Премиерните сериали „Ол Инклузив“ и „Ягодова луна“ са като извадени от съвсем друга епоха, но въпреки това – или може би тъкмо заради това – събират зрителски интерес

Очакванията от Асен Блатечки бяха значително по-високи, докато Радина Боршош е по-убедителна и автентична като екранната му дъщеря Рая.

Димо Алексиев и Христо Мутафчиев – еднопластови образи от мутренските времена, които стоят малко странно през 2020 година. Днес героите и злодеите са коренно различни.

„Ол Инклузив“ е непретенциозна ситуационна комедия със скечове-клишета и преиграване, но хуморът и атмосферата връщат спомена за класиките на старото българско кино.

Пренаселеният пролетен тв сезон е в разгара си, а корона-психозата рязко увеличи потенциалната аудитория, която се застоява вкъщи с дистанционни в ръце. Двете водещи телевизии са трогателни в усилията си да оправдаят изсипаните в праймтайма милиони и не спират да вадят рейтинги колко гледани са били новите им риалити-сезони и сериали. Рейтингът обаче, сам по себе си, невинаги е показател за качествен продукт. Понякога публиката оставя дадено предаване да върви просто защото няма нищо друго по-интригуващо по останалите канали.

Но поне не можем да се оплачем от липсата на българско телевизионно кино. В това отношение Нова телевизия е по-активна от конкурентната bTV и този сезон прибави към докторската сага „Откраднат живот“ два дебютни сериала – ситкома „Ол Инклузив“ и криминално-пожарникарската драма „Ягодова луна“. Общото между тях е, че имат не едно и две несъвършенства и дразнят по-претенциозната аудитория, но същевременно предизвикват немалък интерес, връщайки зрителя в предишни телевизионни епохи.

„Ол Инклузив“ формално е отговор и пряк конкурент на „Съни бийч“, но всъщност е коренно различен като жанр, стил и таргет-аудитория. Докато сериалът на bTV е с претенциите за телевизионно кино от най-високо качество, съчетаващо в себе си хумор, социална сатира и романтика, ситкомът на Нова е по-непретенциозен – низ от скечове, навързани в клиширана и предвидима фабула. Актьорите преобладаващо декламират и преиграват, визията е премодулирана като снимка на евтин корейски телефон, някои сцени са прекъснати по средата и недовършени, а други се влачат мъчително бавно. Но въпреки това, историята за пишман-курортистите по Южното Черноморие някак си е успяла да налучка това, което аудиторията отдавна очакваше от телевизионното ни кино. Ненатрапчиво-народняшкият ситуационен хумор на моменти напомня за класически комедии като „С деца на море“, „Баш майсторът“, „Опасен чар“ и „Оркестър без име“. Актьорските изпълнения не могат да се сравняват с онези от въпросните български шедьоври, но атмосферата, типизацията на героите и някои смешки връщат спомена за тях. Ако вместо Ненчо Балабанов, чийто талант явно никога няма да надскочи имитациите на Бойко Борисов, в главната роля беше някой по-доказан комик, „Ол Инклузив“ можеше да се окаже истински хит. Но дори и в този си вид комедийната поредица е над нивото на предишни опити-провали на Нова телевизия в този жанр, каквито бяха „Полицаите от края на града“ и „Господин Х и морето“.

При „Ягодова луна“ – другият премиерен сериал, програмиран в късния праймтайм всеки вторник – кинематографичното и актьорското майсторство са по-осезаеми. Тук паралелите с преминалия при променлив успех предишен проект на Нова – „Пътят на честта“ – са най-вече по отношение на тоналността и пресиления драматизъм. От „Откраднат живот“ пък е взета назаем идеята да се прави дисекция на друга благородна професия наред с лекарската, каквато е тази на пожарникарите. Могат да се направят препратки и към по-стари сериали като „Седем часа разлика“ и „Стъклен дом“.

Основният проблем на „Ягодова луна“ са твърде еднопластовите образи и сгъстените тъмни краски, с които са нарисувани някои герои. Публиката вече гледа с досада на типично мутренските персонажи и ретро-бандитския им начин на живот и методи на действие, каквито виждаме тук. В този си вид сериалът сякаш ни връща като с машина на времето две десетилетия назад.

Парадоксално или не, титулярният актьор Асен Блатечки тук играе най-схематично, почти сомнамбулирайки. Вероятно повече мисли за работата си като режисьор на някои от епизодите, но не е сигурно, че това му се отдава повече. А след скорошните му критики към негови „холивудски колеги“ като Брад Пит и Хоакин Финикс, очакванията от неговото екранно присъствие са значително по-високи. За сметка на това срещу него Александър Сано е по-нюансиран и убедителен, а Радина Боршош е приятна изненада и изгражда доста правдиво образа на лекомислената Рая – до степен някои зрителки и коментаторки по форумите да пренасят негативизма си към героинята върху самата актриса.

При липсата на друг сериал с гангстерски сюжет и повече екшън, „Ягодова луна“ все пак е интригуващо попълнение в програмата на Нова и в пренаситения сезон тази пролет. Както е и при „Ол Инклузив“, и тази премиера е крачка напред в сравнение с предишните опити на телевизията в същия жанр. Но постигането на всепризнат успех засега остава непостигната химера. В това отношение хитът на сезона остава „Съни бийч“ по bTV.