Година преди да стане Европейска столица на културата, многовековният тракийски град привлича все повече туристи – но също и хора, които избират да работят и живеят тук. Опитахме се да изброим най-важните причини за това
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ сп. Biograph #84, септември 2018
Едрите капки летен дъжд започват да падат от небето точно в момента, в който Дзукеро е излязъл на бис на сцената на Античния театър. До този момент концертът на италианската легенда в Пловдив е минал в наистина късметлийски сух промеждутък от време. Когато певецът стига до припева на шлагера Senza Una Donna, дъждът вече се е усилил, но това сякаш прави преживяването още по-магическо. Никой не бърза да си тръгва, всички пеят с блеснали от възторг очи. Снимат с телефоните си, прегръщат се, бършат капки от лицата си – някои дъждовни, а други – издайнически сълзи от екстаз. Акустиката е съвършена, осветлението създава приказна атмосфера, а италианецът е в приповдигнато настроение от изпитите зад сцената няколко чаши българско вино. Зад Дзукеро, чийто специфичен глас е все така могъщ и завладяващ, са изящните руини на римския амфитеатър, а зад тях – светлините на Пловдив.
В моменти като този си даваш сметка, че изживяваш някакъв изключителен миг. Че се намираш на много специално място – такова, каквото малцина от жителите на Европа, а и на света, някога ще посетят през живота си. По принцип ние българите не обичаме много да се възхищаваме на тукашните неща – всичко, което ни е подръка, го смятаме за даденост, а животът ни неусетно се изнизва, без да успеем да го оценим подобаващо. Но когато визуалното великолепие и древната история на град като Пловдив се съчетаят с изкуството един музикален гений, човек получава нещо като космическо просветление. Да, животът е хубав, и ние наистина сме късметлии, че го живеем тук и в този момент…
Кълдъръмите по стръмните улички на Стария град са мокри от дъжда. Хората слизат внимателно надолу и не спират да обсъждат какво са гледали и слушали. Това лято пловдивчани и гостите на града им буквално пируваха с хубава музика. В същия Античен театър не един, а два концерта изнесе стария приятел на Дзукеро – англичанинът Стинг. Тук през юли трябваше да пее и Лили Иванова, но постоянните дъждове и гръмотевици преместиха шоуто й в спортната зала „СИЛА“, която се пукаше по шевовете. А в уикенда преди магическия концерт на италианеца се състоя поредното издание на фестивала Hills Of Rock. В продължение на три дни той събра край Гребния канал десетки хиляди рок-ентусиасти, както и легенди като Iron Maiden, Fish, Goldie, Sabaton и други. За догодина организаторите се заканиха да поканят не по-малко гръмки имена.
Но как няма да поканят. През 2019-а Пловдив ще бъде един от двата най-важни градове на Европа – поне що се отнася до културата – заедно с южноиталианския Матера, който се намира почти на подметката на Ботуша. Списъкът на нещата, които ще се случват под тепетата, е дълъг и непрекъснато расте. Само събитията, за които са проведени конкурси със сложни процедури за отсяване на кандидатурите, са над 300! Така че Пловдив се готви усилено да посреща гости – дори и с цената на налудничави улични ремонти и строителство. Това лято придвижването из града беше истинско изпитание за нервите – отворени бяха едновременно десетки обекти за благоустрояване, а недостигът на работна ръка и типично българската лоша организация ги превърна в епопея, която местните хора едвам издържаха. И ще има да търпят още до края на годината.
Но поводът за гордост си е сериозен и нито едно усилие няма да е нахалос. Пловдив успя да стане първият български град, удостоен с най-престижната културна титла на континента – в конкуренция със София, Варна и Велико Търново. Успехът му се дължи на реалистичния бюджет, оригиналните идеи и силната артистична програма. Това е град, който се гордее не само с древната си история и много забележителности, но и с това, че е пример за съжителство на различни етноси, вероизповедания и култури. И наистина ще ни представи достойно пред цяла Европа.
Трудно е да се каже коя е най-важната черта на Пловдив – дали това, че привлича все повече туристи с безбройните възможности, които им предлага? Или че е бързо развиващ се индустриален център, в който всяка година се отварят по десетина нови фабрики, повечето от които – високотехнологични.
Това е градът с най-висок коефициент на трудова заетост след София. Само през миналата година са отворени 40 000 нови работни места, а чисто механичният прираст на населението е около 3000 души. Хората просто избират да живеят и работят тук, и това се отнася не само за българите. Ако се разходиш вечер по уличките на артистично-занаятчийския квартал Капана и седнеш в някое от заведенията му, ще чуеш предимно чужда реч. И бързо ще разбереш, че това не са само туристи, дошли за няколко дни, а трайно пребиваващи покрай работата си.
Пловдив буквално се задъхва – както от прииждащи с различни очаквания и намерения хора, така и от недостиг на работници и образовани служители на всевъзможни фирми. На всеки ъгъл виждаш строяща се сграда. Цели нови кооперации се отдават директно под наем в туристическите платформи Booking и Airbnb. Отварят се нови молове, магазини и заведения, доста от които – наистина на европейско ниво. От средата на август вече и има кафене от веригата Starbucks – още едно емблематично доказателство, че градът има сериозно присъствие на европейската карта.
Всичко гореизброено изпълва местните хора с доста грижи и проблеми, начело с нарасналия уличен трафик и замърсяването, но и с основателна гордост. Всъщност, пловдивчани открай време си я имат и винаги са се чувствали нещо повече от останалите, включително и от нафуканите софиянци. За разлика от повечето столичани обаче, те са по-работливи и предприемчиви, а основното им качество е, че си знаят правата и си отстояват интересите. Типичният пловдивчанин може да ти скъса нервите с претенции и изисквания, но в крайна сметка ще свърши работата по-качествено и за по-малко пари от софиянеца.
В този наш град най-добре можеш да усетиш микса между Изтока и Запада. Наред с модерните неща и технологии, тук са налице и типично ориенталски традиции и табиети. Има места – улички, къщи, кафенета, ателиета – в които можеш да се почувстваш като в Гърция или Турция. Така, както не Ню Йорк или Лос Анжелис, а Чикаго е най-типичният американски град, така и за Пловдив може да се каже, че именно той съдържа квинтесенцията на българския градски дух.
В нощните клубове се слуша предимно чалга и единствено този тип места се пълнят и през делничните дни. Това е положението с масовия вкус и никой не бива да има излишни илюзии за нещо различно. Но има и достатъчно хубави барове, в които звучи модерна музика, и където често гостуват най-актуалните наши и европейски изпълнители.
Във все по-развиващия се „туристически магнит“ Капана още от сутринта атмосферата е заредена с положителни вибрации, а вечер разходките из него са толкова приятни, че неизбежно започваш да се питаш – добре де, толкова ли е трудно във всеки български град да има такъв квартал? Очевидно това опира до много неща – история, традиции, манталитет на хората. Край Гребния канал също е приятно за разходка, има и много спортуващи.
А дестинациите в близост до града, които заслужават да им отделиш поне един ден, все повече се увеличават. Леснодостъпни са и със сравнително добра пътна инфраструктура, водеща до тях. Бачково и тамошният манастир, Асеновата крепост, Хисаря, тракийските гробници край Старосел, комплексите с басейни в Марково, Белащица и Манолско конаре… Списъкът на развлеченията около Пловдив е много по-голям от този около София – при това без характерното за столицата напрежение от напористи тълпи хора с нескончаеми претенции. И повечето от тези обекти са целогодишни – изобщо не е нужно да е непременно лято, за да се докоснеш до атмосферата им. Един уикенд няма как да ти е достатъчен – нужна ти е най-малко седмица, за да обиколиш всички интересни места.
Докато се движиш из Пловдив, от тебе се изисква само да не се ядосваш от бавните ремонти, дупките в настилката на много улици и изобилието от нерегулирани от светофар леви завои. Достатъчно е да си бил на един концерт в Античния театър, да си се разхождал из Стария град и из Капана или просто да си се любувал на гледката към Марица, за да си заразен завинаги с любов към този град – независимо от годината и сезона.
Георги Неделчев - коментари и други неща 