там поне имаше някаква що-годе благородна и възвишена идея – човек да не се бои да отстоява принципите и мечтите си и да се бори за тях с всички налични средства. Покрай лафчетата и майтапите имаше някакъв патос и някаква романтика. В сегашната комедия, която е кино-версия на младежкия сериал на bTV „Революция Z“, посланията са сведени до минимум, да не кажем, че ги няма въобще. Всичко е як комерс и максимално изцеждане на популярността на няколко знаменитости, както и на набраната от тв поредицата инерция.

В сюжета са забъркани добре познатата ни тийнейджърска рок-група, която вече е с нова, натрапена вокалистка („Оркестър без име Х“?) – Гери-Никол, куфар с кокаин, гангстери-идиоти, отвличане, училищен хумор и Димитър Бербатов в ролята на мафиот. Плюс традиционното яко продуктово позициониране, с което българските филми и спонсорите им упорито отказват да се приобщят към цивилизования свят, където то се прави по много по-елегантен начин.

Фабулата е сбор от клишета и тотални небивалици, които биха възмутили дори и най-непретенциозния зрител. Най-много дразни фактическата завръзка – зарязването на един новичък микробус насред пътя след някакво нелепо замислено и още по-нелепо заснето изпреварване и странна авария. Все едно филмът ти казва – абе не е нужно да вярваш на това, което гледаш, просто продължавай нататък и си хрупай пуканките!

В интерес на истината, Гери-Никол дебютира в киното с изненадваща артистичност и харизма. Същото, уви, не може да се каже за Бербатов, който не само е твърде кльощав за мафиот, но и прекалено притеснен и скован, за да вдъхва какъвто и да било респект, камо ли страх. За щастие, около тях гъмжи от отлични актьори, сред които особено се открояват Стефка Янорова, Силвия Петкова и Башар Рахал. Александър Сано в ролята на шофьор на рейс с брада-катинар и афинитет към чалгата преиграва и излишно карикатуризира образа си – точно, както го правеше и в „Привличане“. Младите актьори от тийн-групата, както и в сериала, имат чудесно и автентично присъствие.

Но над всички блести Люси Иларионов – драстично отслабналият режисьор на клипове и риалити-звезда, някога певец и акробатичен танцьор, който тук е в ролята на училищен инспектор. Той буквално изпълва всеки кадър с присъствие и артистизъм, а сцената с избухването му, след като се е надрусал без да иска с кокаин, по нищо не отстъпва на подвизите на дрогирания Лео Ди Каприо във „Вълка от Уолстрийт“. Всъщност в „Революция Х“ има няколко наистина култово изиграни и заснети момента, но те са сякаш напук на безумно клиширания сюжет, а не негово органично допълнение.

Като цяло тази комедийка ще се запомни най-вече с това, че е първи опит за пренасяне на сериал на голям екран. В последните 2-3 години националните ни телевизии буквално се надпреварват да продуцират проекти за кино, с които после да запълват собствената си програма. Но рециклирането на популярни сериали в игрални филми – нещо, което открай време се прави на Запад („Досиетата Х“, „Сексът и градът“, „Туин Пийкс“, „Маями Вайс“, „Антураж“, „Спасители на плажа“) – у нас явно тепърва ще излиза на мода. Само дето нямаме свестни сценаристи, способни да напишат един що-годе нормален сюжет…

Но ако трябва все пак да подскажем няколко сериала, които без особен проблем биха се превърнали в качествено игрално кино, това на първо място е историческата сага „Дървото на живота“, а също така и комедията „Столичани в повече“ и медицинската сага „Откраднат живот“. И трите са дело на един и същ продуцентски екип в който, както се вижда, е налице иначе така дефицитният драматургичен талант. От „Под прикритие“ също не би излязъл лош филм за голям екран – особено след като режисьорът Виктор Божинов се доказа и в киното с шедьовъра „Възвишение“. Една сюжетна линия, предшестваща събитията с Джаро, Иво, Косъма и Куката от сериала, би могла да събере доста публика в салоните и със сигурност няма да е по-лоша от „Бензин“, например.

Така че, в резюме – като кинопродукт „Революция Х“ е изненадващо слаб, въпреки култовия Иларионов. Но като „тренд-сетър“, като поставяне на ново начало и стандарти в българската телевизия и кино, е все пак един нелош опит. Да се надяваме, че няма да остане без последователи.

Revolution_X_Geri_Nikol
Хитовата певица Гери-Никол прави нелош дебют в киното, но сюжетът е микс от клишета и небивалици.
Revolution_X_Berbatov
Бербатов като мафиот в киното – твърде слаб и в двата смисъла на тази дума.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s