Протестите в Америка далеч не са само от хуманни подбуди и загриженост за чернокожите. У нас пък просто е модерно да харесваш рапъри и бразилски футболисти. Докато българинът хуква да защитава афро-американците, а сочи с пръст циганите от съседния вход, антирасистката реторика ще си остане просто една лицемерна поза

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 12 юни

Никой не се ражда расист. През последните десетилетия Америка извървя дълъг път и постигна много в справянето с този обществен бич.

Протести срещу расизма в центъра на София. Ваксините и 5G временно не са актуални теми, смъртта на Милен Цветков е забравена.

Русенски деца на лагер по програма за интегриране на ромски семейства, финансирана с швейцарска помощ. Враждебното отношение към циганския етнос у нас открай време се подклажда от заинтересовани политически организации, за които това е единствен шанс да се харесат на електорат с по-примитивно мислене.

Всеки, който обича да гледа холивудско кино, е забелязал една тенденция в комедиите от последните години. Когато някой от героите иска безпроблемно да мине през полицейска или митническа проверка, много често прибягва до аргумента, че е тъмнокож или гей и заплашва униформения, че ще заведе дело за дискриминация. И веднага го пускат без да го претърсват. Тази сценка вече се повтаря в толкова много филми, че няма как да е изсмукана от пръстите, без да отразява реална тенденция в американското общество.

На фона на протестите в Америка от последните седмици след смъртта на тъмнокожия Джордж Флойд, сега расизмът се оформя като поредната глобална заплаха, която парализира умовете на много хора и пречи на съня им. Някои дори сравниха това обществено зло с пандемията от коронавирус. Тук няма да анализирам доколко подобни паралели са основателни и наистина ли има ръст на расовата дискриминация в Щатите или в останалия свят. Това няма как да бъде предмет на обективна преценка и е трудно да се измери по статистически начин. Може и да са основателни, но по-вероятно е да не са.

Ако полицейският произвол в Америка е неоспорим факт, също толкова са вън от съмнение и безбройните трагични инциденти, изискващи не по-малки, а напротив – доста по-големи репресивни мерки от органите на реда. В страната, където притежаването на оръжие е легално и всяка година стотици невинни хора стават жертва на масови убийства от психопати, сегашните вандалщини със сигурност няма да убедят общественото мнение, че полицейските пълномощия са прекалено големи и че либерализмът е правилният път за развитие.

Полицейска бруталност винаги е имало и ще има и расизмът е само едно от оправданията за нея. Ако всяко конкретно изстъпление на ченге и причиняване на смърт водеха до масови протести, САЩ просто не биха функционирали като държава и като общество.

Това, че толкова много хора в Щатите използваха малтретирането на Флойд (богатото му криминално досие излезе наяве, но не може да е оправдателен аргумент за него), за да прибегнат до гражданско неподчинение и произвол, просто е поредната подмяна, поредното вмъкване в дневния ред на някакви задкулисни интереси. За демократите основната грижа е как ще печелят изборите със сенилния и нелеп кандидат Джо Байдън, който тепърва ще трябва да отговаря на доста сериозни въпроси, уличаващи го в корупция, сексуална злоупотреба с власт и какво ли още не. За много тъмнокожи граждани на САЩ ситуацията е повод да търсят още по-големи права и защита на интересите си от държавата, особено на фона на увеличаващия се имиграционен натиск от качествена, леснодостъпна и по-дисциплинирана работна ръка от Азия и Латинска Америка. За все по-умножаващите се либерални организации и обединения събитията са добър шанс за легитимация и за поставяне на искания „от позиция на силата“. Някои пък просто протестират, защото ковид-епидемията ги е оставила без работа и се чувстват прецакани от държавата – смятат, че всичко е заговор на елита срещу тях с цел допълнителното им поробване. Такива хора има навсякъде по света – могат да бъдат срещнати и на жълтите павета в София с какви ли не лозунги в ръце.

Но каква е ситуацията с расизма в България, където също доживяхме да гледаме протести в защита правата на тъмнокожите? Наистина ли у нас има проблем с отношението към афро-американците? Достатъчно е да се хвърли поглед към социалните мрежи, където рапъри като Травис Скот, Дрейк и Кание Уест и тъмнокожи футболисти от наши и чужди първенства се радват на все по-голяма популярност, за да се убедим, че това отново е изкуствено създадена тема. Още по-абсурдно е едни и същи хора – а такива има немалко – да се обявяват против расизма и в защита на правата на негрите, а да продължават да сочат с пръст ромските семейства наоколо и да ги смятат за единствени виновници за битовата престъпност. В разгара на корона-епидемията журналисти се надпреварваха да задават въпроси дали случаите на заразени не са главно в ромските махали и се опитваха да насаждат разделение и по този въпрос. Прави чест на щаба и на генерал Мутафчийски, че нито веднъж не се поддадоха и не „етнизираха“ проблема с инфекциите.

Ако в България въобще може да се говори за расизъм, той е именно в отношението към циганите, подклаждано и от псевдопатриотични организации, за които това е единственият шанс да се доближат до властта. Да разделяш хората на базата на расовия и етническия им произход открай време е печеливша стратегия за много политици. Никога няма да е трудно да насъскваш простолюдието срещу някого, който просто е различен.

Допускането, че престъпници и лоши хора има само или главно сред циганите, или сред негрите, е не просто манипулация със задкулисен интерес – то е и проява на примитивно мислене. Именно то е проблемът и едва ли терминът за него е точно „расизъм“. За съжаление, този проблем надали някога ще бъде елиминиран просто с излизане по улиците и размахване на лозунги. Интеграцията на различните етноси в едно общество и взаимното им приемане е колкото бавен и труден процес, толкова и неизбежност, която рано или късно ще се случи.

Обръщали ли сте внимание как през последните години, покрай рекордно ниската безработица, в ежедневието ни навлязоха небивало много служители от ромски произход? Вече не са само чистачи с метли по тротоарите. Срещаме ги все по-често във фитнес-зали, търговски центрове и учреждения, виждаме ги като куриери и доставчици, шофьори на таксита, монтьори и техници. Допреди десетилетие изобщо не беше така. Нямаше такава интеграция на тези хора. И покрай контактите си с тях често се убеждаваме, че честността и порядъчността не са им чужди добродетели.

Същевременно черната статистика продължава да се пълни с примери за чистокръвни „расови“ българи, извършители на какви ли не гнусни престъпления. Разбира се, много медии поставят акцентите от криминалната си хроника твърде избирателно. Когато някой бандит е от ромски произход, това много рядко се премълчава. Когато е българин е друго. Расизъм ли е това, или просто примитивизъм?

Както и да го наричаме, той съществува и ще остане още дълго сред нас. Но това няма нищо общо с модерната дъвка за накърнените права на тъмнокожите в Америка. Случващото се там не е реална заплаха, а по-скоро плашило, хитро използвано и от двата лагера в тяхна изгода. А тук просто има достатъчно папагали, които са готови да протестират срещу едно, а да се правят, че не забелязват нещо много по-съществено и вредно.