bTV стартира изпреварващо сезона със „Съни бийч“ и с успех, Емил Чолаков се справя добре в семейното риалити на Нова
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 28 февруари
За поредна година ситуацията в ефира е като в онова определение на шопа за фойерверките – „Нема, нема, па току си такова мамата“. В рамките на няколко дни водещите телевизии стартираха толкова много нови проекти, че е абсурдно да се очаква публиката да следи дори половината от тях. Вярно е, че технологиите за отложено гледане стават все по-разпостранени, но дори и това не е достатъчно основание да се хвърлят толкова много средства в такава праймтаймова канонада, вместена в рамките на една седмица.
Телевизиите се оправдават, че това е заради рекламодателите, които били склонни да групират инвестициите си в два основни сезона – пролетен и есенен. В такъв случай значи и рекламодателите харчат парите си неразумно. Едно по-равномерно разпределяне на скъпоструващите проекти би било от полза за всички, не само за зрителите. В момента ситуацията е такава, че дори и в рамките на една конкретна телевизия отделните програми се канибализират една-друга, натоварват публиката и я изпълват с досада, а инвестираните милиони за рекламни клипове едва ли постигат целите си.
Най-рано стартира сезонът в bTV – с премиера на дългоочаквания сериал „Съни бийч“. Заглавието не предполага на него да се гледа особено сериозно. Формално се води романтична комедия, но в сценария има и достатъчно реални конфликти, социална сатира и драматизъм. По принцип това е най-трудният телевизионен жанр – и в драматургично, и в режисьорско отношение. Възможностите да се пресоли манджата, да не се налучка верния тон и сюжетът да се превърне в низ от преиграни скечове с абсурдни ситуации и театрално декламиращи актьори (помните ли „Господин Х и морето“ и „Полицаите от края на града“?) е огромен. За щастие, в „Съни бийч“ това е избегнато. Макар и да не блести с особена оригиналност (вдъхновението от сериали като „Хотел Елеон“ прозира отдалеч), сценарият е изненадващо стегнат и целенасочен и успява да побере много събития в единица екранно време, без това да дотежава и обърква публиката. Диалогът е автентичен, актьорите не рецитират, а режисурата и монтажът успешно копират филмите на Гай Ричи. Няма и дразнещо продуктово позициониране, ако не броим самия курорт Слънчев бряг, който е показан като в туристически рекламен клип. Неслучайно най-задаваният въпрос във форумите по време на премиерния епизод беше „В кой хотел е снимано?“.
Кастингът на „Съни бийч“ е удачно селектиран. Бойко Кръстанов стои убедително в главната роля на пиколото Гомес – хладнокръвен, не много приказлив, играещ повече с погледи и състояния, отколкото с жестове и думи. Евелин Костова прави най-силната роля в кариерата си като аниматорката Ивон. Но най-големите попадения са Иво Аръков като спасителя-гларус и Лидия Инджова като отнесената археоложка. Сцените с тяхно участие са автентично смешни и нерядко направо трогателни. Явор Бахаров също е доста въздействащ като основния антагонист – богаташко синче с отмъстителен нрав.
Сред недостатъците на сериала са трудноразбираемият говор и зле миксиран звук (често срещан проблем на родното кино), както и фактът, че се излъчва само веднъж седмично. Но „Съни бийч“ стартира при висок зрителски интерес и по всичко личи, че ще оправдае големите очаквания и инвестиции на bTV.
Още същия уикенд в праймтайм-канонадата се включи и Нова телевизия с премиерното семейно риалити „Един за друг“ – микс от няколко формата с подобна тематика, един от които – „Горещо“, беше воден от актьора Герасим Георгиев-Геро преди време. Възможностите то да се окаже провал също бяха много, но първите му издания успяха да грабнат публиката с интересни изпитания и доста забавни моменти. Като водещ доскорошният синоптик на конкурентната bTV Емил Чолаков се справя изненадващо добре – присъствието му в кадър и реакциите му са автентични и будят симпатии наравно със състезаващите се двойки. Би било добре, ако получи и повече възможности да показва чувството си за хумор, вместо просто да следва предварително написан сценарий.
Макар и малко неясно като регламент и с недостатъчно добре обрисувани характери на участниците (в това отношение „Фермата“ остава недостижим риалити-формат у нас), „Един за друг“ успява да задържи зрителското внимание. Основните му плюсове са динамиката, ефектното студио и удачното редуване на изпитания с допълнително заснети коментари на семейните двойки. Фактът, че участниците са напълно непознати, а водещият – дебютант в ролята си, е глътка свеж въздух в уикендовите вечери. Обикновено Нова телевизия не се свени да натрапва едни и същи муцуни в ефира си, но в този случай това е избегнато и заслужава поздравления.
„Гласът на България“ по bTV и „Като две капки вода“ по Нова са други два скъпоструващи проекта, които стартираха поредни сезони в последната седмица на февруари. Дали музикалното риалити най-сетне ще произведе реална българска поп-звезда, вместо да се задоволява само с функцията на програмен пълнеж, макар и високорейтингов? Публиката никога няма да спре да се надява на това, особено в отсъствието на „Х Фактор“ през последните две години.
Колкото до „Капките“ – там крайното класиране никога не е било от първостепенно значение – важното е, че имитаторите получават достатъчно добри хонорари за участието си, а публиката – гарантирано забавление с минимум отрицателна енергия и зорлем скалъпени интриги.
Тези два формата, наред с новия сезон на „Откраднат живот“ и премиерните сериали на Нова , тепърва ще подлежат на анализи по тези страници. На този етап добрата новина е, че „Съни бийч“ и „Един за друг“ стартираха успешно. А лошата – че праймтаймът рязко се задръсти от амбициозни проекти и от подобно пренаселване вредата е повече от ползата.
Георги Неделчев - коментари и други неща 