За разлика от тамошните политици обаче, у нас ще продължават да ни баламосват,

че не сме криза, а във възход

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 1 юли

„Никога досега не съм се къпал за пет минути, но вече един душ ми отнема точно толкова, дори по-малко“, заяви германският министър на икономиката Роберт Хабек миналата седмица и призова сънародниците си да последват примера му. „Също така никога не съм предпочитал да съм в климатизирана стая през лятото. През зимата пък бих намалил температурата в жилището поне с един градус и бих избягвал отоплението. Освен това бих одобрил, ако германците това лято отидат на почивка някъде с влак, а не летят до Средиземноморието със самолет“.

Тези думи, казани пред авторитетни немски издания, звучат като шега, но не са. Ако някой български министър изтърси нещо подобно пред официална медия, публиката ще го възприеме като съветите на професори-зевзеци да профилактират ковид-вируса с ракия и други спиртни напитки. Тук не сме свикнали политици да говорят истината, дори и с риск да стават смешни, а камо ли да ни подготвят за неизбежни реалности, които отначало са отричали като напълно изключени и дори немислими.

За разлика от България, в Германия политиците отсега призовават гражданите си да пестят газ и гориво. Че се задава тежка зима вече е по-често срещано твърдение в тамошните медии, отколкото това, че санкциите срещу Русия ще доведат до погром над Путин. Вярно е, че канцлерът Олаф Шолц побърза да омекоти притеснителните изказвания на икономическия си министър и вицепремиер с думите, че относно душовете той визира единствено себе си и че не препоръчва подобни ограничения всекиму. Но добре известно е, че истината е ястие, което се сервира бавно и постепенно, за разлика от заблудата, която винаги се поднася с охота и на огромни порции.

„Намираме се в ситуация, в каквато Германия никога не е била. Ако доставките от Русия останат толкова ниски, колкото са сега, страната ще изпадне в недостиг на газ. Определено ще бъде трудно през зимата“, допълва Хабек не на шега, но моментално добавя с увереност, че „Германия няма да бъде разбита“ от стратегията на Путин. И че популизмът няма да успее да издълбае „нашата либерална демокрация отвътре“. Всъщност, никак не звучи успокояващо. Това е една от онези утехи, които само още повече наливат масло в огъня на притесненията. На конкретните факти и сурова статистика се противопоставя единствено надежда, някаква почти религиозна либерално-демократична вяра. И нищо повече.

Но в Германия гьобелсовите времена, когато жителите на Берлин до последно бяха заблуждавани, че Червената армия няма да нахлуе в столицата, отдавна са спомен от миналото, а реализмът е водеща ценност в най-развитата европейска икономика. По-сериозните наблюдатели основателно съзират зад тази министерска откровеност една внимателна подготовка за коренна смяна на реториката, а после и на позицията спрямо Украйна. Според учебникарските правила по политическа психология, преди да посочиш някакъв изход от дадена ситуация, първо старателно и методично трябва да наплашиш населението с последиците, ако твоето предложение не бъде прието. В момента западният свят, макар и в различна степен в отделните страни, вече започва да работи по този въпрос.

Първите гласове на реализма идват от прагматична Германия, а към тях се присъединяват хедонистични държави с по-разглезено население като Франция и Италия. Именно от тези три страни войната в Украйна все по-често ще бъде представяна като зло, което трябва час по-скоро да бъде прекратено, дори и с цената на немислими доскоро компромиси. Не са далеч времената, в които агитаторите за превъоражаване на Украйна вече ще бъдат сочени с пръст като пропагандатори на унищожителна смърт и нищо повече. Ще се търсят отговорни и виновници за погубените на фронта хиляди животи. Всеки ден там вече гинат стотици – но вече не добре мотивирани и заплатени професионални войници, а мобилизирани украински мъже, повечето от които никога не са били обучавани да държат оръжие, а камо ли да се бият срещу опитна руска, чеченска и доброволческа донецска армия.

Кой ще носи отговорност за смъртта на толкова напълно невинни хора, които, ако някой им искаше мнението, надали биха бранили с цената на живота си рускоезичните територии, които цяла Западна Украйна нескрито презира? Кое е по-важно за един държавник – запазването на териториалната цялост на държава, която никога не е била еднородна и истински единна, или съхраняването на нейния народ, на нейния човешки ресурс? Ако президентът Зеленски е достатъчно безхарактерен американски слуга или твърде налудничав украински псевдогерой, за да не е в състояние да направи по-хуманния избор, то в останалата част от света гласовете на разума тепърва ще се засилват, а кулминацията ще настъпи след броени месеци. Засега чуваме само откъслечни солови партии, но наесен това вече ще бъде хор, който пее в унисон.

Къде сме ние в цялата сегашна какофония? Уви, не в синхрон с нашия водещ търговски партньор, какъвто е Германия с огромна преднина пред останалите, а в миманса на статистите, пригласящи на Великобритания и САЩ, които едва влизат в Топ 10 на външноикономическото ни салдо, и които дори не членуват в обичания ни Евросъюз. Ако човек слуша нашите довчерашни министри, ще остане с измамната заблуда, че нас никога няма да ни сполетят проблемите, за които в Германия предупреждават от най-високите трибуни. Тук шепа американски подлоги и техните клакьори използват безгрижието на лятото, за да забаламосват хората, че всичко и с газа, и с петрола е и ще бъде наред. Хитро и удобно премълчават, че в епохата на европейската солидарност е невъзможно в Берлин да има някаква криза, а в София да няма и помен от нея. При липсата на протекционистично законодателство никаква богата реколта от зърно и слънчоглед няма да ни спаси от нови, още по-резки скокове в продоволствените цени. А при липсата на каквато и да било дипломатическа мъдрост и гъвкавост да се заблуждава населението, че не го очаква енергийна и тотална икономическа криза, е не просто некадърност и безумие, а цинизъм, за който рано или късно ще бъде поискана сметка.

Задаващата се предизборна кампания тепърва ще ражда пропагандни бисери и безумни опорки, на които все ще се намери кой да се върже – ако не в цялата страна, поне по жълтите павета. Но да маскираш националната безотговорност, граничеща със самоубийство, с някаква вътрешнополитическа храброст, „борба с корупцията и мафията“ и прочие залъгалки за наивници – това няма как да бъде печеливша политика. Дали довчерашните пишман-държавници, уместно кръстени „неможачи“, ще бъдат наследени от по-отговорни и далновидни хора? Позволявам си да се усъмня и в това. Но едно нещо поне може да се подобри със сигурност – управляващите да бъдат поне една идея по-откровени. Да приличат повече на германски вицеканцлери, отколкото на коварни британски премиери или на сенилни американски президенти. Ако се започне като за начало с усещане за реализъм, може все някога да доживеем към него да бъдат прибавени и компетентност, и национално отговорна мъдрост. От хора, които дори не смеят да ни кажат в очите какво ни чака, ако нещата продължават да се развиват така, не може и не бива да очакваме нищо добро.