Кой се радва, ако Германия е на колене

на

Кризата настъпва неумолимо. Предстоящите мрачни месеци може да сложат кръст на идеята за силна континентална Европа. Но от подобен „триумф“ и атлантическите сили няма да спечелят много

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 2 септември

Щом като и у нас започнаха да се прокрадват отрезвяващи нотки, че ни предстоят тежки месеци и че проблемът с газта ще повлече като падащо домино и други, още по-сериозни, след себе си, значи положението наистина става драматично. А есента дори още не е започнала. Разбира се, все още е възможно тези предупреждения да влязат в графата „русофилско плашене на населението“. Но вече са факт отрезвяващи констатации и признания, на които допреди няколко месеца някои хора се смееха с пренебрежение.

Българските политолози отсега започнаха да намекват за потенциалната възможност след 2 октомври да се стигне до управленска коалиция между ГЕРБ и ПП. Единственият разумен вариант за посрещане на тежката зима и избягване на нови избори през февруари все още не е влязъл в устите на самите политици и те едва ли ще го озвучат в дните до самия вот. Но в общественото съзнание бавно и неотклонно ще се насажда тази уж проста и елементарна идея – че без някакъв компромис и консенсус тази държава ще бъде тласната отвъд ръба на пропастта, на който днес се намира.

Междувременно в Германия вече въведоха сериозни ограничения в потреблението на газ и ток. Осветлението на сградите и паметниците през нощта ще се изключва. Рекламите и витрините на магазини също няма да светят в периода между 22 и 6 часа. Коридорите и фоайетата на обществените сгради няма да се отопляват, а в чакалните ще се поддържат максимум 19 градуса – това е само с градус над температурата, под която у нас училищните занятия не могат да се провеждат. Министерството на икономиката предупреди, и че тепърва се очакват редовни закъснения в пътническите влакове – заради преексплоатацията на този вид транспорт и приоретизирането на военните композиции в посока Украйна…

Тъжно, но факт – лъскавият и доскоро примамлив Запад постепенно се превръща в мрачно и подтискащо място. Германия, олицетворявала европейския прогрес и икономическа мощ десетилетия наред, вече няма да е такава държава за завиждане. В западните и особено в немските медии се появяват все повече съвети ако някой може да си позволи да заживее някъде на юг или на изток, в страни като Гърция, Португалия, Унгария или Румъния, е по-добре да го направи още преди зимата.

Като прибавим все по-тоталния контрол над личността, джендър безумия и медийно затъмнение в уж най-развитата Западна Европа, иронията на времето става пълна. Ние живяхме в нещо такова 45 години и като по чудо се измъкнахме от него. Възможно ли е колелото на историята да се завърта и сега отново да се окажем от погрешната страна на барикадата? Уви, напълно възможно е.

Успокоително, но и също толкова иронично е, че прословутото вечно изоставане на България с две и повече десетилетия от прогресивния свят тези дни се превръща в наше преимущество. И причината за това не е защото у нас политиците са някакви храбреци, отстояващи националния интерес – те са си все същите безгръбначни пионки на „великите сили“. Просто за щастие целокупното население все още не е толкова зомбирано от безумната пропаганда, която властва на Запад. Мозъците ни не са толкова промити, не използваме иконката с бременен мъж, която приложенията за телефонен чат ни предлагат, и сме запазили някакъв, макар и примитивен, но здрав разсъдък.

Съдбата на Германия и трудолюбивия й народ обаче е типичен пример как над континентална Европа тепърва ще надвисва тъмният облак на псевдодемокрацията. Задават се времена, в които идеологията, насадена от облечено с икономическа и политическа власт „наднационално“ малцинство, става приоритет над добруването на хората – на отделния човек и на обществото като цяло. Вече не е важно народът да е добре – по-важно е да вярва в това, което му говорят по телевизията. Ако е нужно няма да се къпе, само ще се бърше с мокра кърпичка под мишниците и толкоз. Важното е, че така води война с посочения от идеолозите злодей, който в случая се казва Владимир Путин. Опитите на малцината останали здравомислещи западни наблюдатели да припомнят, че на света има много по-свирепи тирани и сатрапи от този в Кремъл, с които никой от „либералния свят“ не води война, а тъкмо напротив – затопля отношенията, остават глас в пустиня. И саудитската монархия, и иранските аятоласи, и венецуелският режим рязко станаха симпатични и и желани партньори на „атлантическата общност“.

Но каквото и да говорят у нас хора като Радан Кънев и Кирил Петков, кризата не само че няма как да бъде избегната – тя настъпва неумолимо. Засега в Западна Европа, но скоро и по нашите ширини. Огромни производители като заводите на „Фолксваген“ складират максимален брой стъкла за автомобили в халетата си. Производителите на бира се презапасяват като луди с бутилки. Строителната индустрия е пред ступор. Всички те просто знаят, че кризата с газта най-напред ще удари стъклопроизводството. Може ли някой да си представи свръхзадоволената потребителска Европа без достатъчно стъклария? Междувременно от Финландия производители бият тревога, че се задава криза с хартията, чийто основен доставчик отново е Русия. Положението с азотните торове за земеделието също ще става все по-критично. Някои фабрики за амониева селитра на Запад вече хлопнаха кепенци поради непосилните цени на газта…

По същото време разходите на едно британско домакинство за осветление и отопление нараснаха в пъти. Пъбовете на Острова са на прага на масови фалити заради невъзможност да плащат енергийните си сметки. Но британците все някак ще се оправят – на тях винаги ще има кой да помогне. Затова пък дългогодишната мечта на англосаксонския свят – да не съществува силна континентална Европа, базирана на симбиозата между руските ресурси и германската индустриална мощ – наистина е напът да се осъществи.

В близките месеци ще се види доколко работливият бюргер е обезличен и поставен на колене и дали изобщо има съпротивителни сили срещу диктатурата на „новата демокрация“. Немските работници и фабриканти, холандските фермери, френските и испански животновъди, италианската индустрия за красота, която е силно зависима от ресурсите и работната ръка на Изтока… Ще успее ли този пролетариат на новото време да се опълчи на почти тоталитарната глобалистка и най-вече американска машина, която го смазва и експлоатира все по-безжалостно? От капитулацията на Европа никой няма да спечели нищо в дългосрочен план. Най-много демократите в САЩ да се задържат на власт за още 4 години – това е програмата максимум.

Ще спечелят, разбира се, и страни като Китай и Турция, и то в много аспекти – геополитически, икономически и дори културни. Но Старият континент – такъв, какъвто сме го обикнали и с принадлежността към който се гордеем – може би вече никога няма да бъде същият…

Както винаги се е случвало досега, България няма да е в авангарда на историческите събития, а ще се влачи някъде на опашката. Ние и страни като Унгария, където хората имат вяра в управлението си, бихме могли да сме нациите, призвани да пазят ценностите на стара Европа, и да послужим като мотиватори за немците да отстояват националните си интереси, а оттам и тези на целия континент. Но у нас хората са свикнали да бъдат презрени парии, които никой не ги пита за нищо.

Ако въобще се случат някакви процеси, които да спасят континентална Европа от нерадостната участ, която кукловодите на глобализма са й отредили, ние няма да сме сред инициаторите им. Тук до последно ще се успокояваме, че корабът не потъва, и ще свирим валс като онзи оркестър на борда на „Титаник“. Нагли политици с брюкселски заплати или вашингтонски хонорари ще ни обясняват, че всичко е наред, стига да плащаме само на Азербайджан и на Големия брат.

Един коментар Добавяне

  1. Иван Милков каза:

    Много пъти съм казвал, че байганьовщината, онези черти, които Алеко Константинов шаржира – недоверието на българина, страха, че все някой иска да го прецака, недоверието му към новото, нежеланието му за промени, ще ни спаси от разлагащите(да, звуча като партиен агитатор, но виждаме, че са именно разлагащи) влияния от запад. Относно немците – иска ми се да кажа, че както неведнъж са се изправяли(два от тях срещу целия свят), но сега, след 77 години вменяване на вина и тъпчене на националното им самочувствие няма да могат да се обединят в една още по – силна Германия. От немското май им остана само мълчаливостта.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s