Мистериите на българското недоверие

на

Съмненията, че въобще има епидемия, и зорът да се прекратява извънредното положение вече мутират в подозрения, че то никога няма да приключи. Но всичко е точно – след това ще дойдат обвиненията, че ограниченията са били свалени прибързано

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 24 април

USA_1
За и против свалянето на ограниченията: американци демонстрират с колите си по улиците на Денвър, щата Колорадо, а срещу тях медицински работници с маски мълчаливо протестират срещу исканията за рестартиране на социално-икономическия живот. В България голяма част от хората ще преминат от едната група в другата само за броени седмици.

Напълно според класическия модел на психоложката Елизабет Кюблер-Рос отпреди половин век, повечето хора изживяват сегашната ситуация в „пет фази на тъгата“ – отричане, гняв, пазарене, депресия и приемане. Може да се каже, че вече сме в предпоследния стадий, въпреки че наоколо все още има хора, които не вярват, че епидемия въобще съществува (фаза 1). Други пък продължават да се гневят и да търсят таен сценарий за поставянето на целия свят на колене и виновници навсякъде около себе си (фаза 2). Трети са в стадия на пазарлъка и основната им цел тия дни е „да прецакат системата“ с някое развлекателно пътуване, пикник в парка, тайно работещо заведение или друга форма на протест. Но най-много са хората, които са в четвъртия стадий – на депресията. Немалко, за щастие, са и тези, чийто разум им позволи да прескочат първите фази и да стигнат директно до тази на „приемането“ – когато човек търси нови хоризонти и възможности, адаптира се към ситуацията и нагажда ежедневието си спрямо неизбежните реалности.

Като един класически Тома Неверни, българинът се чувства най-комфортно, когато изпитва недоверие. С развитието на епидемията в различните страни и увеличаването на броя на заразените съмненията, че всичко това е една гигантска лъжа, рязко намаляха. Разбира се, единични екземпляри като бившата водеща на БНР, БНТ и БТВ Светла Петрова, които продължават да говорят за „така наречената епидемия“ и да се учудват на доброволното самоубийство на целия свят, винаги ще има, особено сред по-семплите умове. За повечето неверници следващата любима дъвка вече са съмненията, че извънредното положение ще приключи скоро.

„Ще ни държат така още месеци наред“, повтарят си все повече хора и това убеждение е тяхната форма на депресия. Те намират своеобразна, почти перверзна утеха в недоверието, че животът скоро ще започне да се нормализира. Мнозина по този начин оправдават редица свои пороци – най-често мързел, неициативност, асоциално поведение – които в ситуация като сегашната се приемат за „новото нормално“. Днес почти всеки познава поне по един човек, който се радва, че от него сега не се изисква да ходи на работа, като същевременно негодува, че е практически невъзможно да получава пълната си заплата. За тези хора съмненията, че икономиката скоро ще заработи, ще продължат до последния възможен ден. Просто така им е по-изгодно да смятат, въпреки че никога няма да го признаят публично. Тяхната неспособност да се адаптират към една нормална социална и икономическа среда сега вирее в благоприятна обстановка и те се утешават с мисълта, че това ще продължи неясно докога.

След това същите тези няма да се поколебаят и да критикуват свалянето на ограниченията. Тогава ще започнат да се вторачват във всеки по-тежък медицински случай, тогава внезапно ще започнат да милеят за медиците в болниците…

Впрочем, този „план Б“ ще бъде взет на въоръжение и от доста политици, които засега все още действат спрямо „план А“, тръбейки загриженост за загиващата икономика и за опашките на трудовата борса. С всеки изминал ден обаче те започват „да си постилат“ и да загатват каква ще е мантрата им в момента, в който икономиката бъде задействана отново. Тогава изведнъж рискът от „втора вълна на заразата“ ще стане първостепенен проблем, тогава изведнъж и Корнелия Нинова, и Румен Радев, и симпатягите от „Да, България“ ще се загрижат за всеки новозаболял и за всички хора в интензивните отделения. Ако сега критиките им са към затегнатите мерки, тогава ще са срещу разхлабените такива. Недейте да се съмнявате нито за миг в това.

Всичко това ще се разиграе от средата на месец май нататък. Следващата седмица се очертава решителна за ситуацията у нас и към края на април ще стане ясно дошъл ли е епидемиологичен взрив след Великденските празници и софри или не. Но и в двата случая шансът две седмици по-късно животът да остане полупарализиран, както е в момента, е минимален. Рестартирането на живота е неизбежно. Каквито и съображения да имат българските власти, ако Европа, към която се числим и ние, реши да „отвори“, ние няма как да останем встрани от този процес – независимо от потенциалните рискове. Така че българският Тома Неверни може да е спокоен по този въпрос – цивилизованият свят просто няма интерес и никой няма да допусне да го държат под карантина неопределено дълго време. Дотогава ще бъдат изработени детайлни правила за почти всяка сфера от живота. Няма да ги измислим ние – ние само ще ги преведем на български. Така че и тук недоверчивите могат да са спокойни – правила ще има и те ще се прилагат.

Но за тези 2-3 седмици дотогава ще се случат много неща. Вече се случиха и се случват. Най-малкото избегнахме челния удар с влак, който сполетя здравеопазването и цялото общество на Великобритания, например. Заради безхаберието и подценяването на проблема там медицинските работници се оказаха абсолютно беззащитни пред вълната от заразени. Дотук на Острова има най-малко 50 здравни служители, станали жертва на корона-вируса. Да, правилно прочетохте – не хора на достолепна възраст с куп странични заболявания, а здрави и пълноценни медицински кадри, които просто се простиха с живота заради неадекватността на държавната си администрация.

У нас отлагането на епидемиологичния пик е буквално животоспасяващо за хората в и без това мизерстващото ни здравеопазване. Така че отсега могат да бъдат превантивно парирани приказките, които неизбежно ще дочуваме в следващите седмици – че цялата тази карантина досега е била излишна, след като така или иначе болниците ни се напълниха до дупка със заразени. Не, не е била излишна. Спасихме лекарите, медицинските сестри и санитарките си от участта, която сполетя десетки техни британски колеги! Позволихме им да се подготвят за неизбежното.

Но да повторя още веднъж за всеки Тома Неверни наоколо – социалната изолация няма как да продължи още дълго, колкото и да се съмнява в това. С всеки изминал ден светът научава урок след урок. В средата на май ще сме много по-дисциплинирани и със спокойствие ще приемем частичните ограничения, които ще се налагат и след пълното отваряне на социалния живот. Вече няма да има мрънкачи срещу носенето на маски, ще сме свикнали да пазим дистанция от околните, няма да се сърдим за щяло и нещяло, както все още по инерция продължаваме в момента.

Колкото до лелеяните туристически обекти и заведения, по които мнозина толкова много страдат сега – като видях реакциите на магазинерките в Созопол спрямо пристигналите за празниците джипове със софиянци, не съм сигурен, че ситуацията след свалянето на карантината ще е много по-различна. Ще бъде ли щастлив хотелиерът от прииждащи тълпи с неясен епидемиологичен статус? Какво ще помогнат тестовете, даже и да се правят такива – един курортист с отрицателен резултат само за няколко дни може да се превърне в опасен вирусоносител…

Въпросът е до средата на май, или най-късно до абитуриентските балове, всеки член на това общество да осъзнае личната си отговорност за удържането на ситуацията под контрол. Че няма кой да ни пази, ако не се научим да се пазим сами. И че за известно време ще трябва да се задоволяваме с по-малко, отколкото сме свикнали, за да не се налага да загубваме хептен всичко. Имаме около три седмици, за да научим този простичък урок. Но преди това трябва да научим един още по-прост – че с това влудяващо недоверие, с тези вечни съмнения във всичко, няма да я докараме доникъде.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s