Парадоксът на тези избори е, че уж никой не иска да ги загуби, но всеки ще бяга от управлението тази зима. Някои дори тайно биха гласували за опонентите си.

Най-малко грешният ход е Кирил Петков да получи шанс да изпълни обещанията си

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 12 ноември

В навечерието на поредните избори ситуацията отново е цугцванг – добре известната на шахматистите липса на полезен ход. Каквото и да направиш, разваляш позицията си и ставаш по-уязвим. Иска ти се да имаш правото да пасуваш, да не играеш въобще. Но и в шаха, и в политиката, такава опция няма.

Анализаторите обобщават вече месеци наред: едните могат и искат да управляват, но останалите, които сумарно са повече, не ги искат. На това определение отговарят ГЕРБ, БСП и ДПС. Други пък искат да управляват (и даже опонентите им са готови да понесат този риск), но не могат. Трети пък нито могат да управляват, нито дори искат, но не се отказват да критикуват и да участват в политиката, която се оказа по-доходоносна от всякакъв шоубизнес.

Ковид-кризата продължава безмилостно да отнема живота на стотици българи. Само за миналата седмица броят им надхвърли хиляда. Болниците са пълни с кашлящи антиваксъри или просто обикновени наивници, чиято съпротива към ковид-мерките рязко е еволюирала до претенции към бързината и качеството на медицинското обслужване у нас. Цените на тока, горивата, битовите стоки и дори печатарската хартия са такива, че вече всяко изваждане на портфейла е съпроводено с псувня. И най-досадното е, че няма как за това да набедиш чекмеджета, къщи в Барселона и магистрални строежи. Държавата е на автопилот, но скоро ще се наложи да бъде поставена на командно дишане.

Със застудяването на времето ситуацията ще става все по-зле и кулминацията ще е през февруари. Надеждите, че поне с ковид-епидемията нещата ще се подобрят, са нищожни – при толкова нисък процент ваксинирани и при такова мнозинство на глупостта единственият ни шанс е да изчакаме целият цивилизован свят да се имунизира, а тук просто да не останат живи, непреболедували и неваксинирани.

Здравният министър Кацаров и шефовете му Янев и Радев бързо се убедиха колко болезнена мисия е да носиш отговорност за хора, чиято безотговорност до вчера си подстрекавал с вдигнат юмрук и необмислени изказвания. Днес те са мразени и подигравани от собствените си избиратели – електоратът на безумието, на който винаги някой му е виновен за нещо, и който иска просто да е „млад, здрав и богат“.

Досущ както при коронавируса – до вчера си се надсмивал и подценявал нещо, а днес вече търсиш кой да спасява от него. За протести е още рано, но в края на зимата те са неизбежни – независимо дали управлява редовен кабинет или поредно служебно правителство. Същата тълпа, която миналото лято видя в Румен Радев спасител от мъките й, сега спешно ще има нужда от нов виновник за мизерията си.

Затова и управлението на страната в предстоящите месеци е горещ картоф, който никой не би искал да извади от огъня – каквото и да е говорил в предизборната кампания. Високият процент гласоподаватели в момента не е нищо повече от виртуална валута, с която всички кандидати ще си плащат масрафа и ще трупат субсидии и средства за следващи избори. Отивайки към урните в неделя, ще им осигурим новите заплати и нищо повече.

Динамиката на електоралните нагласи е такава, че „човекът на момента“ очевидно е Кирил Петков. Подобна беше ситуацията със Слави Трифонов на изборите през лятото. Всякакъв сценарий извън този Петков и партньорът му Василев да получат шанс да управляват, под каквато и да било форма, би бил още по-пагубен за страната. Оставането им извън властта в комфортната позиция на хора, спечелили второ или трето място, не би довело до нищо друго освен допълнително нагнетяване на напрежението. Който и да управлява – редовен кабинет с участието на ГЕРБ или ново служебно правителство – с опонент като новия политически Джон Траволта той е обречен в задаващата се тежка зима.

За разлика от Трифонов, който се оказа пасивен, вечно сърдит популист-социопат, Кирил Петков е проактивен и няма никакви скрупули в агитационната си демагогия. Той е ваксиниран, но на висок глас пледира за правото на хората да отказват същото. Въпреки че е видимо интелигентен и разумен, няма нищо против да привлече и гласовете на безумците. Осъзнал е, че по-добре да ги има на своя страна, отколкото да ги убеждава да пазят здравето и живота си.

Не се колебае да предлага неприложими неща като двукратни безплатни антигенни тестове за цялото население. Вярва, че 99% от хората в държавната администрация не са корумпирани, и че държавата ще се оправи само със смяната на 15 души във всяко министерство. Разчита на Мика Зайкова да го сближи със Слави Трифонов. Виждал се е с Иво Прокопиев на опашка за закуски на площад „Журналист“ и толкова.

Казано обобщено – в предстоящия следизборен цугцванг най-малко грешният ход (ако приемем, че всички ще са грешни), е новият любимец на вечно лутащата се електорална маса да понесе основната отговорност за страната. Ако в предстоящата зима вземе, че се справи, изваждайки магическата пръчка на Хари Потър от ръкава си – чудесно. Тогава целият този безпардонен популизъм, минал и през нарушение на конституцията, ще му бъде простен. Но ако не се справи, с образа на поредния месия, обещаващ на всички младост, здраве и богатство, ще се приключи сравнително бързо. Както вече се е приключило със Слави и Тошко.

Но дали при следващите избори, когато и да са те, цугцвангът няма да е отново същият? По-вероятно не. Предстоящите месеци ще са твърде драматични, за да продължи този баланс на безвластие, това полу-анонимно управление без далечен хоризонт. Зимата на 2022-а се очертава като първата от доста години насам, в която Борисов, ГЕРБ и „статуквото“ няма да са виновни на никого за нищо. А все някой ще трябва да е виновен. Някои ще научат името му след броени дни, други – след седмици или най-късно след 2-3 месеца. А най-хитрите тайно ще пуснат бюлетина за противника си, или просто ще го подкрепят в новия парламент. Картофът се сервира горещ.