Премиерната българска комедия нагледно показва, че и с малко пари може да се снима качествено и атрактивно кино

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 21 февруари

Безумно смешна (но не с просташки хумор) остросоциална и политическа сатира, в която актьорите играят автентично, а диалогът е пълен с лафове и не звучи изкуствено. Уж не изглежда никак сложно, но нерядко това е непосилна задача за българското кино. От времето на някогашния боксофис-шампион „Мисия Лондон“ преди десетилетие, не беше излизал на голям екран филм, който е едновременно забавен и сериозен, какъвто е новият „Ятаган“. Режисиран от един от новите таланти на българското кино – Андрей Андонов (учил занаята в Дъблин и дебютирал преди три години с „Никой“),  той е нагледно доказателство, че и с пестелив бюджет може да се постигне достатъчно атрактивен краен резултат, който да не пренебрегва нито формата, нито смисловата си субстанция.

Сюжетът разказва за група ченгета от държавна агенция за борба с тероризма, наречена „Аборт“. За да угодят на амбициозната си нова шефка (изненадващо убедителен актьорски дебют за Жени Калканджиева), те са принудени да скалъпят фиктивно разследване срещу мними „джихадисти“. Крайната цел е да се усвояват милиони левове държавно финансиране. В заверата са замесени все актьори-чешити, които българската публика обожава – Мариан Вълев, Стефан Денолюбов, Китодар Тодоров, Георги Стайков и Васил Василев-Зуека. В ролята на набедения за терорист безработен поет, който после се оказва най-големия тарикат, е Ивайло Драгиев („Тилт“, „Летовници“), нашумял напоследък и покрай своя Ютюб-канал „Айде бг“. Ролята му е трудна, но благодатна и актьорът успява да се справи със задачата си без характерното за повечето родни филми преиграване и театралничене.

Озвучен с ефектен саундтрак (има и специално записана нова песен на Ирина Флорин с хитовия рапър Хоумлес, наречена „Шшшт!“) и разчупен от няколко артистични режисьорски решения, „Ятаган“ е рядък пример за кино, въздействащо върху различни поколения зрители. Най-големият плюс е, че политическата сатира е свръхактуална за нашето време, но нито за миг не преминава в територията на плакатна дидактика и национален нихилизъм, каквито са налице в последните филми на Стефан Командарев например („Посоки“ и „В кръг“).

Паралелите между „Ятаган“ и „Мисия Лондон“ са по много линии. Разликата е, че проектът на „А плюс филмс“ е заснет с далеч по-скромен бюджет, но за сметка на това е по-целенасочен и стегнат в драматургично отношение. Ще бъде чудесно, ако се появят и негови продължения – обществено-политическият живот у нас дава достатъчно благодатни сюжети за такива, а и създадените образи заслужават да имат по-дълъг екранен живот.