Куковото лято на БГ туризма

на

Държавни компенсации за алчни и мързеливи хотелиери? В никакъв случай!

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 4 октомври

Thomas_Cook_bankrupt
Туроператори като „Томас Кук“, изкупуващи цели български хотели на нелепо ниски цени, напълниха родните курорти с най-нискоразрядната възможна клиентела.

След фалита на британския туроператор-мастодонт „Томас Кук“ някои тукашни хотелиери разбраха как се чувстват служителите им – да работиш цяло лято за без пари. 58 наши хотела, главно в „Златни пясъци“, „Слънчев бряг“, „Св. Константин и Елена“ и „Дюни“ може да не получат парите, които им се дължат за реализирани британски нощувки през юли и август. Рухването на туристическия посредник отекна толкова силно в европейския и световен туризъм, че някои побързаха да го сравнят с фалита на инвестиционната банка „Леман Брадърс“ от 2008-а, ознаменувара началото на световна финансова криза.

Доколко всичко това ще се отрази трайно негативно на българския туризъм е спорен въпрос. Писал съм неведнъж по тези страници, че една от причините за лошото му състояние не е липсата на клиентела и някой-друг слаб сезон, а точно обратното – притокът на постоянни курортисти и безхаберното самодоволство да се печели малко, но гарантирано и достатъчно – при това без никакви особени усилия и старание да се задоволи потребителя. Така че ако кризата с „Томас Кук“ се окаже дълго чаканото отрезвяване и преформулиране на бизнес-модела за много наши хотели – би било чудесно.

Ако искате да видите кои са най-големите виновници за обидно лошото качество на българските туристически услуги, достатъчно е да погледнете списъка на онези, които сега чакат държавата да ги компенсира за загубите им. Заплашват, че иначе щели да фалират, само че не са наясно, че това звучи повече като обещание за нещо хубаво, отколкото като заплаха. За съжаление, няма да са готови да оставят обектите си в ръцете на по-способни и работливи хора. Но това не им пречи сега да хленчат, както впрочем винаги са го правили – нищо, че ставката на ДДС-то за техния отрасъл е скандално ниска (подобен жест не е направен нито за учебниците, нито за лекарствата, което при оформилото се през последното десетилетие социално неравенство е особено важно за тези чувствителни сектори). И нищо, че държавата всяка година харчи милиони, с които да рекламира бизнеса им. В туризма открай време е така – национализация на разходите и приватизация на приходите. Без при това да е сигурно, че всички приходи се отчитат реално и облагат с данъци, вместо да остават в сивия сектор. Те обаче си хленчат, че и се заканват да протестират. Ауууу, тц, тц.

Само че тяхната драма далеч не е съпоставима с онази на животновъдите, които бяха принудени да изколят животните си заради африканската чума и които държавата компенсира финансово. Тези пишман-хотелиери са имали избор какъв бизнес-модел да изберат. И са избрали този на най-малкото съпротивление и усилие. И то въпреки предупрежденията от близо година, че посредникът „Томас Кук“ е пред фалит и всякакво тотално обвързване с него е повече от рисковано.

Вместо да се борят за всеки един индивидуален клиент и да търсят неговата удовлетвореност, за да се върне пак при тях, те са предпочели да се договорят с посредник, предоставяйки базата си срещу абсурдните 9-10 евро на човек. Така си гарантират пълна запълняемост на леглата за сезона, но и се превръщат в нищо повече от обикновени портиери, камериерки и сервитьори, а не истински хотелиери. Предоставят услуга на конвейер на възможно най-ниската цена и нямат никаква мотивация да я извършват качествено и със старание.

По този начин всеки курорт и хотел, запълван „на едро“ от алчни туроператори, смъква нивото си до най-ниския възможен миминум. И вече даже британските пенсионери и бачкатори започват да негодуват от услугите им. Получава се низходяща спирала, от която няма излизане.

Ето защо фалитът на „Томас Кук“ би могъл да се окаже оздравителна мини-криза за българския туризъм. Ако ще има фалити – да има. На никого няма да му е мъчно точно за тези хотелиери. А обектите им едва ли ще останат без нови собственици. Други пък току-виж стоплили, че без да се стараеш да задоволиш индивуалния клиент и да си скъсваш задника от бачкане няма как да прокопсаш в тази иначе благодатна сфера. И че ще можеш да си купиш нов джип или яхта само ако наистина ги заслужаваш, а не просто защото си намерил на баницата мекото, сключвайки договор с някой туроператор.

Затова държавата не трябва да проявява никаква милост към потърпевшите от фалита на „Томас Кук“. Това не е африканска чума, а нещо, което се е очаквало, и нещо, което всеки би могъл да избегне. Ако във времена, когато медицински сестри напускат болници заради мизерни заплати, родители се чудят как да намерят детски ясли градини за децата си, бюджетът започне да се грижи точно за най-мързеливата и инертна част от българския туризъм, това наистина ще е дъното на падението.

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s