Масова дедоларизация

на

Драматичните геополитически събития далеч надхвърлят конфликта в Украйна, а потърпевш от тях е не само Европейският съюз, но и Америка и глобализмът като цяло

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 23 септември

Принтирането на нови долари вече няма да е универсално средство за американски диктат над останалия свят.

Самохипнозата, че нищо драматично не се случва и не ни чака никаква криза – нито на национално, нито на европейско и евроатлантическо ниво – продължава да владее медийното пространство. Ситуацията може най-кратко да се резюмира в един отговор на европрезидентката Урсула фон дер Лайен на въпрос какво да правят хората с непосилните си сметки за ток и газ – тя просто даде съвет да ги изпращат на Путин, защото той бил виновен за тях.

Докато европейците дори на най-високо управленско ниво предпочитат да се утешават с подобни заклинания, единната континентална валута достигна небивало дъно в котировките си спрямо американския долар. Инфлацията в ЕС за пръв път достигна двуцифрено число на годишна база. По поскъпване на живота нашата страна (15% официална инфлация при средна за евросъюза от 10.1) отстъпва само на балтийските републики (най-ожесточените антируски „ястреби“) и Чехия (17-25%).

Но доларът също няма големи поводи за радост – неговата доскоро несъмнена роля като резервна световна валута намалява с всеки изминал ден. Причината за това са не само безумните санкции, които Америка и нейните съюзници наложиха на Русия заради конфликта с Украйна. Дори и ако подобна невероятна глупост (или най-малкото лоша калкулация) беше избегната, доларът щеше да продължи да губи доверие. Безконтролното печатане на банкноти и липсата на обвързаност между тях и златните резерви на американската хазна (от времето на Никсън насам) неизбежно щяха да доведат до днешната ситуация. Ковид-мерките, съчетани с обилно раздаване на компенсации, за да си седи цяла Америка, а и целият Запад, по домовете, просто нямаше как да не доведат до рекордната инфлация.

Но щатското правителство наля допълнително масло в огъня, решавайки да накаже Русия, от чиито доставки на основни суровини продължава все така да е зависима, заедно с почти цяла Европа. Един от най-дръзките ходове беше изваждането на повечето руски банки от световната финансова система, както и „арестуването“ на над 300 милиарда долара, притежавани от Москва в чужбина. Последствията от това бяха, че Русия започна да настоява за енергийните й доставки да се плаща или в рубли, или превалутирането да се извършва в банки, върху които самата тя има пълен контрол. Междувременно посоката на основната руска търговия (газ, нефт, ценни метали, торове и храни) започна трайно да се измества от запад на изток, като при тези сделки доларът отпадна като средство за разплащане. То вече се извършва или в рубли, или в китайски юани, или дори в дубайски дирхами, а самата рубла е фиксирана към златния стандарт, което доведе до сензационна стабилизация на курса й.

Наскоро не някоя платена от Путин проруска медия, а един от флагманите на западната либерална журналистика – списание „Нюзуик“, публикува коментар под заглавие „Близо 90 на сто от света не са на наша страна относно Украйна“, написан от двама топ-дипломати и международни анализатори. В него се признава и изрично подчертава, че повечето страни не са подкрепили санкциите срещу Русия, което на практика ги обезсмисля. Дори дългогодишен американски партньор, какъвто е крупният износител на енергия Саудитска Арабия, заздравява още по-силно съюза си с Русия в рамките на картела „ОПЕК плюс“. Китай пък доставя на Европа втечнен газ с танкери, чийто произход е… Сибир. По същото време Пекин внася и руски суров петрол, преработва го и го експортира за Запада със свой етикет. Стокооборотът между двете мегадържави достига рекордни нива. Същото се случва и с търговията между Русия и Индия, както и между Русия и Иран.

Ключови страни като Турция, Египет и Саудитска Арабия обявиха желание да се присъединят към икономическия съюз БРИКС, съставен от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. На скорошната среща в Самарканд, Узбекистан, Шанхайската организация за сътрудничество (Китай, Русия, Индия, Пакистан, Казахстан и други евразийски държави) приобщи и Иран, и анонсира като кандидат-членове Египет, Саудитска Арабия, Катар и Бахрейн…

Междувременно руският министър Сергей Лавров направи триумфални дипломатически совалки в Африка, като дефакто целият Черен континент в момента вече е в геополитическата орбита или на Русия, или на Китай. Същото в почти пълна степен се отнася и за цяла Латинска Америка, където наскоро САЩ загубиха един от крупните си съюзници извън НАТО – Колумбия, която се сдоби с левичар-президент, бивш партизанин…

Не се иска да си нобелов лауреат, за да направиш простия извод, че ако толкова голяма част от света е способна да се договаря помежду си без посредничеството на САЩ и тяхната валута, долара не го чака нищо добро – и то не в далечна перспектива, а в съвсем близко бъдеще.

Реално погледнато, в днешният постмодерен свят Америка няма кой знае колко неща, с които да доминира над останалите държави, ако не броим холивудското кино, баскетбола от НБА, рапмузиката и айфоните (които обаче се произвеждат почти изцяло в Китай). Доскоро в този списък се включваше и военното могъщество на НАТО, като доказателства за неговата доминантна роля бяха интервенциите в страни, които са далеч от калибъра на САЩ – Ирак, Афганистан (всъщност тук резултатите в крайна сметка се оказаха комични), Сърбия, Сирия, Либия… След началото на руско-украинския конфликт обаче бързо се разбра, че мащабите на военния капацитет на Вашингтон са несъизмерими с московските. Оръжията и амунициите, които Русия може да произведе за един месец, САЩ и съюзниците му са в състояние да изфабрикуват за не по-малко от година. За това не е далеч от истината твърдението, че Путин, протакайки военната си операция в Украйна, в момента не само методично денацифицира киевския режим, но и демилитаризира целия НАТО-блок.

Доларът като валута реално беше останал последният бастион на американската световна хегемония. Бидейки основно средство за разплащане в търговията, плюс неограничената възможност на Федералния резерв да печата нови банкноти и да увеличава вътрешния дълг, чрез него САЩ налагаха своята воля върху всички останали държави. В момента тази хегемония не просто е силно разклатена – нейното съществуване е поставено под въпрос буквално в следващите няколко години.

Дори и да успя чрез действията си от тази година да постави целия Европейски съюз на колене, Америка няма как да разреши своите генерални геополитически проблеми, породени от неразчетеното и самонадеяно противопоставяне на Русия и подтикването й към по-тесен съюз с Китай.

Антиамериканските настроения все повече ще се засилват във всички страни извън „златния милиард“ (САЩ, ЕС, Япония, Австралия и Канада), който с всеки изминал месец ще става все по-малко златен. Ако трите кита, върху които се крепи световната икономика, са ресурси, производствена мощност и финансова система, Щатите в момента имат контрол само върху третия, и са на път да загубят и него. Симбиозата между руските природни богатства и китайската индустриална мощ неизбежно ще доведе до налагането на многополярен нов свят, в който Вашингтон ще бъде само един от минимум 4-те центъра на влияние на планетата.

Досегашната либерално-капиталистическа система, каквато я познаваме и към която уж целият свят се стремеше, изглежда обречена – колкото и това да изглежда невероятно на грантаджиите от софийските жълти павета и зомбираните жертви на медийната пропаганда.

Какъвто и да е изходът от конфликта в Украйна (ако изобщо някой си представя, че Русия може да капитулира, без да е отприщила цялата си военна сила, или че Путин може да бъде заменен от някой слабохарактерен „непатриот“), глобализмът вече не изглежда безалтернативна планетарна идеология. Доскоро беззащитният пред американския империализъм свят показва, че е способен да отстоява интересите си в дисонанс с диктата на Вашингтон.

Лидерите на Индия, Русия и Китай на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество в Самарканд. Твърденията за „международна изолация“ на Путин изглеждат силно преувеличени – реално близо 90 на сто от светът не подкрепя санкциите срещу Москва.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s