Редакционният увод в ноемврийския „Биограф“

Диското е музика за танцуване, а хората винаги ще искат да танцуват.

Джорджо Мородър

Ами да, вече сте разбрали, че трябва да направите нов рафт за колекцията си с Biograph. От този месец списанието е в друг, малко по-малък и доста по-удобен за четене формат. Прилича една идея повече на книга – а и нали и без това обичаме да казваме, че е вълнуващо като роман. Така че търсете къде ще подреждате томовете от 86-и нататък, а в куфарите ви ще се освободи място за още нещо.

Този месец сме на носталгична вълна. Избрахме звездите на евродиско музиката като емблеми на времето, в което Западът за нас беше нещо лъскаво, мечтано и забавно. Си Си Кеч, Сандра, “Модърн Токинг”, Саманта Фокс и Сабрина… Това беше най-слушаната музика в годините, когато Японският хотел и бар “Амбасадор” събираха софийския хайлайф (тази дума тогава я нямаше), партийната номенклатура и обгрижваната от властта интелигенция.

Но какво се крие зад напудрените лица от постерите в немското списание “Браво”, по които въздишахме? Ноемврийската ни Cover story е посветена на тях, а в броя ще намерите още доста носталгични четива – като например интервютата с Петър Вучков и Данчо “Рап” Георгиев или очерка за баскетболната легенда Лари Бърд.

А иначе, знаете – ако не беше “Локо” (София), целокупната българска общност така и нямаше да разбере, че националната ни опера е имала успешно турне в Япония. Каква чудесна метафора за времената, в които живеем…

Приятно четене и да живее демокрацията!

Георги Неделчев,

редакционен директор