Каквото и да намеква Зукърбърг, социалните мрежи няма да ни изоставят току-така. След цунамито от фалшиви новини даже се задава ново – от фалшиви хора

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 18 февруари

Фейсбук и Инстаграм може да спрат да функционират в цяла Европа, гръмнаха медии и сайтчета в началото на февруари. Съвсем в традициите на превръщането на мухата в слон, една позиционна игра на предупреждения между хората на Марк Зукърбърг и Европейската комисия и съд ескалира до нивото на интернет-апокалипсис, застрашаващ не само ежедневието, но дори и смисъла на живота на хиляди българи.

Появиха се и дежурните фотомонтажи по примера на онзи от началото на ковид-пандемията, в който кадър от емисия на Си Ен Ен съобщава, че вирусът е безсилен пред българската ракия. Този път фейк-кадрите уведомяваха най-тържествено, че от 11 февруари Фейсбук и Инстаграм поетапно започват да спират. И че първата страна, която ще бъде ударена, е България. Те се разпространяваха из родното интернет пространство със скорост хиляда глупака в секунда.

Тук за пореден път имаме работа с феномена жителят на клета майка България да смята, че човечеството по някакви мистериозни причини го е взело на мушка – именно него, а не някой друг. Също като с чиповете с ваксините – мразят ни, защото сме горди и свободолюбиви и искат да ни подчинят! Но тази трогателна наивност е най-малкият проблем. По-големият е безумието да се вярва, че бизнес за стотици милиарди и дори за над трилион може да се лиши току-така от един от основните си пазари, какъвто е европейският. Както и че уж богата и (поне на книга) могъща организация, каквато е Евросъюзът, може с лека ръка да отстрани компания, по-заможна и влиятелна от повечето държави в нея. Отделни еврочиновници може и да са живели успешно без Фейсбук месеци и години наред, но същото не би важало за редица фирми и компании в страните, плащащи заплатите им.

Надлъгването между алчния Зукърбърг и европейските бюрократи, както и циклично ескалиращият дуел между законодателствата на САЩ и ЕС, могат да продължат под различна форма и междувременно да костват милиони и дори милиарди и на двете страни. Загубите ще са големи, но още по-големи са потенциалните печалби за в бъдеще. Така че мотивацията сегашното статукво да продължи, замаскирано уж зад грижа за отделния индивид, е гарантирана.

Отделно е противопоставянето между самите технологични гиганти – Зукърбърг от няколко години води пуническа война с „Епъл“ относно правото приложенията му да следят интересите на всеки притежател на айфон и съответно да му пробутват целево насочени реклами. Тази битка ще се води с поделено надмощие, но потърпевш неизменно ще е крайният потребител, когото акционерите в тези компании ще продължат да изтръскват като брашнян чувал.

Наивно е да се допуска с лека ръка обаче, че Фейсбук, Инстаграм и чат-приложението Уотсап са бита карта, само защото акциите на обединяващата ги компания напоследък са се сринали на борсата с една четвърт. Тези социални мрежи знаят твърде много за всеки от нас, сраснали са се прекалено силно с ежедневието ни и с почти всеки бизнес, от който то зависи, за да си отидат току-така. Единственото или по-скоро най-лошото, което може да им се случи, е печалбите да намалеят и вместо двуцифрени, темповете на растеж да станат едноцифрени или да се задържат на едно ниво. Но дори и да са на минус в сравнение с предишни години, приходите ще останат баснословни за компания, която реално не произвежда нищо, а само посредничи.

Някои вече обявяват и новия проект „Метавселена“ за сигурен провал, но пак прибързано. Да, във все по-регулираното и либерално американско общество оплакване на една потребителка как виртуалният й образ в паралелния мета-свят „моментално бил заобиколен и изнасилен от група мъжки аватари“ наистина може да донесе регулаторни проблеми дори и на най-могъщата компания и потенциален отлив на потребители. Но това съвсем не означава, че в целия останал свят тепърва ще се случва същото. Бъдете сигурни – когато „Метавселената“ на Фейсбук достигне България, вманиачаването по нея ще бъде тотално и ще продължи до пълно видиотяване на нацията. В страните от нашата черга ситуацията няма да е много по-различна. Но в държавата, където по улиците се движат най-много ръбати черни джипове на глава от населението, а жените носят най-масово шалове „Луи Вюитон“ (независимо дали оригинални или менте), позьорството, каквото ще представлява животът в мета-реалността, ще се превърне в основен и най-достъпен начин за себедоказване. Ако сега роптаем срещу филтрите, които променят лицата до неузнаваемост, почакайте момента, в който въобще няма да сме сигурни с кого точно общуваме.

Днешните проблеми с фалшивите новини и краха на нормалната журналистика, дължащи се на доминацията на социалните мрежи, ще ни се сторят като детска игра в сравнение със задаващото се ново цунами – от фалшиви хора. През последния месец един от най-гледаните документални филми в света („Измамникът от Тиндър“ по платформата Нетфликс) разказва за подвизите на млад израелски плейбой, който в продължение на няколко години е успял да измами десетки жени от цяла Европа и да им измъкне стотици хиляди и дори милиони долари. Единственото, което било достатъчно да прави, е да демонстрира висок стандарт в социалните мрежи, да плати скъпо пътуване и вечеря при първото излизане (с пари, отмъкнати от предишна жертва), после да се направи на влюбен и накрая на мишена за мистериозни преследвачи, нуждаеща се от спешни заеми. Подобни случаи тепърва ще са не екзотика, достойна за екранизация, а ежедневие. Наивността на потърпевшите в случая е шокираща.

Сблъсъкът между фантазиите им и жестоката действителност е тежък и трудно поносим. Но затъпяването на всички потребители на социални мрежи и изкривяването на ценностната система в посока все по-голямо позьорство и фукане пред останалите хора ще стават все по-масови явления.

С развитието на технологиите измамите ще са все по-трудни за контролиране и превенция. Смартфоните и социалните мрежи като с лупа уголемяват всяка наивност и я правят още по-животозастрашаваща. Подобна е и добре познатата ни опасност за малоумника, качил се в кола с мощност над 200 конски сили – той дори не осъзнава колко е близо до смъртта, докато не се блъсне в някое крайпътно дърво. Лошото е, че понякога такива убиват и спътниците до себе си.

Така че, за да приключим темата с Фейсбук и Инстаграм – уви, няма да се разделим с тях толкова лесно. А даже и това да вземе да се случи, дотогава ще са се появили техни още по-коварни заместители. Лековерието на стадото е твърде доходоносно, за да остане неексплоатирано от никого. И тепърва ще взима жертви.

„Ако свободата изобщо означава нещо, то тя се състои в правото да казваш на хората това, което те не искат да чуят“ – това прозрение на гениалния писател-утопист Джордж Оруел днес е намерило своята пълна антитеза. Около нас е пълно с медии и псевдо-медии, които ни съобщават не истината, а само неща, които искаме да чуем. Анти-новините са взели превес над информацията. Ковид-пандемията е само един от многото начини глупостта на отделни хора да бъде наказана, по силата на някаква жестока вселенска и природна справедливост. Но по-тъжното е, че тепърва ще се проявяват и други странични ефекти от толерирането на безумието. Какъв горчив парадокс наистина – тези, които най-много биха страдали без Фейсбук и Инстаграм, ще бъдат и най-потърпевшите им жертви. Аксиомата на новото време…