Злорадството след терористичния взрив на Керченския мост беше ново дъно в изкривяването на ценностите – само броени дни, след като Зеленски призова за „превантивен удар“ срещу Русия. Но след всяка подобна „перемога“ идва отрезвяване от жестоките реалности

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 14 октомври

_{8 октомври. По улиците на Киев си правят радостни селфита след терористичното взривяване на Кримския мост.}

Само в рамките на седмица на геополитическата сцена се случиха няколко ключови събития, чийто ефект тепърва ще отеква по целия свят.

Страните от петролния картел ОПЕК намалиха производството на нефт с рекордните 2 милиона барела дневно – в пълен противовес на исканията от Европейския съюз и най-вече на САЩ, които бяха принудени да деблокират още 10 милиона барела от вече почти изчерпания си държавен резерв. Този шамар от страна на Саудитска Арабия към Вашингтон означава неминуема енергийна криза в целия Западен свят през идните месеци. Междувременно, в изявление пред австралийски институт, украинският президент призова за нанасяне на „превантивен удар“ срещу Русия, който трябвало да покаже какво я чака, ако реши да използва ядрено оръжие. Впоследствие, явно след „дърпане на уши“ отнякъде, негов говорител трябваше да уточнява, че Зеленски имал предвид само увеличаване на санкциите.

„Готови сме за преговори със Запада, но не за мир с Русия, а само за влизането ни в НАТО“, още по-нагло заяви на свой ред шефът на парламентарната група на партията му…

По същото време американски предприемач №1 – Илън Мъск – публично призова за мирно уреждане на конфликта в Украйна – даже и ако това означава Киев да се примири със загубата на Донбас и Крим. Така той влезе във война с цялата армия украински ботове и психясали тролове със синьо-жълти знаменца в социалните мрежи. Тези събития подозрително съвпаднаха с изваждането от строя на подарената от него на украинците система за спътников интернет „Старлинк“. Дали Мъск, който помогна с над 80 милиона долара Киев, накрая не видя нагледно колко безумно е това противопоставяне? Или просто не си направи някои елементарни изводи, бидейки по-информиран от манипулираната западна тв аудитория?

Броени часове по-късно, на сутринта след юбилейния рожден ден на Путин, натъпкан с експлозиви камион се взриви насред Керченския мост, свързващ Русия с полуостров Крим и частично прекъсна движението по него. В експлозията загина пътуваща с колата си съпружеска двойка от Санкт Петербург – Едуард Чучакин и Зоя Софронова. Те били екскурзоводи и автори на исторически видеа и пътували към Крим, за да снимат поредния си филм за династията Романови.

Закани към този мост се чуваха откъм Киев още откакто той беше открит преди 3 години. Ефектът от взрива няма да е толкова съществен, колкото организаторите му са се надявали – движението на влаковете вече е подновено, автомобилите се движат в оцелялото платно, а другото ще бъде възстановено за броени седмици, тъй като подпорните колони са непокътнати. Но много по-страшен беше самият отзвук от този терористичен акт, който напомня за самоубийствените атентати на „Ал Кайда“ в Америка. За пръв път в най-новата световна история западни медии и официални лица открито аплодираха чистокръвна проява на брутален терор, атака срещу гражданска инфраструктура, която по чудо не взе повече от три жертви. В Киев дори се снимаха за спомен на улицата – пред голям макет на възспоменателна пощенска марка, празнуваща взривяването на Кримския мост.

В българските социални мрежи също се напълни с ликуващи публикации – по-радостни от номинирането на Мария Бакалова за „Оскар“, от победите на Гришо на корта и от евентуалното ни влизане в еврозоната и Шенген. Всичко това бяха примери не просто за глупост, а за тотално извращаване на ценностната система. Откога сме във фазата да се радваме на терористични акции и смъртта на невинни хора, без дори да помислим, че те няма как да не доведат до ответни действия?

Някъде по същото време от Купянск един нацист от „Азов“ публикува в Интернет зловещ клип с трупове на цивилни хора, изсипвани в една яма. „Никой няма да остане ненаказан“, гласеше текстът отдолу. „Ловим ги и ги отстрелваме като прасета“, похвали се друг украински нацист, цитиран от „Дейли Мейл“. „Колабороционистите с руснаците така и не стигат до съд и присъда – изчезват безследно още преди това“, признава и одиозният бизнесмен-политик от Кировоградска област Олександр Поворознюк, нашумял с налудничавите си речи, включени в патриотични рап-парчета… Такива са реалностите в Украйна.

Само два дни след атаката на Кримския мост обаче, еуфорията от срутването на част него отстъпи на шока от руските ракетни атаки по цялата територия на страната. Шок не само от мащабите на отговора, но преди всичко от факта, че изобщо на руснаците са им останали високоточни крилати оръжия. Та нали „международни журналисти“ като нашия Христо Грозев още през март твърдяха, че Путин не разполага с повече ракети – щели да му стигнат най-късно до началото на март (миналия март, не следващия). Подобни неща непрекъснато твърди и президентският съветник Арестович. Според независими източници обаче, изстреляното по Украйна на 10 октомври е не повече от 10 процента от способностите на руските ракетни войски за едновременен залп.

Друг старателно премълчаван факт е, че произвежданите от Русия за един месец боеприпаси могат да бъдат репродуцирани от силите на НАТО за не по-малко от година. Но някои хора предпочитат все така да вярват на Грозев и Арестович…

Във вселената на извратената ценностна система и пожелателното мислене след всяка медийна „перемога“ (победа) неизбежно идва поредната „зрада“ (предателство) – само че не в контролираните телевизии, вестници и сайтове, а в живата реалност…

Но да продължим с новините от последните дни. В деня на взрива на Кримския мост Кремъл назначи нов върховен главнокомандващ на целия украински фронт – Сергей Суровикин, досега ръководил въздушно-космическите войски на Русия. 56-годишният Генерал Армагедон, както го наричат, има репутацията на суров и безкомпромисен военен, чиито действия в Чечения, а по-късно и в Сирия, са били решаващи. Негова е и заслугата за завземането на Северодонецк след кратка обсада и освобождаването на мирните заложници от местния завод “Азот“. Дали е случайност, че само ден след назначаването му се стигна до почти пълното унищожаване на украинската енергийна система, както и на ключови командни центрове в Киев, Запорожие и други градове?

Но който сее ветрове, винаги жъне бури. Днес жителите на Киев, Лвов, Николаев и други големи градове осъзнават как са се чувствали техните сънародници от Донбас през последните 8 години – скрити в подземия, под непрекъсната заплаха от бомбардировки, без ток и комуникации. Армагедонът, към който Зеленски нагло призоваваше, и който като запалянковци аплодираха зомбираните проамерикански мозъци и у нас, наистина е на път да се развихри. Всички, които се надяваха Путин да умре от някаква болест, да бъде убит или свален, в лицето на Суровикин, чийто рейтинг сега се изстреля високо в небесата, нагледно виждат що за хора биха могли да го наследят в Кремъл.

Не е нужно да си нобелов лауреат, нито даже обикновен учен от БАН, за да направиш елементарния извод, че щом като Русия може без проблеми да удари всяка сграда в центъра на Киев и да извади от строя ТЕЦ-овете на големите градове и телекомите, очевидно няма причина за съмнения, че може бързо да спечели тази война, ако реши да я води по натовски. Защо обаче Путин не иска да воюва по натовски? Очевидно защото го е грижа за местното население, и то доста повече, отколкото някога американците са се грижили за иракчани, сърби, афганци, йеменци или либийци, които избиваха безогледно с килим от бомби…

Както се припомняше във всеки епизод от сериала „Игра на тронове“, зимата идва. След Генерал Армагедон сега е ред по пътищата на Украйна да се настани полковник Безпътица, а след това и генерал Студ. Снабдяването с горива, снаряжение и боеприпаси ще става все по-проблемно за Киев. Колко още войници и наемници междувременно ще бъдат пратени на сигурна смърт срещу руските бомби и дронове, преди да се осъзнае неизбежното?

Колко още ще продължи надъхването тази война да се води до последния украинец? И кой реално има полза от нея? Ако питате обикновените жители на Киев или Лвов дали си заслужава да се воюва за териториите на Донбас и Крим, надали ще са на същото мнение като Зеленски и Джо Байдън…

_{Деца от Донбас по време на бомбардировките срещу градовете им през 2014-а от режима на тогавашния украински президент Порошенко. Днес в подобна ситуация вече са жителите на Киев и Лвов.}