“Добре, че моето гориво не е толкова скъпо, колкото бензинът”, пошегува се Лили Иванова, докато посягаше с лъжичка към бурканче мед в препълнената Зала 1 на НДК преди поредната песен. Това беше в четвъртък. „От този медец… навсякъде лепне…“. Това пък беше от събота.
Безпрецедентните три последователни концерта, които примата изнесе между 25 и 27 октомври на най-престижната българска сцена, преминаха все в този дух – с типичния й непринуден хумор и лека самоирония, но също така и с огромно уважение към най-важното нещо в живота й – публиката.
Освен с маниакален и неподвластен на годините перфекционизъм в изпълненията, Лили за сетен път удиви всички и със своя дълбок респект и благодарност към всички композитори и автори на текстове, създаващи песните й. Тя ни изненада и с три съвсем нови изпълнения, които дори още нямат студийни записи – “Главна роля”, “Мигът и любовта” и “Бурната река”. И трите песни са страхотни. Последната например, в бравурен рок-стил като за стадион, би била гордост в репертоара на всяка световна група от ранга на Coldplay.
Обикновено на аудиторията са нужни поне няколко прослушвания, за да свикнат с една песен и да я обикнат. Интересно как при Лили повторяемост дори не е необходима. Думите на текстовете й винаги са толкова силни, и тя винаги ги изпълнява толкова филигранно и емоционално, че успяват тутакси да ти влязат под кожата. А мелодиите и аранжиментите са моментална класика. Настръхваш, сякаш ти пониква перушина навсякъде. Обезоръжават те, заливат те с океан от твои спомени и съкровени чувства, които си си мислел, че никога никой не може да изкара наяве. Лили прави точно това – превзема те и те оставя засрамен, че не се отдаваш на страстите си, че ги стаяваш и криеш в себе си. В тази певица има нещо наистина безсрамно емоционално – не се страхува да поеме риска и да вложи цялата възможна енергия в една дума, в една фраза, в една песен. Театрално, драматично, възвишено. При всяка друга жена това би изглеждало и звучало може би пресилено, карикатурно. При Лили ефектът е шоков. Като в свещенодействие.
Наблюдавах за пореден път зрителите в залата – гледат и слушат зашеметени. Не знаят какво им се случва, откъде им идва всичко това. При някои – за пръв, при други – за пореден път. Тя е толкова последователна и непреклонна в мисията си да прави музика, която въздейства и вълнува, че не можеш да сториш нищо друго, освен да й се поклониш.
Концертната серия в НДК беше истински tour de force на най-знаменитата българска певица и преживяване, които всички присъстващи никога няма да забравят. Както написах за нея и в октомврийския брой на списание DIVA!, тази крехка жена побеждава неумолимия ход на времето, защото е надарена с талант, нечовешка физика и силен характер, но най-вече е заредена с неизтощима любов към музиката. Глас, който не помръкна в нито един висок момент, без нито една фалшива нота, без нито една претупана дума. Осанка и жестове, които подчертават красотата на мелодията и посланията. Музиканти, които по нищо не отстъпват на нейната класа…
През последните три нощи сигурно много хора са заспали трудно, и дълго са успокоявали пулса си. 12 000 души за пореден път поеха дозата наркотик, наречен Лили Иванова.
Възхищавам се
Вдъхновявам се
Прекланям се пред Лили Иванова.
Пожелавам на младите хора да се взъхновят от силата на духа й.
ХаресвамХаресвам