Редакционният увод в септемврийския „Биограф“
Човек не е този, който е бил по време на последния ти разговор с него – той е този, който е бил през цялото време, в което го познаваш.
Райнер Мария Рилке (1875-1926)
Харесвам максимата, че един творец струва толкова, колкото последното му, актуално произведение, а не колкото нещо, което е създал някога. През всичките тези десет години в Biograph сме се стремили да я спазваме. Предпочитам да ни съдите по всеки брой, който държите в ръцете си, отколкото да си спомняте, че някога сме ви зарадвали с друг такъв.
Но също толкова вярна е и максимата на поета Райнер Мария Рилке. В моменти като този, когато отбелязваме десетата си годишнина и хвърляме поглед назад, се надявам и вие да си дадете сметка какво сме ви донесли с всичките тези 120 досегашни издания. Постарахме се в този брой да направим бърз преговор – не само на тях, но и на цялото десетилетие зад гърба ни.
През онова късно лято на 2011-а едва ли сме предполагали в колко странна ситуация ще дочакаме юбилея, който малко издания у нас достигат. Но въпреки целия този абсурд, превърнал се в диагноза на новото време, изминалото десетилетие ще бъде запомнено и с много стойностни неща. И голяма част от тях присъстваха върху нашите страници.
Човекът от 120-ата ни корица – остарелият, но вечно красив и харизматичен Ален Делон – също е своеобразно олицетворение на отминалите години. Равносметката, която той прави в покъртителното си интервю-изповед, е не просто оценка и присъда за времето, в което живеем. То е и горчиво признание, че всичко на този свят си има край. Но дори и когато някои неща са безвъзвратно останали зад гърба ни, красивият спомен за тях може да ни стопля и крепи и занапред.
Надявам се след този юбилеен брой ако не да ни заобичате още повече, поне да осъзнавате колко приятно ни е било заедно през тези десет години. И да ни останете верни и за в бъдеще.
Приятно четене.
Георги Неделчев,
редакционен директор
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Понеже не използвам фейсбук и такива неща- ще ви честитя НАШИТЕ общи десет години тук. 🙂 Преди всичко- още много пъти по десет заедно с вас. 🙂 И бъдете здрави. Всичко друго се оправя или го продават в магазина.
Не е за вярнане. Наистина ли минаха десет години!? Не съм пропуснала нито един брой- дори по времето, когато все още не бях абонирана. Ако имах фейс и излишно време- и ако не предпочитах да живея живота си, вместо да го снимам- сигурно щях да съм ви пратила камара снимки от Кабул, Херат, Баграм, Кандахар, Багдат, Бейрут, ивицата Газа…И от всички останали места, на които отнесох и четях БИОГРАФ през тия десет години. Вие споделихте с мен някои от най- вълнуващите, най- красивите, най- страшните и най- емоционалните моменти от личната и професионалната ми история от 2011 до сега. Надявам се и за в бъдеще да е така. С вас посетих непознати места, научих много нови неща и видях в различна светлина хора и събития, за които мислех, че знам достатъчно. Бих казала, че това е най- важното основание да ме печелите с всеки брой и да останем заедно- продължавам да научавам нови неща. За човек като мен, прочел достатъчно километри книги не само на своя език бих казала, че е повече от приятна изненада да провокирате ума ми непрекъснато. Не спирайте да го правите. Замислих се, докато разлиствах новия брой за един забавен факт. Въпросният мой абонамент освен мен, всеки месец го прочитат между 5 и 8 човека още. Всеки отделен брой. Разбира се, новия си го крия и не го давам, докато не го изям от край до край. 🙂 Обаче съм ви създала сериозна мрежа читатели сред близкия си кръг. И съвсем нескромно се гордея с това.
Благодаря за тези десет години заедно. И дано станат много повече от десет. А като си помисля колко съвсем случайно стана всичко. Моя близка, която тогава това работеше, продаваше преса, един ден ми каза- оставила съм ти нещо ново , мисля, че ще ти допадне. И ми даде първия брой. Признавам, корицата с Кръстникът имаше сериозен дял в това да отворя списанието. И не го затворих дълго време. И така- вече десет години. Имало е неща, които не са ми допадали. Но имало е и такива, които продължавам да препрочитам и до днес. Има кавърстори, които все още чакам. 🙂 Дано ги дочакам! Има и такива, които са ме докосвали силно и дълбоко. От новия брой първо прочетох интервюто с Ален, признавам си…
Още веднъж- честити да сте! Още много пъти по десет. 🙂
ХаресвамХаресвам
Благодаря за хубавите думи, ще продължаваме да се стараем. А корица с Пласидо Доминго не мога и няма как да обещая – просто тя би била твърде „таргетирана“, ще зарадва 1-2000 наши читатели като Вас, но ще разколебае 10 000 други. А ние се ръководим и от фактора „продажби“ – много рядко, да не кажа почти никога, сме пускали броеве повече за престиж и заради някаква кауза, отколкото за да задоволим голямата си аудитория. Надявам се да разбирате това. Отново благодаря и поздрави!
ХаресвамХаресвам
Нямах предвид ТОЧНО Пласидо Доминго- но и из Ви благодаря. 🙂 Съвсем искрено при това. Хубаво е да видиш, че хората, които създават нещо толкова ценно за теб, всъщност се интересуват от мнението ти. Освен това- Дон Пласидо, както и самите вие го нарекохте- вече е присъствал в БИОГРАФ. Така че нямам никакво основание да съм недоволна. 🙂 И, да. Разбирам всички видове основания- да сте интересни и\ или полезни на повече хора, на по- широк кръг аудитория и продажбите. Ах, продажбите. Разбирам, наистина. Честно казано, си мислех за Джеймс Хетфийлд. Например. Когато писах това за кавърсторита- та. 🙂
Колкото до хубавите думи- заслужили сте си ги. Заслужавате си ги с всеки следващ брой. Още веднъж- благодаря! И до четене. Точно си дочетох за Живко Петров и е време да се приготвя за още една операция. 🙂
Честит празник на Съединението, бъдете здрави!
ХаресвамХаресвам
Джеймс Хетфийлд чак на корица… надали 🙂 Или поне не в близките години. Преди да стигнем до групи като Металика на корицата си, ще имаме да отметнем AC/DC, Дийп Пърпъл, Пинк Флойд, U2. Тази година направихме доста за рок-феновете с броя с Хендрикс и останалите китаристи… Поздрави отново и очаквайте брой 121, по който вече усилено работим.
ХаресвамХаресвам
:)))
ХаресвамХаресвам