Ваксини, маски, дистанция – нима са така безумни?

на

България е седма в света по обща ковид-смъртност и четвърта по процент починали за последната седмица. Толкова голям компромис ли е да пазим живота си?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 27 август

Типичен пример как медиите създават изкуствена психоза срещу ваксините е преиначаването на едно изказване на проф. Ива Христова в сутрешния блок на bTV.

Липсата на елементарно съчувствие, каквато българинът показа през последната година, е наистина шокираща. На фона на все по-зачестяващите смъртни случаи, както и на такива с тежко протичане на ковид-болестта, степента на емпатия у нашите сънародници вероятно ни нарежда на едно от последните места в света.

Не са много страните, в които с такова равнодушие се приемат новините за починали хора от болест, която е можела да бъде избегната с няколко елементарни действия. Сигурно само в тепърва развиващи се държави като Индия, Пакистан, Буркина Фасо, Уганда и Бурунди отношението към смъртта е толкова „философско“ и примиренческо. Даже и когато научат, че техен роднина, колега или съсед си е отишъл от ковид-заразата, много хора у нас реагират просто със снизходително повдигане на рамене. Но не дай си Боже ако е починал човек, който е имал благоразумието да се ваксинира – тогава се излива порой от думи, заклеймяващи науката и опитите да се спасят животи чрез имунизация. Тези хора са глухи и слепи за статистиката, че огромното мнозинство от умрелите са били неваксинирани и не са спазвали елементарни мерки за безопасност. Безумци, но не просто пасивни такива (и потенциални самоубийци), а проактивни – агитиращи и други хора да се присъединят към безумието им.

Още по-шокиращо е поведението на онези, които усилено пропагандират в социалните мрежи своя отказ от ваксинация – сякаш техният личен суициден избор е нещо, достойно за самореклама и повод за гордост. „Аз няма да се ваксинирам – вярвам на имунната защита на организма си“ – това е стикерът на позора, чрез който можете във Фейсбук да разпознаете не просто поредния безумец, а най-вече хората без капчица емпатия към останалите. За тях е трудно да проумеят, че ако собственият им риск да се доверяват единствено на имунната си система срещу новата и непозната зараза може и да се оправдае, при други това би било фатално.

Подобна пропаганда е горе-долу същото, което правят някои джигити, качвайки онлайн клипчета как карат с над 200 километра в час. Те може и да са оцелели и тепърва пак да оцеляват, но други, които папагалски са решили да последват примера им, просто приключват с живота в някоя мантинела или канавка…

България е и сред малкото страни в света, където официални и най-масови медии плащат заплати на журналисти, пропагандиращи недоверие към имунизацията или към мерките за социална дистанция. Типичен пример е едно гостуване на шефката на Националния център по заразни и паразитни болести в сутрешния блок на bTV неотдавна. Проф. Ива Христова е разумен и балансиран медик, далеч от двете полюсни „хунвейбински“ позиции на доктори – „за“ крайни мерки и задължителна ваксинация или против имунизациите и социалната изолация. На въпрос смята ли, че с идването на новата учебна година трябва да има ваксиниране на ученици, тя каза, че е против задължителното такова за подрастващите. В резултат на това до края на интервюто й Би Ти Ви остави на екрана стикер с цитат, който тя реално не е изричала по този начин. За по-разсеяните зрители остана убеждението, че уважаван медик се е появил в уважавана медия, за да се солидаризира с онеправданите антиваксъри и да нададе глас срещу имунизационната диктатура. А всъщност беше точно обратното. Но българското медийно пространство, което иначе обича да цитира как е на 111-о място по свобода в света, се радва на изключителния комфорт да обнародва и мултиплицира всяка психоза или безумие, хрумнали на случайно попаднал в гилдията ковидиот или антиваксър.

Статистиката е безпощадна – от началото на пандемията досега страната ни е на седмо място по смъртност на глава от населението в света. И причина за това е най-вече ширещата се глупост сред населението. Ако гледаме данните за последните седмици (виж таблицата), в тях вече сме дори четвърти по брой починали на милион жители, докато страни като Чехия и Унгария (иначе с по-висок процент летални изходи от нас) показват овладяване на смъртността и тежките случаи. Каква е причината ли? Елементарно, Уотсън – много по-висок процент ваксинирани…

Но сегашната ситуация не е нещо, което не е можело да се предвиди. Още когато стана ясно, че здравното управление се поема от доскорошен противник на затягането на мерките и масовата имунизация, подобен развой беше очакван и дори неизбежен. Пропагандата, провеждана от министерството на здравеопазването, през последните месеци повече за „отбиване на номера“, отколкото целенасочена кампания за образоване на населението по темата.

За преобладаваща част от населението ваксините продължават да са нещо неясно, рисковано и дори опасно за здравето. Почти никъде не можеш да чуеш или прочетеш, че вероятността да ти се случи нещо лошо след имунизация е хиляди пъти по-малка от тази просто да умреш от ковид, срещу който тя ще те предпази. Почти никоя медия не акцентира върху случаите на починали от заразата антиваксъри, докато в британския печат например те присъстват върху челните страници на пресата и в телевизионния праймтайм. У нас – обратното – все повече стават журналистите, търсещи евтина слава и рейтинг сред армията ковидиоти, флиртувайки с теориите им.

Маските са друга любима тема на „изтормозените“ – сякаш да носят парче плат върху устата и носа си е най-голямото мъчение, на което някой би могъл да ги подложи в този живот. Верни на своята себичност и тесногръдие, тези хора отказват да проумеят нещо толкова елементарно – маската се носи не толкова заради твоята собствена безопасност, даже не толкова и заради безопасността на другите хора. Тя се слага най-вече от морално-етични съображения. Никой, който виси до тебе в метрото или по коридорите на мола не е длъжен да знае, че ти евентуално си преболедувал или ваксиниран или просто имаш някаква велика теория за безопасността на този вирус, затова и не благоволяваш да сложиш парчето плат.

Маската върху лицето ти е твоят знак, че се съобразяваш с околните. Че си даваш сметка, че не си само ти на този свят. Че признаваш правото на другите да имат някакви опасения и притеснения. Всеки, който демонстративно отказва да носи маска на публично място, дефакто е чиста проба егоист, който със сигурност тормози близките си и по много други поводи в ежедневието.

Когато гледаме по телевизията как по трибуните на испанските стадиони запалянковците са с маски (там ваксинираните са 76%, за разлика от тукашните 16%), трябва ли да ги смятаме за по-големи овце от нас, за глупаци, от които ние сме се оказали по-хитри? Не, разбира се. Просто там хората имат по-голямо уважение не само към държавата си, но и към живота и смъртта. Скърбят истински за близките си, които си отидоха заради тази епидемия.

Същото важи и за мерките за социална дистанция, които например в Гърция са много по-строги от тези у нас. Нима при комшиите туризмът и посещаемостта на заведенията са по-малко важни, отколкото в България? Напротив – там те са много по-определящ фактор за икономиката. Но животът и здравето на хората са още по-важни, затова и няма да видите по централните новини протестиращи ресторантьори и хотелиери, че здравните власти си правят експерименти на техен гръб.

Съвсем отделен е въпросът, че тук министерството наистина остави други хора вместо него да вадят горещите кестени от огъня. Йезуитската тактика да накараш предприемачите в туризма да агитират за ваксиниране, вместо да го правиш ти самият, е още един позорен български принос в борбата със заразата на века.

Страните с най-висока ковид-смъртност спрямо населението

Един коментар Добавяне

  1. ДР. МАРИЯ ПЕТКОВА каза:

    Чудесна статия! Ще я споделя с колкото мога повече хора.
    Преди дни в столичното метро. Пълно е. Доста топло навън. До мен сяда жена без маска. Не реагирам. С ковидиоти ВЕЧЕ не споря.Три секунди по- късно тя, доста агресивно: „Свалете тая маска, госпожа! Депресиращо е! Какво толкова сте се уплашили, какво толкова се връзвате на някакъв грип!?“ Продължавам да не реагирам. Приготвям се да сляза. Същата персона: „Ей я, още една овца. Ама пак ще умреш!“ Такова и да го пребиеш- все тая.
    Да, ще умра. Един ден. Но хайде да не умирам поради нечий егоизъм и брутална неспособност да прояви солидарност с околните!
    Асансьор в столична кооперация. Знаете колко е голям един асансьор. Спира преди моя етаж. Възрастен субект на около 80 понечва да влезе. Решително не позволявам. „Ако обичате, поставете си маска!“. Нямало нужда. Той вече бил живял достатъчно!? Не му пукало. Добре бе, драги ми нещастнико, ама аз НЕ СЪМ живяла достатъчно. След като така или иначе не позволих да влезе, онзи просъска „Нагла простачка!“ Добре. Нека съм такава. Но ЖИВА „нагла простачка“. Идея си нямам какво ще стане съвсем скоро. С този нисък процент ваксинирани и висок процент неграмотни безумци.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s