Редакционният увод в октомврийския „Биограф“

Всички си спомняме бедствието с разлива на British Petroleum в Мексиканския залив – най-голямото подобно замърсяване в американската история. Това, което малцина знаят, е че BP поиска опрощаване на 9.9 милиарда долара данъци, защото са похарчили същата сума за почистване на петрола и плащане на компенсации. Това е абсурдно.

Бърни Сандърс, американски конгресмен и кандидат-президент на Демократическата партия

Погрешно е да се смята, че сериалът “Чернобил” стана феномен заради някаква екологична параноя. Не че такава не съществува – наред с някои нелепи теории на конспирациите, за които разказваме в този Biograph. Със сигурност има хора, които печелят пари от това да насаждат психози. И още по-сигурно е, че мнозина се хващат на въдиците им.

Феноменът “Чернобил”, породен от едноименния сериал, е плод най-вече на стъписването в какво общество сме живели само допреди 33 години. Тогава не е имало как да го осъзнаваме. Не ни е помогнал особено и така нареченият демократичен преход, когато бяхме твърде заети да грабим с пълни шепи от свободата и слободията на новия живот. Още по-малко полезна е измамната носталгия по соц-времената, която обзема все повече хора – просто защото не осъзнават, че това всъщност е жалба по отминалата младост и безгрижие и нищо повече.

Трябваше някакви американци, британци и шведи да се хванат, почти на шега, и да заснемат петсериен филм, с който да ни покажат като в учебник за първокласници от какво безумие сме били част. Физиономията на началник-смяната Дятлов в уникалното превъплъщение на актьора Пол Ритър, е съвършената емблема, герб на чудовищната посредственост, която властваше в живота на толкова нации десетилетия наред. Болшевишката диктатура на пролетариата, въплътена в една нагла мустаката муцуна.

Няма по-подходяща корица за броя, в който разказваме и за други форми на безумието. Сигурен съм, че имате доста какво да допълните и вие по темата.

Приятно четене.

Георги Неделчев,

редакционен директор