Безпрецедентната линия на противопоставяне може и да носи персонални дивиденти, но сега ли е моментът Радев да мисли за кариерата си?

Тактиката и реториката на Румен Радев не носят никакъв риск за него, а ако недай си Боже скоро се уверим в тяхната несъстоятелност, едва ли ще ни е до това да го сочим с пръст.

Образът на сериозно болния британски премиер Борис Джонсън може би стряска нашия държавен глава и го държи надалеч от предложеното му геройство да се зарази доброволно, за да поведе обществения бунт срещу карантината.

Популярността на Венцислав Мутафчийски е безпрецедентна до ниво национален фолклор и това е най-голямата заплаха за президентския рейтинг тези дни.

За разлика от премиера Борисов, президентът Румен Радев знае добре английски и сигурно е гледал обръщението на британската кралица към нейната нация в неделя вечерта. Дали поне някъде дълбоко в сърцето си е направил съпоставка между своите изявления и нейното, или не – няма как да знаем. Едно е сигурно – линията на противопоставяне на правителството и взиманите мерки по време на извънредно положение, която той реши да следва, е безпрецедентна в днешния цивилизован свят.

Но нека все пак се опитаме да влезем и в неговите обувки, да погледнем на нещата от Радевата, макар и явно не много висока, камбанария. В чисто тактически план това, което президентът изговаря, преди да направи кръгом и да се скрие от медиите, без да отговаря на въпроси, може би му носи дивиденти. Да, вярно е, че много хора, които са гласували за него и са му вярвали, днес са разочаровани и дори отвратени. Но не по-малък брой българи са намерили в неговата реторика упование и вече го гледат като бащица-спасител, който ще ги избави от извънредното положение, безработицата и свиването на доходите им.

Общото между всички тези хора е, че трудно фокусират поглед по-надалеч от собствения си нос. Приемат случващото се като нещо натрапено, като световна конспирация, като насилие над доскорошното им благополучие. Убедени са, че ако други хора ни управляваха, или ако управляващите днес слушаха не тези, а други експерти (например печално нашумелия с безполезната си суета доктор Мангъров), ситуацията щеше да е различна. Не вярват, че тази пандемия въобще е факт и нещо много опасно. Препредават си едно безумно клипче, в което се поставя под съмнение наличието на каквито и да било пациенти с COVID-19…

Тези хора не са голяма гордост като фен-база, но Радев и на тях трябва и сигурно се радва. Защото иначе хептен не би имал шансове да изпъкне с нещо. Всъщност, може и да би могъл – ако беше възприел линия на национално отговорно, обединяващо поведение и ако не си бе позволявал да критикува на едро, без да посочва никакви конкретни варианти как нещата да се подобрят. Тогава обаче спадът в рейтинга му пак нямаше да бъде избегнат – защото зад него нямаше да застанат късогледите днешни егоисти, мислещи само за собственото си благополучие, а не за общественото здраве и сигурност. А останалите хора така или иначе сега имат своите герои, други фигури, които да уважават повече от Румен Радев. По-достойната държавническа позиция нямаше да му донесе никакви персонални дивиденти освен едно принципно уважение и толкоз.

Така че, ако сме в обувките на президента, сигурно бихме вярвали, че постъпваме правилно – независимо колко егоистична, примитивно-популистка и по същество антихуманна е линията му на поведение. Коварството на радевата тактика се състои в следното: ако цялата тази пандемия ни се размине сравнително леко, ако се окажем корав, имунизиран и здрав народ и след месец нямаме голям брой заразени и починали, неговите призиви ще стават все по-популярни. Популизмът му ще бъде знаме на все повече хора към края на април и в началото на май. Горчив парадокс е, че за да се осъзнае колко антихуманна е реториката на президента ни, ситуацията наоколо трябва драстично да се влоши. Болниците да се напълнят до последното легло с тежки случаи, медиците да изнемогват, а икономиката да е пред наистина реален колапс – но не заради сега затворените хотели, ресторанти, театри и дискотеки, а просто защото работната ръка от предприятията (които сега, да не забравяме, продължават да работят) масово е излязла в двумесечен неизбежен отпуск по болест.

Ако тази хипотеза се случи обаче, на никого, повярвайте, няма да му е до това да сочи Радев с пръст и да припомня колко коварни призиви е отправял в началото на април. Тогава проблемите ни ще са невъобразимо по-сериозни от сегашните и нито един политик няма да бъде пожален от всенародния гняв. Тези неща Радев ги съобразява достатъчно добре и очевидно не е толкова глупав, колкото мнозина го смятат. Дали е благороден и достоен е съвсем друг въпрос.

Вече му предложиха публично да покаже храброст и да поведе с личен пример всички противници на карантината, като се зарази доброволно с вируса. Така нагледно би могъл да демонстрира как приоритетът трябва да е функционирането на икономиката, а не човешкото здраве и безопасност. Но явно примерът на зачервения изолиран британски премиер Джонсън, който стигна дори до болница, е твърде стряскащ, за да стигне нашият президент до подобна героична дързост…

Да не забравяме все пак, че догодина предстоят и президентски избори. Ако 2020-а премине под знака на корона-кризата и справянето с последиците от нея, ежедневните сюжети трайно ще останат извън сферата на компетентност на Румен Радев. На хоризонта се появи и нова генералска фигура, чиято харизма и реторика се оказват заплаха за президентския рейтинг и в дългосрочен план. Хипотезата, че Венцислав Мутафчийски може да стане кандидат за държавен глава, още отсега разстройва сънищата на подкрепяния от БСП бивш летец. Ако дотук беше свикнал само да се заяжда с Борисов и да бъде негов контрапункт, което гарантирано му трупаше точки в очите на мнозина, днес „героят от Шипка“ вече се налага да е контрапункт на още една, коренно различна по натюрел и стил обществена личност. Не му е никак лесно, съгласете се!

Тънките президентски сметки по време на чума са безрискова тактика и е наивно да очакваме нещо друго. Това е игра „ва банк“, от която Радев може само да спечели, защото, ако не я играе, така или иначе вече е бита политическа карта. Но дори и ако приемаме поведението му за оправдано чисто тактически, пак е трудно да намерим достатъчно одобрение за него. Защото даже и когато играе единствената изгодна за него игра, той го прави твърде повърхностно и елементарно. Залага само на най-примитивните умове и получава подкрепа единствено от тях. А тази стратегия никога не е донесла успех в дългосрочен план на нито един политик.