Първата актьорска награда за Лейди Гага в House of Gucci – от нюйоркската филмова критика, която нерядко познава и бъдещите носители на „Оскар“, е изненада и дори шок за всички сноби (начело с кинокритика на New York Post Джони Олексински), недоволни от ролята й във филма на Ридли Скот. Основните им упреци са, че твърде много се стараела да говори с италиански акцент, който всъщност не бил италиански, а славянски. Вероятно част от същите критици са били във възторг от далеч по-елементарната й изява в „Роди се звезда“, за която дори получи номинация за „Оскар“.

А истината, и очевидно не само за мен, е, че в „Домът на Гучи“ Гага прави органична и незабравима роля, която получи признание дори от самата й героиня Патриция Реджани (Том Форд, например, не беше толкова ласкав към собственото си представяне във филма). Тя буквално се слива с образа и наистина е трудно да повярваш, че на екрана виждаш някой друг, освен алчната и амбициозна съпруга на Маурицио Гучи.

Филмът на Ридли Скот е интересен феномен – има относително добро представяне в киносалоните, а зрителските оценки според различни допитвания в САЩ са средно 5+ или 82% одобрение. В сайта IMDB рейтингът му също е относително висок – 7/10 (лично аз му давам 8). Фен базата му обаче е ограничена, защото попада в своеобразен вакуум между два основни типа киномани, които няма как да го харесат. Единият са ограничените тъпаци, свикнали да хрупат пуканки на екшъни от типа „Бързи и яростни“, комиксови екранизации или комедии от типа „Последният ергенски запой“. Същите, които не харесаха и последния филм за Джеймс Бонд. Другият тип са хейтърите сноби, очакващи неясно какво от киноадаптацията на скандалната история на семейство Гучи. Ако ги питаш какво по-различно е трябвало да има в този филм, за да им хареса, ще се затруднят да отговорят. Знаят само, че са очаквали повече. И се пръскат с отвратителния парфюм Gucci Rush.

По средата остават феновете на Лейди Гага, които надали са разочаровани от актьорското й превъплъщение, и по-уравновесените киномани, които са се наслаждавали на всяка от 158-те минути. Това е лимитираната фен база на House of Gucci.

Филмът, разбира се, не е без недостатъци, и фактологичните неточности са само едната част от тях. В името на по-голям драматизъм и за да има баланс, образът на Маурицио Гучи е натоварен с повече позитивни (визионерски) качества, отколкото той реално е притежавал. Назначаването на Том Форд за креативен директор реално изобщо не е негова заслуга – акциите му от компанията са откупени още преди това да се случи. Бил е просто един прахосник на пари, на когото наследената легендарна марка е била в тежест. Ще разкажем за него и за предците му в новогодишния брой на Biograph.

Лично за мен е дразнещо най-вече преиграването на Джаред Лето в образа на Паоло Гучи. Талантлив актьор, който тук се държи така, сякаш филмът се върти около него и се опитва да засенчи всички с присъствието си. А и необходимо ли беше да избират точно него за тази роля и да го покриват с толкова много протези и грим? Напълно прави са коментаторите, които казват, че един актьор като Пол Джамати (от тв сериала „Милиарди“) би се справил чудесно с този образ.

Но да се върнем на Лейди Гага. Превъзнасянето й в „Роди се звезда“ от 2018-а беше досадно и излишно. Но като Патриция Реджани сега тя прави образ, който, каквито и критики да получава от сноби и хейтъри днес, след години ще се приема като кинокласика.