Партиите започват кампании на противопоставяне, а не на консенсус. След изборите ще бъдат принудени да говорят обратното, само и само да скалъпят правителство

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 19 август

Въпреки все по-очевадната нужда от предварителен консенсус и по-умерена реторика в очакване на трудна зима и още по-трудна есен, основните партии избират добре познатата и далеч по-лесна за прилагане тактика на противопоставянето и насъскването. Вероятно подстрекавани от социолози, които ги съветват, че така ще спечелят повече депутатски места, ключови фигури започнаха да повтарят едно и също – че няма да се коалират с този, онзи и трети.

Тази реторика е насочена към мобилизиране на твърдите електорални ядра. Някой е изчислил, че умерени и колебаещи се избиратели явно не са останали на разположение. И че повече успех ще имат кампании, в които се повтаря, че „който не мисли като нас, е лош, мафия, корумпиран, статукво и прочие“. Доколко това ще се окаже печеливша тактика – ще се разбере на изборите, въпреки че досегашната история неведнъж е показвала колко пагубна е тя. Да се бориш за повече депутатски места на принципа на разделението, вместо на обединението, никога не е водило до сериозен успех. Всъщност има смисъл, само ако целта ти е не да управляваш реално, а да минеш 1% от гласоподавателите, за да получиш партийна субсидия, с която да си живееш живота. Докато, ако си в предварително обявена коалиция, ще трябва да се примириш с по-малко свои хора, поставени на избираеми места, и с постоянната необходимост да се договаряш и правиш компромиси с партньори, на които гледаш като на свои конкуренти, а не като на съмишленици в името на някаква благородна цел.

Върхът на цинизма в този мисловен конструкт беше интервюто на Асен Василев от ПП миналия уикенд по БНР пред радиожурналистката Силвия Великова. Заявленията на неуспелия кандидат-премиер бяха поредица от парадокси и взаимноизключващи се намерения и водещата не пожела да му асистира в замаскирането им. Най-типичният пример: „Ако се коалираме с „Демократична България“ преди изборите, ще спечелим по-малко депутати, но след изборите ще се коалираме с тях със сигурност“.

Подобен цинизъм може и да има право на живот в задкулисни договорки или агитация на електоралното ядро, но заявен в национален ефир означава само едно – Василев мисли избирателите си за по-глупави, отколкото те са. Те може и да са си глупави, и това не е чак толкова непростимо по нашите ширини, но той ги смята за още по-глупави, а това вече е непростимо. Ако така или иначе заявяваш, че следизборната коалиция с друга формация е гарантирана, какви са причините да не покажеш единомислие още преди вота и с това евентуално да привлечеш още колебаещи се гласоподаватели? Сигналът, който една по-широка коалиция – без уговорки и изчисляване на някой-друг мандат за свои хора – би отправил към избирателите, е най-необходимото, животоспасяващо лекарство за катастрофалната ни политическа класа в момента.

Конструктите на ПП – „с ИТН повече няма да настъпваме мотиката“, „с ГЕРБ без Борисов би могло да се разговаря“ (сякаш нещо може да спре заместниците/наследниците му да се допитват до него по всеки въпрос, в произволно избран чат-месинджър и сякаш ДПС без Ахмед Доган начело не е ДПС на Ахмед Доган, както правилно вметна Силвия Великова), „достатъчни са ни 121 депутати, за да заработи реформата в съдебната система“, „мисълта за гражданите и прагматичният подход минават над идеологическите проблеми“ са образец или за нереалистично, пожелателно мислене, или за безскрупулно хвърляне на прах в очите на един тесен електорат, който трябва да бъде мотивиран за пореден, ако не и за последен път.

От другата страна Борисов също отговаря подобаващо – „без Василев и Петков ПП са една много приятна партия“. Звучи повече като ирония, дори като гавра, но с подобни огледални твърдения не се постига нищо повече от мобилизиране на тесните партийни редици, които в ГЕРБ и без това в момента са си достатъчно тесни и достатъчно мобилизирани.

От последните изявления на Василев обаче стана ясно поне едно сигурно и смислено нещо – че в ПП са се усетили, че са отишли „твърде надясно“ в политическия спектър по време на управлението си. Явно някой им е казал, че така няма да постигнат нищо, и че оставят ГЕРБ да се шири в центъра, демонстрирайки държавническо мислене и грижа за националните интереси, както и потенциална възможност за коалиции и с леви, и с десни партньори. Далеч по-смирените нови намеци на Василев относно „Газпром“ са именно крачка в центристката посока – няма ги вече онези ястреби, които гонеха 70 руски дипломата от България и призоваваха българите да си дарят по една заплата в полза на Украйна… Сега приличат повече на гълъби – е не чак като Донев, де.

Разбира се, сметката на Василев в момента е малко „без кръчмар“ – ако преди 10 месеца, когато война нямаше, да се договорят с БСП за съвместно управление е било сравнително лесно, сега подобна опция е много по-малко вероятна. Далеч по-мислимо е ПП и ДБ да са принудени (не само от вътрешни, а най-вече от външни фактори) да разговарят с ГЕРБ, отколкото с Корнелия Нинова. Безумното е, че те това нещо го знаят много добре още отсега, но предпочитат да насъскват поддръжниците си по познатата отпреди две лета схема.

За всеки здравомислещ отсега е ясно – натискът откъм Европа и САЩ за коалиционно пронатовско и антируско управление ще е огромен, защото опасността от наказателен вот при едни евентуални нови избори и идването на власт на прокремълски партии ще е много по-реална, отколкото е в момента. Дори и да предположим, че ПП и ДБ проявят инат (или хайде да го наречем принципност и последователност) и не се поддадат на западното давление за примирие с ГЕРБ, от това няма да произлезе нищо добро за тях, а тъкмо напротив. Ще влязат в глупавата роля на Македония, която отказва да поеме протегната към нея, и изцяло в неин интерес, българска и европейска ръка. За разлика от тях, Борисов тези неща ги усеща много по-интуитивно и отсега си е постлал килимчето в най-изгодното място, от което ще предлага националноотговорно съгласие.

Асен Василев, Христо Иванов и всички други, които продължават да го използват като плашило, защото така им се струва много по-лесно, не отчитат и друго – че вероятността именно той, а не те да са политическата сила с първи мандат за кабинет, е значително по-голяма. И ако те, колкото и добри да предположим че са изборните им резултати на по-долните позиции, откажат да влязат в подобно правителство, просто ще тласнат страната към нови избори в разгара на зимата. И те няма как да доведат до по-изгодни за тях резултати. Това са елементарни заключения, базирани на реалности, а не пожелателно мислене, каквото все по-често замъглява съзнанието на „градската десница“.

Казано обобщено – коалирането на ПП и ДБ, и то още преди изборите, беше първа и задължителна, но недостатъчна стъпка към бъдещо управление. Втората и също задължителна такава е наличието на, поне задкулисна, договорка с ГЕРБ за бъдещо партньорство и насочването на цялата кампания в съвсем друга посока – за или против евроинтеграцията (еврозона, Шенген, оставане на плоския данък). Ако консенсусът и приоретизирането на националните интереси не заменят лова на вещици и изтърканите мантри за „съдебна реформа“, „Борисов в затвора“, „наш човек начело на бухалката КПКОНПИ“ и прочие, скоро дори в плуралистичното национално радио няма да се сещат да питат Асен Василев какво мисли по какъвто и да било въпрос.

Липсата на коалиция след октомврийските избори ще бъде пагубна за всяка политическа сила, която я отхвърли. Затова и да се избягва тази „мръсна дума“ е глупост и късогледство, зад които не стои не само стратегическо, но дори и тактическо мислене.